Измамният свят в „Аламут“, или „нищо не е истинно, всичко е позволено“

Само след няколко дни – на 19 септември – на пазара ще бъде новият роман на издателство „Парадокс“ – незабравимият „Аламут“ от Владимир Бартол. За историята и силните страни на книгата ни разказва редакторът на българското издание Кристина Димитрова.

Владимир Бартол (1903 – 1967 г.) е писател с разностранни интереси, които лавират между биология, философия, изкуство, театър и литература. Интересът му към „Аламут“ – планинската крепост в Иран, която през ХІ век става седалище на асасините – възниква по време на пребиваването му във Франция около 1930 г., но са нужни няколко години, докато проучванията му се превърнат в книга.

Трудът му не остава незабелязан и до този момент романът е преведен на 35 езика и е най-известната словенска творба в света. При първата си публикация книгата е посветена на Бенито Мусолини, а по-късно Уилям Бъроуз я използва като вдъхновение, пишейки „Голият обяд“.

„Аламут“, който може да се разгледа като универсална алегория за човешкото общество, ни въвежда в един на пръв поглед идеален свят със строго установена йерархия. Той е плод на въображението на Хасан ибн Сабах, узрявал с десетилетия, който най-сетне се материализира. Дори тогава обаче исмаилитският вожд не е истински автор на произведението си, защото в света, който той превръща в реалност, е залегнала прастарата идея за ислямския рай – с чудни градини, обитавани от неземно красиви хурии, където преданите бойци ще бъдат изпратени след смъртта си.

Именно тези бойци, или федаини, са основното оръжие на ибн Сабах, защото той ги превръща в машини за убиване, които нямат страх и милост. Федаините са част от сложна йерархична стълбица и същевременно отстоят малко встрани от нея. Дълга обаче е редицата от звания, които се намират между ласиците, на дъното на пирамидалната структура, и върховния господар на самия й връх. Крехки са основите на въздушната кула, в която Хасан заточва поданиците си. И все пак

затворник е и той самият, задето вижда милионите звезди, но пътят му до тях „завинаги е затворен“.

Тъжна е съдбата и на жените в романа. Авторът проследява житейския път на четиринадесетгодишната Халима от пристигането й в градините до края на живота й, но същевременно откъслечно разказва за съдбите и на останалите момичета. Или по-точно – съдбата, защото с малки изключения тя чертае една и съща траектория. Всяко от момичетата е продадено като робиня и откупено от върховния господар, а после заточено в градините зад замъка му. За да бъде отново робиня. И затворничка. В началото обаче нито Халима, нито читателят знае това и първите мигове на момичето в градините, в унисон с пролетното време и природата, са свързани по-скоро с надежда и щастие, отколкото със съдбата на диви животни, отглеждани в изкуствена среда, както например се случва на съседния остров.

Щастието обаче също не е истинно и рано или късно всички момичета го осъзнават. В отговор на това едни избират смъртта, а други, с наедрял в утробите си плод, примирено се затварят в мрачните си мисли, за да се подготвят за зимата – в буквален и преносен смисъл. Хасан обаче не изпитва жалост към тях, той смята, че „ако не се замислят или не разберат, че са затворници, значи не са затворници“.

Толкова безгранична е силата на мисълта, че реалността в съзнанието е по-плътна от тази извън него.

От друга страна, мъжете, които се обучават за воини, са всъщност съвсем млади и неопитни момчета, не познали още трепетите на любовта. Тоест момчета, които е лесно да манипулираш, особено с помощта на наркотични вещества. Най-смелите и физически подготвени, имащи честта да бъдат избрани за федаини, вероятно са и най-големите жертви. Не само защото рано или късно се превръщат в жертвени агнета, а защото тяхната заблуда е най-голяма. Момичетата от градините най-малкото осъзнават, че играят роля, а не са истински хурии. За разлика от тях, момчетата действително вярват, че смъртта ще ги върне в рая, тоест в градините, които са вкусили приживе. Ето така върховният господар постига предаността на бойците си – в края на краищата кой не би пожелал да се избави от ежедневните мъки и да отиде в рая, ако от него се иска единствено да умре?

