Онлайн промоции от „Парадокс“ заедно с „Алея на книгата“ Варна 2018

Приятели, откакто започна „Алея на книгата“ във Варна, гореща тема за града неизменно са книгите. Бихме искали това да е феномен, важащ за цяла България, ето защо приготвихме за вас специални предложения, от които можете да се възползвате на сайта ни до 5 август от всяко едно кътче на страната.

С 20% намаление ще са следните заглавия:

На цена от 25 лв. можете да закупите всяко от следните три заглавия:

Приготвили сме ви и три чудесни колекции на любими европейски автори:

Колекция „Мариуш Шчигел“ на цена от 28 лв.

Колекция „Михал Вивег“ на цена от 28 лв.

Колекция „Жан Д’Ормесон“ на цена 33 лв.

Всички останали книги в онлайн магазина са предоставени за свободна
комбинация „3 книги за 20 лв.“ (Поради технически причини кампанията „3 книги за 20 лв.“ не се отразява в количката, но след завършване на поръчката ние потвърждаваме получаването й и реалната сума на поръчаните от вас книги.)

При покупка над 30 лв. доставката ще е за наша сметка.

Възходът и падението на Римската империя през погледа на Д‘Ормесон в „Славата на империята“

„Славата на империята“, най-важният труд на големия френски мислител Жан Д‘Ормесон, най-накрая идва при българските читатели, благодарение на издателство „Парадокс“. Впечатляваща по обем, зашеметяваща с изкусен литературен стил, съдържаща десетки карти, изображения и бележки, тя носи на автора си Голямата литературна награда на Френската академия през 1971 г. е всепризнат шедьовър и днес.

„Славата на империята“ е големият литературен пробив на Д’Ормесон, който по политически причини не е издаван у нас преди 1989 г. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен „под Купола“ на Френската академия, е първата от многото му последващи литературни мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), издадени от „Парадокс“ през годините. Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от ХIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя.  Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация.

Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: „Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. (Музей „Лувър”)„. Както и да създаде многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – убийство на Ганди; 1948-1949  победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – публикуване на „Славата на империята“.

 

Флобер казвал: „Мадам Бовари – това съм аз.“ Аз мога да кажа: „Жан Д’Ормесон – това съм аз.“

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, наричан с умиление от публика и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и френски философ, той е любимият академик на французите, вероятно поради неистовото си чувство за ирония и самоирония. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си кръстосвайки между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льо Февр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър на Франция. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование – обучаван до 14 годишна възраст от майка си, на 19 г. той е приет в прословутото Ecole normale superieure и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист.  Но за жалост на френската дипломация, философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Все пак през 1950 г. той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 г. и негов Президент. През 1970 г. става директор на в. „Фигаро“ – основна трибуна на френската едра буржоазия, където в продължение на години е постоянен колумнист като активно подкрепя Никола Саркози при президентските избори през 2012 г. Заради ясно заявената му като журналист и политик дясна позиция (участва като постоянен съветник в няколко френски правителства), Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 г.

Но Съдбата знае как да се шегува. През 2012 г. Жан Д’Ормесон за пръв път се изявява като актьор, изпълнявайки ролята не на някой друг, а на самия президент-социалист Франсоа Митеран във филма на Кристиан Венсан Les Saveurs du Palais. Пак по същата ирония, писателят е последният човек, с когото Митеран официално се среща на четири очи в Елисейския дворец, буквално часове преди смъртта си – епизод, описан във вече издадения от „Парадокс” роман „Докладът на Гавриил”. В книгите на Д’Ормесон се преплитат множество различни мотиви; исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Той е малко тъжен като всеки аристократ, носещ върху плещите си товара на историята и по рождение осъден (или благословен) да осъзнава неуловимостта на всичко, което съществува в оковите на времето. В тъгата му по парадоксален начин се прокрадва един особен оптимизъм. Не всичко е загубено, щом човек тъгува, обича, радва се, страда, но помни!

