Вампирската империя на Виктор Пелевин завладява и България – „Empire V“ вече е и у нас

Корицата на българското издание е дело на руския авангардист Sasha Berg

Вампирската империя на Виктор Пелевин „Empire V” е вече и на българския пазар благодарение на издателство „Парадокс“. В осмия си роман руският властелин на словото ни представя свят, управляван от Великия прилеп, в който прилепите-вампири са избрана каста.

„Empire V”, който излиза  в Русия през 2006 г., разказва историята на младия московчанин Роман фон Щорквинкел, чийто аристократичен прибалтийски произход е социално маскиран от бившия военен комунизъм с фамилията Шчоркин. Той работи като хамалин в близкия универмаг и все се надява на нещо по-добро. Веднъж забелязва на асфалта зелена стрелка с подканващ надпис „влез в елита“ и поемайки в указаната посока внезапно бива превърнат във вампир.

Новоизлюпеният „Рама Втори“ преминава задължителната за всеки млад боец подготовка – имплантират му език, изучава тайните на „гламура“ и „дискурса“, обучават го да „дегустира човек“ и да смуче „баблос“. А „баблосът“ е не просто популярният жаргонен израз за „пари“, а поредният Пелевинов архетип, запазена марка на специален продукт, който човешката душа произвежда, докато се стреми към „реалните пари“. Разбира се, накрая нищо не е това, което е…

Оформлението на корицата на българското издание на „Empire V” е дело на руския авангардист Sasha Berg – един от официално оторизираните илюстратори на Пелевиновите произведения. Преводач на книгата е Боян Станков, а романът излиза под редакцията на Светлана Комогорова-Комата.

В Русия вече се готви и екранизация , която трябва да бъде в киносалоните през ноември 2018 г. По лентата работи режисьорът Виктор Гинзбург, който през 2011 г. направи филм по друга книга на  Пелевин – „Generation П“. В ролята на Роман ще видим младия руски актьор Павел Табаков.

Прочетете откъс от „Empire V” тук. Можете да поръчате книгата с отстъпка от нашия електронен магазин.

Най-добрият начин да се запознаеш с човека. Из „Empire V“ на Виктор Пелевин

– Добър ден – каза човекът с маската.

– Здравейте – отговорих аз, с мъка разлепвайки устни.

– Как се казваш?

– Роман – казах.

– На колко си години?

– На деветнайсет.

– Защо не си в казармата?

Не отговорих на въпроса, реших, че е някаква шегичка.

– Моля, простете за известната театралност на ситуацията – продължи човекът с маската. – Ако те боли глава, ей сега всичко ще мине. Приспах те със специален газ.

– Какъв газ?

– Какъвто използват против терористите. Няма страшно, всичко вече мина. Предупреждавам те – не викай. Няма смисъл да викаш. Няма да помогне. Резултатът ще е един – ще получа мигрена и беседата ни ще се провали.

Непознатият притежаваше уверен, нисък глас. Парчето плат на маската, което закриваше устата му, трептеше, когато той говореше.

– Вие кой сте?

– Казвам се Брама.

– А защо сте с маска?

– По много причини – каза Брама. – Но това е в твоя полза. Ако нашите отношения не потръгнат, ще мога да те пусна да си вървиш без опасения, защото няма да знаеш как изглеждам.

Изпитах голямо облекчение, като чух, че възнамеряват да ме пуснат. Но тези думи можеше да са уловка.

– Какво искате? – попитах аз.

– Искам в една много важна част от моето тяло – и същевременно от моя дух – да се пробуди към теб жив интерес. Което, виждаш ли, може да стане само в случай че ти си човек от благороден аристократичен род…

„Маниак – помислих си аз. – Най-важното е да не нервнича… Да му отвличам вниманието с разговора…“

– Защо непременно от благороден аристократичен род?

– Качеството на червената течност в твоите вени играе важна роля. Шансът не е голям.

– А какво означава жив интерес? – попитах аз. – Има се предвид, докато съм още жив ли?

– Смешно е – каза Брама. – Най-вероятно с приказки тук нищо няма да постигна. Необходима е демонстрация.

Като стана от дивана, той приближи към мен, отметна закриващия устата му черен парцал и се наведе интимно към дясното ми ухо. Щом почувствах чуждия дъх върху лицето си, аз се стегнах – всеки миг щеше да се случи нещо омерзително. Обзе ме ужас.

„Сам дойдох на гости – помислих си аз. – И за какво ли ми трябваше, а?“

Но нищо не се случи – след като ми подиша в ухото, Брама се обърна и се върна обратно на дивана.

– Можеше да те ухапя по ръката – каза той. – Но ръцете ти, за съжаление, са вързани и са отекли. Затова нямаше да има нужния ефект.

– Та нали вие сте ми вързали ръцете – казах.

– Да – въздъхна Брама. – Навярно трябва да се извиня за действията си – досещам се, че изглеждат доста странно и противно. Но сега всичко ще ти стане ясно.

Като се настани на дивана, той се втренчи в мен, сякаш бях картинка на телевизора, и няколко секунди ме изучава, примлясквайки сегиз-тогиз с език.

– Не се притеснявай – каза той, – не съм сексуален маниак. В това отношение можеш да си спокоен.

– А какъв сте тогава?

– Аз съм вампир. А вампирите не са извратеняци. Понякога се представят за извратеняци. Но имат съвсем други интереси и цели.

„Не, това не е извратеняк – помислих си. – Това е побъркан извратеняк. Трябва постоянно да говоря, за да му отвличам вниманието…“

– Вампир? Пиете кръв?

– Не е като да я пия с чаши – отговори Брама, – и не е като от това да ми зависи самоидентификацията. Но се случва.

– А защо я пиете?

– Това е най-добрият начин да се запознаеш с човека.

„Empire V“ от Виктор Пелевин в превод от руски на Боян Станков и под редакцията на Светлана Комогорова–Комата ще бъде на пазара от 30 август под знака на „Парадокс“. Следете и нашия кратък „Пътеводител в гламура и дискурса“ във Facebook страницата на издателството. 

Виктор Пелевин

Виктор Олегович Пелевин е литературен флагман на няколко поколения. Това съвсем не е по възможностите на всеки писател. Той е властелин на думите през трудните времена на 90-те, в бурната епоха на стабилизация през първото десетилетие на 21 в., както и в годините на шокова модернизация през второто десетилетие на същия.

Като се почне от повестите „Принцът от Госплан“ и „Македонска критика на френската мисъл“, култовия роман „Чапаев и Пустота“, и се стигне до една от последните му творби – „Лампата на Матусаил или последната битка на чекистите с масоните“, всяко едно от произведенията на Пелевин е иронично огледало, отразяващо политическите, социалните, пазарните, научно-техническите трендове на бързо променящата се околна среда.

Виктор Пелевин е единственият писател, който успява грамотно да смеси в един литературен коктейл древната митология и насоченото към съвременния потребител продуктово позициониране. Всяко ново произведение на Виктор Олегович Пелевин е културно събитие от държавен мащаб.

Когато говорим за стабилността на живота в Русия, на първо място трябва да споменем стабилната мегапопулярност на Виктор Пелевин. Една от притегателните му особености е сляпото отшелничество на автора, който категорично отказва да общува с читатели и СМИ-та. Пелевин е недостъпен до такава степен, че кара много читатели да се съмняват в неговото съществуване. Само че авторът нa „S.N.U.F.F.“, „Generation П“ и „Empire V“ – съществува!