Накратко, в „Аламут“ Владимир Бартол нагледно илюстрира докъде се простира силата на волята и въображението. Колко реален обаче би могъл да е свят, който непрекъснато изисква някой, разбулил мистерията му, да бъде пожертван? И най-вече: доколко целта оправдава средствата, ако в процеса човек губи най-близките си? А самите те, пожертваните, минават през кръговрата на живота, губейки първо невинността и жизнеността, а после и себе си.

И накрая настава зима.

Откъси от „Аламут“ можете да прочетете в сайтовете „Аз чета“, „Под моста“ и E-vestnik.bg.

Вампирската империя на Виктор Пелевин завладява и България – „Empire V“ вече е и у нас

Корицата на българското издание е дело на руския авангардист Sasha Berg

Вампирската империя на Виктор Пелевин „Empire V” е вече и на българския пазар благодарение на издателство „Парадокс“. В осмия си роман руският властелин на словото ни представя свят, управляван от Великия прилеп, в който прилепите-вампири са избрана каста.

„Empire V”, който излиза  в Русия през 2006 г., разказва историята на младия московчанин Роман фон Щорквинкел, чийто аристократичен прибалтийски произход е социално маскиран от бившия военен комунизъм с фамилията Шчоркин. Той работи като хамалин в близкия универмаг и все се надява на нещо по-добро. Веднъж забелязва на асфалта зелена стрелка с подканващ надпис „влез в елита“ и поемайки в указаната посока внезапно бива превърнат във вампир.

Новоизлюпеният „Рама Втори“ преминава задължителната за всеки млад боец подготовка – имплантират му език, изучава тайните на „гламура“ и „дискурса“, обучават го да „дегустира човек“ и да смуче „баблос“. А „баблосът“ е не просто популярният жаргонен израз за „пари“, а поредният Пелевинов архетип, запазена марка на специален продукт, който човешката душа произвежда, докато се стреми към „реалните пари“. Разбира се, накрая нищо не е това, което е…

Оформлението на корицата на българското издание на „Empire V” е дело на руския авангардист Sasha Berg – един от официално оторизираните илюстратори на Пелевиновите произведения. Преводач на книгата е Боян Станков, а романът излиза под редакцията на Светлана Комогорова-Комата.

В Русия вече се готви и екранизация , която трябва да бъде в киносалоните през ноември 2018 г. По лентата работи режисьорът Виктор Гинзбург, който през 2011 г. направи филм по друга книга на  Пелевин – „Generation П“. В ролята на Роман ще видим младия руски актьор Павел Табаков.

Прочетете откъс от „Empire V” тук. Можете да поръчате книгата с отстъпка от нашия електронен магазин.

Най-добрият начин да се запознаеш с човека. Из „Empire V“ на Виктор Пелевин

– Добър ден – каза човекът с маската.

– Здравейте – отговорих аз, с мъка разлепвайки устни.

– Как се казваш?

– Роман – казах.

– На колко си години?

– На деветнайсет.

– Защо не си в казармата?

Не отговорих на въпроса, реших, че е някаква шегичка.

– Моля, простете за известната театралност на ситуацията – продължи човекът с маската. – Ако те боли глава, ей сега всичко ще мине. Приспах те със специален газ.

– Какъв газ?

– Какъвто използват против терористите. Няма страшно, всичко вече мина. Предупреждавам те – не викай. Няма смисъл да викаш. Няма да помогне. Резултатът ще е един – ще получа мигрена и беседата ни ще се провали.

Непознатият притежаваше уверен, нисък глас. Парчето плат на маската, което закриваше устата му, трептеше, когато той говореше.

– Вие кой сте?

– Казвам се Брама.

– А защо сте с маска?

– По много причини – каза Брама. – Но това е в твоя полза. Ако нашите отношения не потръгнат, ще мога да те пусна да си вървиш без опасения, защото няма да знаеш как изглеждам.

Изпитах голямо облекчение, като чух, че възнамеряват да ме пуснат. Но тези думи можеше да са уловка.

– Какво искате? – попитах аз.