Славата на империята

Вашият прочит на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине

Читателските отзиви за последния роман на френския писател Лоран Бине буквално валят – от кратки коментари със снимки в социалните мрежи до задълбочени анализи в книжни блогове. Успехът на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ не ни учудва, той далеч не е случаен. Темата е провокативна и важна от историческа и литературна гледна точка, а на характерния стил на писане на Бине трудно се устоява. Решихме да съберем в тази статия акценти от някои читателски отзиви, като сме сигурни, че в бъдеще ще добавяме нови!

Делиян Маринов за „Под моста“:

„Това, което трябва да знаят читателите преди да разгърнат страниците на книгата, е, че ги очаква един наистина запомнящ се сблъсък с най-зловещите факти, личности и събития от времето на Третия Райх. Въпреки това интересното за творбата е, че не се ограничава само до тях, но и представя поглед върху неща от още по-ранната история, детерминираща бъдещите процеси. Лоран Бине не просто пише за историята. Той успява да я пресъздаде чрез живо впускане във всеки неин аспект. Стилът му на писане е потапящ и провокиращ, с внимание към детайлите и грижа към обективността.“

Цветомила Димитрова за „Аз чета“:

„В крайна сметка бих определила „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ като въображаемо пътуване на писателя през историята. Докато Бине прави своите проучвания, историческите събития сякаш се разиграват в ума му под формата на роман и той ни позволява да станем част от него. Това чувство се засилва и от факта, че понякога авторът вижда и самия себе си в сцените като спътник на Кубиш и Габчик или като един от тях.

Освен с изключително детайлното проучване и нетипичния писателски подход, авторът ме впечатли и с опита си да отдаде заслуженото на всички онези обикновени хора, които са помагали на парашутистите и на борците срещу нацизма.“

Христо Блажев за „Книголандия“:

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)” е силен роман, който разчупва стереотипа и позволява да се погледне към едни от най-мрачните събития в човешката история по по-достъпен от обичайното начин – дори и с риск за известно иронизиране. Не мисля, че то е търсено, разбира се, и може би наистина пристрастието ми към “Доброжелателните” изкривява непредубедеността ми към тази книга.“

Георги Грънчаров за „Библиотеката“:

„Това не е просто романизирана биография на Хайдрих. Нито опит да се хвърли светлина върху едно от най-дръзките показни убийства през цялата война. Не е и художествена интерпретация в стил „Холивуд“ на една героична и трагично завършила мисия с ужасяващи последствия. Бине ни превежда през някои от най-ключовите моменти от историята на нацисткия терор в Европа – прилапването на Чехословакия, агресията срещу Полша, нападението над СССР и кошмарните вакханалии на айнзац отрядите, избили стотици хиляди евреи още преди да влезе в сила прословутото „Окончателно решение“. Стъпваме с уплаха по изравнената пръст в Бабий Яр, където само за два дни наведнъж са избити и заровени над 33 хил. души! И на всяка крачка виждаме него – ариеца с конско лице, студен поглед и непроницаемо хладнокръвие. Хайдрих.“

Лъчезар П. Томов за RayLight.blog.bg:

„Лоран Бине не просто пише една история, той се опитва да съживи миналото, да съшие частите и да покаже платното, дотолкова съпреживява всичко. Краят на този роман е толкова катарзис за него, колкото и за читателя – и оставя глад за щастието на съвременното безсмислие, далеч от героичните предизвикателства и борбата с трудностите на войната, така романтична в очите на младите момчета, на които не е предаден споменът за ужаса от четиридесетте години. Може би това цели и той, защото няма как човек да прочете тази книга и да остане безразличен, дори от чувство за вина, че тя се чете толкова леко, толкова гладко – приятно дори.“

HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)

„В градините с лалета сянката ми броди“ преплита историческата истина с майсторското въображение на Гюл Ирепоглу

От днес по в книжарниците ви очаква книгата „В градините с лалета сянката ми броди“ от проф. д-р Гюл Ирепоглу. Изданието с цветни илюстрации е истинска естетическа наслада за ценителите както на историческата, така и на художествената литература.