– Искам в една много важна част от моето тяло – и същевременно от моя дух – да се пробуди към теб жив интерес. Което, виждаш ли, може да стане само в случай че ти си човек от благороден аристократичен род…

„Маниак – помислих си аз. – Най-важното е да не нервнича… Да му отвличам вниманието с разговора…“

– Защо непременно от благороден аристократичен род?

– Качеството на червената течност в твоите вени играе важна роля. Шансът не е голям.

– А какво означава жив интерес? – попитах аз. – Има се предвид, докато съм още жив ли?

– Смешно е – каза Брама. – Най-вероятно с приказки тук нищо няма да постигна. Необходима е демонстрация.

Като стана от дивана, той приближи към мен, отметна закриващия устата му черен парцал и се наведе интимно към дясното ми ухо. Щом почувствах чуждия дъх върху лицето си, аз се стегнах – всеки миг щеше да се случи нещо омерзително. Обзе ме ужас.

„Сам дойдох на гости – помислих си аз. – И за какво ли ми трябваше, а?“

Но нищо не се случи – след като ми подиша в ухото, Брама се обърна и се върна обратно на дивана.

– Можеше да те ухапя по ръката – каза той. – Но ръцете ти, за съжаление, са вързани и са отекли. Затова нямаше да има нужния ефект.

– Та нали вие сте ми вързали ръцете – казах.

– Да – въздъхна Брама. – Навярно трябва да се извиня за действията си – досещам се, че изглеждат доста странно и противно. Но сега всичко ще ти стане ясно.

Като се настани на дивана, той се втренчи в мен, сякаш бях картинка на телевизора, и няколко секунди ме изучава, примлясквайки сегиз-тогиз с език.

– Не се притеснявай – каза той, – не съм сексуален маниак. В това отношение можеш да си спокоен.

– А какъв сте тогава?

– Аз съм вампир. А вампирите не са извратеняци. Понякога се представят за извратеняци. Но имат съвсем други интереси и цели.

„Не, това не е извратеняк – помислих си. – Това е побъркан извратеняк. Трябва постоянно да говоря, за да му отвличам вниманието…“

– Вампир? Пиете кръв?

– Не е като да я пия с чаши – отговори Брама, – и не е като от това да ми зависи самоидентификацията. Но се случва.

– А защо я пиете?

– Това е най-добрият начин да се запознаеш с човека.

„Empire V“ от Виктор Пелевин в превод от руски на Боян Станков и под редакцията на Светлана Комогорова–Комата ще бъде на пазара от 30 август под знака на „Парадокс“. Следете и нашия кратък „Пътеводител в гламура и дискурса“ във Facebook страницата на издателството. 

„Парадокс“ ви очаква на Шатра №12 на Алея на книгата Варна – вижте какво сме ви подготвили

Това време от годината е много специално за нас, защото е посветено на десетки срещи с читатели. Но от онези, слънчевите (и читателите, и срещите), които ни се случват по време на Алеята на книгата във Варна.

И тази година не пропускаме най-голямата книжарница на открито и можете да ни намерите на шатра №12 на ларгото до хотел „Черно море“ в морската столица.

Ето няколко предложения сред нашите заглавия, които със сигурност не трябва да пропускате, като отстъпките ни достигат до 25%:

1. „Време Секънд хенд“ и „Войната не е с лице на жена/Последните свидетели“ на Светлана Алексиевич – първите две книги на нобеловата лауреатка ни връщат десетилетия назад към някои от най-мрачните моменти в съвременната история.

2. „Даниел Щайн, преводач“ на Людмила Улицкая – уникално написан колаж от лични истории, разказани чрез писма, дневници, записи на беседи, а също и голям брой официални бележки, доклади, документи и жалби до властите. Общото между всички тези елементи е историята на Даниел Щайн, полски евреин, който преживява Холокоста, като става преводач на Гестапо.

3. „Цветя от края на 80-те“ на Румен Янев и Емил Братанов – Цялостна история на BG рока от края на 80-те, обозначен от авторите като Второто българско рок поколение. Допълнена от 249 култови текста (на 44 групи и изпълнители) и над 270 авторски фотографии, направени не от случайни репортери, а от Нели Воева и Стоян Гребенаров.