Действието се развива през ХVIII век в Истанбул по време на период, известен като Епохата на лалетата. Пищният дворец Топкапъ сарай е място, където човешка слабост, любов, похот и най-вече алчност ръководят живота на султан, художник, велик везир, а и също и на най-красивите жени в света. Романът проследява отблизо зараждащото се приятелство между талантливия художник Левни и султан Ахмед III, както и интимните взаимоотношения на владетеля в харема. Слуховете за византийско съкровище на един от островите само обогатяват основната сюжетна линия и подсилват мистерията, породена от множеството неизвестни. Като какъв ще остане султан Ахмед III в историята? Като хедонист, естет или реформатор? Какво ще се случи с потомците му? Прочутият Левни почти не помни семейството, което го е отгледало, преди да го вземат като кръвен данък. Кой обаче е той в действителност? „В градините с лалета сянката ми броди“ се уповава на историческата истина, в която майсторски е втъкана нишката на въображението.

В историята на Османската империя имаше твърде много творци, които бяха споменавани с подобни прозвища, а и множество владетели, пишещи стихове, използваха псевдоними. Но нито едно име не се беше сраснало дотолкова с притежателя си…

 

Гюл Ирепоглу е доктор по история на изкуството, чиято академична кариера започва в Катедрата по литература на Истанбулския университет. Освен лектор тя е архитект, говорител и писател. Гюл Ирепоглу е подготвяла и представяла няколко програми за култура и изкуство. Била е президент на Фондацията за опазване на туристическите ценности на Турция и член на Националната комисия за ЮНЕСКО на Турция. Романите й са превеждани на множество езици.

За книгата:

„В градините с лалета сянката ми броди“

Автор: Гюл Ирепоглу

Обем: 308 стр., с цветни илюстрации

Цена: 17,95 лв.

Превод: Айтян Делихюсеинова, Азиз Шакир-Таш

ISBN: 978-954-553-206-1

Терезия Мора спечели най-престижната немска литературна награда „Георг Бюхнер“

Родената в Унгария писателка Терезия Мора получи престижната литературна награда „Георг Бюхнер“, съобщи Германската академия за език и литература, цитирана от БТА. Според журито отличието е присъдено заради „забележителното присъствие и живо лингвистично изкуство, съчетаващо ежедневни идиоми и поезия“ на Терезия Мора.

Наградата е учредена през 1923 г. в чест на писателя Георг Бюхнер и се присъжда на автори, които с творчеството си имат заслуги за немската литература. Паричната премия в размер на 50 000 евро ще ѝ бъде връчена на официална церемония на 27 октомври в Дармщат.

Терезия Мора е наричана „немската литературна сензация на 2013 г.“ заради успеха на романа ѝ „Чудовището“ – едно от най-търсените европейски заглавия за годината. Той спечели Литературната награда на Германия за 2013 г. и е носител на наградата „Аделберт фон Шамисо“. Авторката е номинирана за още множество престижни литературни награди. От дебютния ѝ роман „Всеки ден“ са продадени над 50 000 екземпляра, а творбите на Мора са преведени на шеснайсет езика.

Терезия Мора е родена през 1971 г. в Шопрон, Унгария. От 1990 г. досега живее в Берлин и работи като преводач. Нейните творби са ѝ спечелили наградата за литература „Open Mike“, наградата „Ингеборг Бахман“ и наградата „Аделберт фон Шамисо“.

Мариуш Шчигел пред Коритаров: Патосът в Чехия винаги е смешен

Полският журналист и писател Мариуш Шчигел гостува на предаването „Свободна зона“ по телевизия Европа на 1 юни – ден след срещите му с български читатели в София. С присъщото си чувство за хумор той разказа на водещия Георги Коритаров любопитни факти за „Направи си рай“ (продължението на романа му „Готланд“), както и кои според него са основните разлики между родината му Полша и страната на фокус в книгите му – Чехия.