4. Том 1. на „Събрани съчинения в седем тома“ на Джак Керуак – Първият том от колекцията ни за Керуак съдържа два романа – “По пътя” и “Бродягите на Дхарма” в съвсем нови преводи. Поредицата се подготвя от чудесен екип от млади преводачи под общата редакция на проф. Владимир Трендафилов (научете още за нея тук).

5. „Мъжът Рапан и други произведения“ на Аслъ Ердоган – Турската авторка вече е на свобода, след като близо година бе в затвора след неуспешния опит за преврат срещу президента Реджеп Ердоган.  „Мъжът Рапан и други произведения“ е история за контрабанда и любов, за сблъсъка между науката и дивото начало в природата и за промените в живота ни, които настъпват точно тогава, когато най-малко ги очакваме, а в изданието са включени и разказите „В безмълвието на живота“, „Дневникът на една луда“ и „Дървени птици“, получил специалната награда на „Дойче веле“.

6. Седмица на милосърдието в Истанбул“ и „В името на Отца и Сина и Светия роман“ на Мурат Гюлсой – По-малко от година след гостуването на Гюлсой за Софийския международен панаир на книгата през декември 2016 г., книгите му продължават да впечатляват читателите – с гласове, които притеглят дълбоко във вътрешните светове на разказвачите, в най-интимните и непрогледни кътчета на същността им, за които те пишат без срам, освободени от сюрреалистичната странност на изпратените им рисунки. Можете да вземете двата романа в комплект на специална цена от 25 лв.

Това са само част от книгите, които ще откриете на щанда ни на шатра №12 на Алея на книгата – Варна 2017. Очакваме ви до 6 август включително всеки ден между 10 и 22 часа!

Да ви разкажем за… „Събрани съчинения в седем тома“ от Джак Керуак

Колекцията „Събрани съчинения в седем тома“ от Джак Керуак е един от проектите, с които издателство „Парадокс“ се гордее най-много. Все още сме в началото на нейното публикуване, но вярваме в нейния голям потенциал за преоткриване на Керуак като променящ литературата автор. По време на пролетния базар на книгата в НДК нашия приятел Роберт Леви представи накратко първия том, съдържащ два от най-известните романи на автора. Нека заедно си припомним какво сподели Роби тогава: 

Първият от бъдещите седем тома на Джак Керуак съдържа два романа – “По пътя” и “Бродягите на Дхарма”. Това са съвсем нови преводи, защото са изминали няколко десетилетия от първото им публикуване. През 21. век вече не се впечатляваме от ненормативна лексика – на преводачите и редакторите не им се налага да цензурират гениалния писател Керуак.

Поредицата се подготвя от чудесен екип от млади преводачи под общата редакция на проф. Владимир Трендафилов. Благодарение на тази колекция читателите ще могат да се насладят най-пълно на Джак Керуак. Мисля, че именно с нея ще си дадем сметка, че това е не просто идеолог на контракултурата, а един наистина гениален писател.

„Джак Керуак. Събрани съчинения в седем тома – том 1: По пътя. Бродягите на Дхарма“ можете да поръчате с отстъпка тук.

Империята на Жан Д’Ормесон в пълния й блясък и слава [карта]

Работата ни по превода на „Славата на империята“ е вече на финалната права, а книгата крив толкова много тайни и съкровища в себе си, че просто не можем да изчакаме излизането й на пазара. Едно от тях е картата на Империята на Жан Д’Ормесон.

Да, по своя генезис тя много прилича на Римската империя, а самата карта ще ви напомни много за Толкиновата Средна земя. Но това е просто Империята на Д’Ормесон.

Ето я в пълния й блясък:

Карта на империята на Д'Ормесон, както ще я видите в книгата му "Славата на империята"

Вижте как самият Жан Д’Ормесон описва своята Империя:

На североизток от Империята се простирали големи гори. На юг те се разтваряли към равнините с изкласило жито, сред които се намирала Аквилея и които се разпростирали докъдето поглед стига, набраздени с всякакви реки, привлечени в по-голямата си част от Амфиз или пък от Нефта, та чак до пустините на киргизите или на татарите.

Горите на север и изток, високите планини на юг не успявали да възпрат нападенията и нашествията. Хиляди са били избивани из обширните плодородни равнини в подножията на вулканите. И морето от запад носело много опасности – оттам внезапно се появявали застрашителни кораби, пирати, нападения призори. По границите на Империята нощта все така водела със себе си легиони страхове и смърт.

От Арсаф до Василий Велики, за над сто и петдесет години, едва ли е имало повече от три или четири години без война, гражданска или срещу външни врагове. А и не само хората били източник на опасности. Необузданата природа вземала своите жертви с все така младата си мощ, с почти ненакърнените си сили. Пожарите, глутниците вълци, изригванията на вулкана Кора-Кора, циклоните по бреговете, земетресенията, наводненията, предизвикани от преливането на река Амфиз, били оставили своя отпечатък от ужаси в паметта на редица поколения. Разказвало се, че по високите заснежени планински плата гигантски бойни орли нападали жени и отвличали деца, а в знойните южни равнини оттатък планините тигри, изскочили внезапно сякаш от никъде, разкъсвали бойците.

От Града до Аквилея, после от Града до нос Гилдор, от Града до Амфибол, от Амфибол до Аквилея се разгръщат и се множат проходими и зиме, и лете пътища за волски коли, но и за пешеходци и конници. Широки по няколко метра, понякога шест, че и десетина, те променят пейзажа и условията на живот. Дори през ХІХ век Шатобриан, лорд Байрон, Теофил Готие и даже Барес в началото на ХХ век не успяват да стигнат от нос Гилдор до Амфибол или Аквилея по-бързо от войниците на Богомил

Не пропускайте и другите две книги на български от Жан Д’Ормесон – „Бог: неговият живот и творчество“ и „Докладът на Гавриил“.

Турският съд отмени забраната на Аслъ Ердоган да напуска родината си

Една от водещите съвременни турски писателки Аслъ Ердоган вече ще може да пътува извън родината си. Забраната за напускане на страната от 2016 г. е отменена от съда в Истанбул след дело на 22 юни и Ердоган вече ще има възможност да получи присъдените ѝ награди, които не е имала възможност да прибере заради забраната.

Въпреки всичко обаче остава в сила обвинението в „терористична пропаганда“ в полза на незаконната Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), което ще бъде разгледано в съда на 31 октомври, според думите на адвоката ѝ Ердал Доган.

50-годишната Ердоган беше арестувана миналото лято и затворена за 132 дни по обвинение в терористична пропаганда, докато се водеше разследване срещу вече закрития в. „Йозгюр Гюндем“ (Özgür Gündem). Медията бе забранена от турското правителство, след като бе окачествявен като трибуна на ПКК. Писателката бе освободена през декември 2016 г., но обвиненията не бяха свалени и забраната да пътува оставаше в сила до този момент.

Ерен Кескин
Ерен Кескин

Беше вдигната и забраната да напуска страната, наложена на признатата преводачка Неджмие Алпай (70 г.), която е подсъдима по същото дело. Срещу Алпай са отправени обвинения заради три статии, които е написала за „Йозгюр Гюндем“ миналата година във връзка със ситуацията в югоизточните райони, където турските въоръжени сили се сражават с ПКК.

Бившият главен редактор на „Йозгюр Гюндем“, Ерен Кескин, също е подсъдима във въпросното дело. Съдът я освободи от задължението да се подписва в участъка веднъж седмично.

„Все още се подписвам всяка неделя. Имам трудности заради работата си. Настоявам мярката за неотклонение да бъде отменена“, каза Кескин по време на изслушването си в съда.

Аслъ Ердоган има издадени няколко успешни романа, сред които и „Градът в алена пелерина“. Тя беше и сред лауреатите за наградата „Принсес Маргрит“ за култура през 2017 г., но заради наложената ѝ забрана нямаше възможност да присъства на церемонията в Амстердам на 9 май („Хюриет Дейли Нюз“). У нас е известна с книгата си „Мъжът Рапан и други произведения“.

Още за Аслъ Ердоган можете да прочетете тук.

Деноминацията на историческите митове в „Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г.”

В деня, в който се навършват 75 години от разстрела на генерал Владимир Заимов, Ви предлагаме един текст, който сякаш е нужно допълнение към изследователския труд на Борислав Дичев „Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г.”, който публикувахме през 2015 г.