Шчигел е не само писател на художествена литература, а и репортер. Именно заради любопитството си на журналист той търси винаги различното в събитията и историите, които го впечатляват. В интервюто той споделя, че този му изследователски дух го е тласнал да пише за Чехия и да бъде културен преводач между двете държави.

„Ние сме близки съседи, имаме сходни езици,  но по начин на мислене сме коренно различни. Приличаме си само по това, че сме руси и имаме бирени коремчета. Всичко друго ни е различно.“

Писателят е привлечен и от умението на чехите да се надсмиват над себе си. В подкрепа на твърдението си дори разказа виц в студиото, който по негови думи никога не може да разкаже в Полша.

За разлика от поляците, чехите не са толкова религиозни и не вярват в живота отвъд смъртта. Точно по тази причина те живеят тук и сега, вземат максималното от настоящия момент и създават свой рай на земята – идеята зад заглавието на последния му роман.

Вижте целия разговор в студиото на ТВ Европа:

Книгите на „Парадокс“ ви очакват на първа шатра на Пролетния базар на книгата!

Базарът започва с „Парадокс“…

Дългоочакваният Пролетен базар на книгата е вече факт и ще продължи да радва книжните ентусиасти в продължение на шест дни до неделя, 3 юни. В отвореното пространство на Парка на НДК ще намерите специално изградена сцена за събития, а около нея – множество малки и големи шатри, пълни с най-ценното съкровище – книгите!

Поглед към щанда на издатество „Парадокс“ на Пролетния базар на книгата 2018

Издателство „Парадокс“ ще очаква посетители на Първа шатра, на входа на импровизирания изложбен комплекс откъм бул.Фритьоф Нансен. Там екипът ни ще е насреща за препоръки, приятелски разговор за предлаганите книги и събиране на мнения от верни читатели.

Разнообразна селекция от най-добрите ни книги от последните години ще бъде достъпна в специалната промоция „3 за 20“ – три заглавия за 20 лева.

Сред най-обичаните издания, които ще намерите на щанда ни, ще бъдат тези, посветени на Втората световна война: „Крематорът“ от Ладислав Фукс, „Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах, „Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая, „Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил, „Може би Естер“ от Катя Петровская и съвсем новата „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине.

Разбира се, не можем да минем без изключителните книги на Светлана АлексиевичЛюдмила Улицкая, Михал Вивег, Владимир Бартол, Миро Гавран, Анджей Сташук, Кшищоф Варга и Седрик Вилани.

Не пропускайте и възможността да се срещнете на живо с Мариуш Шчигел, който ще гостува в България на 31 май (повече информация ще намерите тук). Новото издание на книгата му „Направи си рай“ ще ви очаква на Първа малка шатра!

А на 1 юни Румен Петров ще представи книгата си „Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност“. Информация за събитието ще намерите тук.

Покана | Издателство „Парадокс“ представя „Объркани в болката“ на Румен Петров

Издателство „Парадокс“ има удоволствието да ви покани на премиерата на книгата „Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност“ от Румен Петров.

Изданието ще бъде представено на 1 юни от 18,30 ч. в зала „Арена“ на хотел „Арена ди Сердика“ (ул. „Будапеща“ №2) от съдия Владислава Цариградска и проф. д-р Татяна Коцева. Модератор ще бъде Юлиана Методиева, главен редактор на онлайн изданието „Маргиналия“.

Тази книга е за моята лична реабилитация (но и рехабилитация) на понятието „социална работа“, чрез поставянето му в много по-широк контекст. Опитвам се да защитя необходимостта да се излезе от идеята за социално подпомагане като тя се подложи на критика от определени ценностни позиции, така както това се случва от много време в света“, казва за „Объркани в болката“ нейният автор.