Който контролира миналото – контролира бъдещето.
Който контролира настоящето – контролира миналото.
Джордж Оруел

Избирам този банален цитат умишлено, защото в определени моменти именно баналните истини трябва да бъдат напомняни. И защото книгата, която предлагаме на вашето внимание, най-малкото има за цел да бъде остроумна.

Тя не е поредното четиво, което разказва поредната версия и налага поредните собствени интерпретации за историческите събития и по специално за един скандален (и до ден днешен) съдебен процес, завършил със смъртна присъда и безпрецедентен, светкавичен! разстрел. Наблягам на думата пореден, защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите и идеологически спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за „предсмъртните му думи” са лансирани около 20 версии, а истината е една:

„Умирам за България!”

Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на дъщерята на ген. Заимов – Клавдия Заимова, която ни напусна на 1 юни 2007 г., по Божията воля в деня на разстрела на баща си, – като се придържат изцяло към нейните принципи за възстановяване на историческата истина. А според тези принципи публикуването на оригиналните архивни документи и свидетелски показания трябва задължително да предхожда всяка една възможна интерпретация. Затова и тази книга се писа толкова дълго – официалните архиви, както в България, така и в Руската федерация, бившия СССР, дълго мълчаха и отказваха достъп до информация.

Освен това създателите на книгата – автор, издател, редактори, съмишленици – не са имали за цел да се превръщат в апологети на една конкретна историческа личност, а по-скоро, чрез неизвестни досега източници, да дадат възможност за нов прочит на значими за родната ни история събития и факти. Събития и факти, пречупени през призмата на една трагична лична съдба. Идеята ни беше да се движим от частното към общото, от персоналното към обществено значимото и се надяваме това да е достатъчно видимо за читателите. Защото такава е социално-политическата и историческа логика на нещата – един показен процес и един бързо последвал го шумно огласен разстрел на невинен човек, определено не се организират за „лично ползване”. Когато видимата цел на една присъда, издадена и приведена в изпълнение в разрез с всякакви юридически и етически норми, е общественото назидание и контрол на общественото мнение, то жертвата на тази присъда предварително е „обречена” на героизация. Героизация, от която новите властимащи, които поеха контрола над миналото и бъдещето на нацията ни след 9 септември 1944 г., удобно се възползваха. Така се стигна до парадоксалния факт тлените останки на генерала да бъдат погребвани и препогребвани общо три пъти – един път тайно и два пъти показно – винаги преко волята на семейството му. Днес, от дистанцията на времето, този антихристиянски акт придобива смисъла на твърде зловеща метафора. Метафора, която няма как да остане само в миналото ни, тя продължава да бележи настоящето ни. Защото го препогребваха произволно, докато костите му им бяха „потребни”. После се разигра краткото синьо-червено политическо дерби и хора с еднодневни биографии, чиито единствен принос към добруването на страната ни беше т.нар. „демонтиране”,  демонтираха бронзовия бюст-паметник на генерала от парка „Заимов”  и преименуваха централния столичен булевард, който носеше неговото име. Бронзът, излят някога по фалшифицираната снимка със съветски пагони, каквито той никога не е носил, прерязан през средата, беше захвърлен на гробище за цветни метали. По молба на майка си, Михаил Заимов, внук на ген. Заимов, успя да го прибере навреме, преди да бъде претопен. Днес, завит с амбалажна хартия, остатъкът от бюст-паметника на генерала стои под стълбите на кооперацията в кв. „Лозенец”, където дълги години живееше семейството му.  Имената на „демонтажниците” вече никой не помни. Това вече не е метафора.

Това е само следствието от определени измислени през годините идеологеми, а по-важното за нас в тази книга беше търсенето на генезиса и анализа на събитията, предхождащи  процеса от 1942 г. – пак според завета на Клавдия Заимова. Така макар и фокусирана върху този процес, книгата представя подробно, по документи,  духовното, професионално и политическо израстване на една многопланова и сложна личност. Личност, малко разбрана приживе, малко разбирана и до днес, затова и обикновено свеждана до политическо клише и обяснявана с клишета. Какво да се прави – това е единственият възможен начин, според един съвременен философ, „да вложиш много сложен свят в много малки глави”.

Документалните материали в тази книга са издирвани в продължение на почти четири десетилетия. Основната част от тях са събрани от Клавдия Заимова, която започва дейността си още през седемдесетте години на миналия век. Поради ограничения по онова време, а и дълго след това, достъп до определени архивни фондове, първоначално тя започва да издирва останалите живи свидетели, преки участници в процеса от 1942 г. и да записва техните спомени, достоверността на които са удостоверени с личните им подписи.

Предсмъртното писмо на генерал Заимов, което публикуваме за първи път, е предоставено на семейството му от архива на МВР повече от 50 години след разстрела му.

Разшифрованите телеграми от съветската легация в София до Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия в Москва са получени от Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация благодарение на неколкогодишните усилия на Михаил Заимов.

ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ В ТАЗИ КНИГА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, което я прави по своему уникална.

И именно това ни дава основание да говорим за деноминация на историческите митове. Защото въпросът не е да развенчаваме определени, експлоатирани през различни времена митологеми като ги заменяме с нови. Само отварянето на архивите и публикуването на конкретни документи може да претендира за подобен социален жест. Историята не е фикция, тя няма право да борави с метафори и ние не можем непрекъснато да се отнасяме към нея като към изцапана салфетка, която небрежно захвърляме на масата след обилния си обяд. Това не само е вредно, това е смъртно опасно за съвременното политическо здраве на нацията.

Затова тази книга е скромен опит не да се „реабилитара” една конкретна личност, а да се реабилитира историята като такава с присъщите й регалии – факти, архивни документи, свидетелства на времето.

Доротея Монова, издател, в предговора към книгата на Борислав Дичев „Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г.”

Вижте и факсимиле от предсмъртното писмо на ген. Владимир Заимов:

НОВИ ЗАГЛАВИЯ

Vladimir-Zaimov-FIN1Matei_Bruno1korica-nashiqt-cirk

korica-Bog-DormesonRibq_Kryv-korica.cdrtsvetya-ot-kraya-cover

 

 

 

Second_Hand_frontSalome by Francois Weyergans - book coverHenry_Milyr-korica

Text Decor 1

 

Голямото завръщане на „Клас”, след 19 години!

„Следите остават” е концертно DVD , записано на 19 април 2013 г., от незабравимия им Live в „Интер Експо център”. То включва всички хитове на „Клас”, разбира се – „Госпожа Емилия”, „Диви Коне”, „Река си ти“, „Чай”, както и нови песни.

KLAS: SLEDITE OSTAVAT (poster)

Групата и „Парадокс” ни представят 90 минути перфектни звук и картина с любимите песни (качеството е възбуждащо, това са безценни парчета история на БГ рока). В това DVD допълнително са включени мултимедийните филми, използвани по време на шоуто.

Бойко Петков: Колкото до посланията ни, ние наистина имахме какво да кажем. Цялото ни рок поколение говореше на хората. Казваше им неща, които те шушукаха помежду си, но не смееха да изразят шумно. Ние бяхме млади и някак си не бяха успели да ни уплашат и да ни затворят устите (в интервю за книгата „Цветя от края на 80-те“.) Гледайки, констатираме: нищо не е забравено!…

ЦВЕТЯ ОТ КРАЯ НА 80-ТЕ, BG РОК история/поезия, Румен Янев, Емил Братанов

„Ние сме Нова генерация завинаги! И въпро­сите са ни към цяла нация! Завинаги! Ние ходехме по въже, опитвах­ме се да светим като крушки, бяхме директори на водопади, черни овци, тикви в задния двор на обществото, набивахме крак в строй, скачахме безнадеждно в калта, бесехме се в неделя…”

2

Второто поколение на българския рок произнесе ясно и недвусмислено присъдата срещу тоталитарната ни система. То е неразривно свързано с произтеклите в края ХХ век политически и социал­ни промени в България. Обяви гласно правото си на лична свобода и достойнство. Инжектира своите връстници с достатъчна доза кураж, за да въстанат срещу реда на бащите си. Тези млади музиканти и поети взривиха общоприетите рамки на творческия процес и оставиха след себе си десетки песни, които и днес звучат силно, убедително и актуално.