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Объркани в болката

IN MEMORIAM: Блус за Румен Янев

Емил Братанов, OffNews

Напусна ни Румен Янев – в аудиторията на изкушените от БГ рока закачаме черен креп и от аудиото звучи „Хляб и мармалад” на Гошо Минчев. Трябва да е блус, може и да е от Делтата, може на живо, акустично-вживяващо да го свирят приятели-блусари от клубовете, гдето Румен бе желан гост (докато патериците го крепяха).

Отидоха си и доста по-млади приятели-рокаджии, музиканти, колеги, животът си тече и ежедневно ни подсказва, че ако имаме още някакви творчески намерения – трябва да бързаме. Да упорстваме да ги започнем поне. А иначе каквото вече сме създали: семейства, наследници, врагове, приятелства, книги, блогове, предавания…, някъде при (за) някого нещо все ще остане. О, не по шаблона, не вечно; може би вечни са Библията, пирамидите, доброто и злото – но в ерата на човешкото отчуждение, технологичната дигитална мрежа, „облаците” и хардовете, eternity-то е пожелателна надежда и реклама. Ето, от книгите на Янев за „Щурците”, за „Атлас”, вече няма бройки и при издателите. Общата ни книга за „цветята от края на 80-те” е само на няколко години, намират се бройки в склада, както в душевните ни хранилища отлежават парченца задоволство, че свършихме нареченото, че колкото/както можахме – подредихме в архива едни песни, имена, групи, дати, събития, спомени, емоции; няколко години от младостта ни. За някои от нас (които са от „нас” ще знаят, другите не като „нас” да не четат нататък) са истинска цяла епоха. Такъв ни е satisfaction-а.

Непоносимо е, когато в един момент от съществуването на човек, тялото те предаде, а духът остане витален и дори се изостря, вероятно да компенсира отказа на „чарковете” да служат физически на ума. И идва следващ миг, и нататък вече не е достатъчно духът да те пренася със скоростта на светлината напред към мечтите или назад в спомените. Щом патериците – от плът или метал – се окажат трайно неподвижни. Какво от това, че някъде се подготвя за печат новата му (този път) поетична книга. Че поръчаните илюстрации са готови. Че поне е отредактирана и видяна в почти готов вид…

И си мисля, че добрите хора – не идеалните, не достигналите житейска хипербола в собствените си очи или в мненията на другите; грешни в едно, праведни в друго, реални в пристрастията и колебанията си – хора, които не са пили от злото и знаят, че има и ад и рай, такива нормални хора страдат недълго. И „онази”, или „Онзи” дарява на тях и близките им мъничко успокоение навреме. Доколкото нормалните човеци знаят също, че има време да садиш и време да прибираш. И после, един ден, времето свършва. Когато се видяхме (оказва се: за последно), стори ми се, че Румен се е примирил със счупената си черупка, но не и с плановете си, с житейските си избори, с тръпката в блусовете на Дечо, Кацата или Гошо Минчев. Мислеше за новата си книга, тя беше в главата му (понеже нямаше лаптоп край него). А в тялото му се стичаше студът, но Янев не искаше да мисли за него.

След края на 80-те (той в „Ритъм”, аз в радиостудиото), страстта и каузата на БГ рока бяха ни събрали съвсем близо – примерно на 17-я етаж в първата сграда на „Дарик”. Там за 2-3 години се извъртя толкова български рок на знайни и незнайни наши банди, колкото всички т.нар. „бг радиа” не са пуснали от тогава до днес. Концерти, фестивали, медии, емоциите от рока на 2-то наше поколение след доайените: това беше и работата и живота ни (каквото успяхме, събрахме в Рок Антологията „Цветя от края на 80-те”). Спомените са ярки и многобройни, но това дори не са просто спомени, минало, хроника. Те бяха дните и годините ни, те са в книгата и това е единствения опит да ги сложим в рамки.