1 3

 

 

 

 

Цветята на Промяната са едно от най-красивите неща, ярък колорит в най-новата ни история. Не просто в рок хрониката, а в полето на социалните процеси, промени и културните напластявания на Прехода, който… „не’ам нерви“ колко дълго продължи…

video

Румен Янев и Емил Братанов са сред първите музикални журналисти, очевидци на историята, и едновременно с това, уви!, последните, които все още могат да се включат „на живо“ в ефир с коментари за разказаните събития.

Историята на Второто българско рок поколение е разказана от:

Адриан Иванов („Орион“, „Ер Малък“)
Божидар Главев („Ахат“)
Бойко Петков („Клас“)
Бойко Трифонов („Атлас“)
Васил Гюров („Кале“, „Ревю“)
Венцислав Дреников („Субдибула“)
Веселин Тенев („Мъртви поети“)
Владимир Попчев – Унгареца („Контрол“)
Георги Венин – Джорджо (журналист, поет, „Д-р Дулитъл“)
Георги Гушмаков – Геша от Нови Кричим
Даниел Ризов – Денис („Ахат“) P1140941
Дечо Чипилов
Димитър Воев („Нова Генерация”)
Добрин Векилов – Дони („Атлас“)
Енил Енчев („Атлас“)
Иван Попов („Д-р Дулитъл“)
Кирил Манчев („Ревю“, „Кале“, „Н.Г.“)
Кристиян Костов („Нова Генерация”)
Любомир Малковски („Ера“, „Ер Малък”)
Милена Славова
Момчил Колев („Клас“)
Николай Йорданов – Кольо Гилъна („Контрол“)
Николай Качаров („Апокалипсис“, „Ера“)
Петър Писарски („Атлас“)
Петър Чухов („Субдибула“, „Гологан“ и др.)
Петър Янков – Пешето (за „Джендема“)

Още щрихи от БГ рок историята (със звук) в „Графити по въздуха“: по покана на Бояна Андреева в „Хоризонт“…

Text Decor 1

 

 УМИРАМ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 г.

Борислав Дичев

Vladimir-Zaimov-FINКнигата, която държите в ръцете си, не е поредното четиво, което разказва поредната  версия и налага поредните собствени интерпретации за историческите събития и по специално за един скандален (и до ден днешен) съдебен процес, завършил със смъртна присъда и безпрецедентен, светкавичен! разстрел. Наблягаме на думата пореден, защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за „предсмъртните му думи” са известни около 20 версии, а истината е една: „Умирам за България!”

Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на дъщерята на ген. Заимов – Клавдия Заимова, като се придържат изцяло към нейните принципи за възстановяване на историческата истина. А според тези принципи публикуването на оригиналните архивни документи и свидетелски показания трябва задължително да предхожда всяка една възможна интерпретация.

Документалните материали в тази книга са издирвани в продължение на почти четири десетилетия. Основната част от тях са събрани от Клавдия Заимова, която започва дейността си още през седемдесетте години на миналия век. Поради ограничения достъп до определени архивни фондове, първоначално тя започва да издирва останалите живи свидетели, преки участници в процеса от 1942 г. и записва техните спомени, достоверността на които, са удостоверени с личните им подписи.

Предсмъртното писмо на генерал Заимов е предоставено на семейството му от архива на МВР повече от 50 години след разстрела му.

Разшифрованите телеграми от съветската легация в София до Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия в Москва са получени от Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация благодарение на неколкогодишните усилия на Михаил Заимов, внук на ген. Заимов.

ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ В ТАЗИ КНИГА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, което я прави по своему уникална.

 Борислав Дичев, автор на множество публикации на историческа тематика, е завършил българска филология и история през 1985 г. в СУ „С. Климент Охридски“. Изследванията му са преди всичко върху войните за национално обединение на българския народ от 1912-1918 г., Първата световна война, периода между двете световни войни и Втората световна война. Автор е на две книги – „Генерал Георги Тановски. Воин, патриот, гражданин“ (Издателство „Захари Стоянов“. София, 2003) и документалния сборник „Говори Лондон. Предавания за България през Втората световна война“ (Книгоиздателска къща „Труд“. София, 2004).