Двете години преди излизането и́, докато събирахме текстове, снимки, изрезки от вестници и списания, докато преслушвахме отново и отново старите касетки, бяхме заедно и в новата Медия и пак канехме групите с албумите им (вече дигитални, еех) в ОффРоуд Радиото. Бяхме се подмладили. Героите от намислената Антология-Хроника ни бяха връстници, но в студиото идваха съвсем актуални нови герои. И ние им се радвахме и – колкото можем – гледахме да им помогнем да се чувстват така. И да продължават да правят музиката. А Доротея (издателката ни от „Парадокс”) ни събираше регулярно да отчетем докъде сме, срокове, обем; първо ни убиваше ентусиазма с граматика, правопис, подредба, а после (около преполовено шише) ни караше да се чувстваме значими с труда си и ни уверяваше, че ще излезе подобаващо. Подновявахме интервюта, ходехме по клубове, срещахме се отново с този и онзи, сетне и на премиерите с готовата двукилограмова тухла с 250-те песни и хрониката на рока от прехода. За него и Гошо Минчев изпя: „Хей, музиколози, дойде нов етап…” Когато после някъде ни питаха с Янев колко време сме я събирали нашата книга, Румен със смях отговаряше: „Ами над десет кила ракия.” А Буги Барабата на едно свирене по 24 май в клуб обяви между парчетата: „Добре дошли на ония двамата там. Те са Кирил и Методий на българския рок.” Другите неща: правото, балканистиката, модата, телевизията, поезията, немския, китарата… са допълнения в личното ти „СиВи”.

За мен, творческата треска около „цветята” бяха най-хубавите ми няколко години с теб, друже!

В едно интервю (с М.Димова, „Сега”, 02.02.2012), още безпроблемно движещ патериците насам-натам, Румен Янев доверява:

„Мечтая си ние да имаме свое място. „Ние“ – това сме една прослойка хора, които все още поддържат връзка, които се обичат, но които са във вътрешна емиграция – аз, Емо Братанов, Милена, Васо Гюров, Пепи Писарски, Васко Кръпката, Камен Кацата… много сме. Искам някъде да се събираме, да си говорим, някой да посвири… като едно време на „Синьото кафе“, когато наистина имаше рок общество.”

Там, където си, не си сам. Наоколо са и Джон и Гошо. Рано или късно, и ние ще се присъединим; такъв е векторът, няма измъкване. Нека поне волумето да е на мах и да тече блус и рок, от „Стоунс” до „Контрол”, в необятна делта.

Сбогом, Румене!

„Парадокс“ със специална промоция на книги за Втората световна война

Всяка година по случай Деня на Европа за 9 май издателство „Парадокс“ прави специални акции за книгите си, посветени на Втората световна война. Твърдо убедени сме, че начинът определени периоди от историята да не се забравят, е да бъдат опознати внимателно, включително и през очите на литературата. Затова от днес до 11 май включително няколко от книгите ни ще бъдат със специална отстъпка от 20% при поръчка от сайта на издателството. Вижте кои издания включва списъкът и направете своя избор:

„Крематорът“ от Ладислав Фукс

„Крематорът“ е считана за най-оброто произведение на автора, сравняван с Франц Кафка –  Ладислав Фукс. Тя е своеобразна симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. Характерната атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо, както и употребата на елементи от криминалните жанрове, правят книгата уникално четиво за всеки с вкус към стойностните книги.

„Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах

„Като бяло петно на картата“ е горчив  реалистичен разказ, маскиран като приключенска история, която проследява пътя на млад арабин в един свят, който губи невинността си. Действието се развива по време на Втората световна война. Главният герой Ануар попада в мюсюлманските части на СС в Беларус и Украйна и взема трагично участие в потушаването на Варшавското въстание от 1944 в групата за унищожение на Дирлевангер. Независимо дали е на страната на победителя или победения, Малкият човек в историята винаги е губещ.

„Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая

„Даниел Щайн, преводач“ е най-превежданият и най-обсъждан роман на Людмила Улицкая с над 1 млн. продадени копия в цяла Русия. Той е едновременно майсторски изпипан философски разказ, задълбочено историческо изследване и увлекателно четиво. Книгата покрива обширни географски области – Германия, Израел, Съединените щати, Русия, както и драматични исторически епохи, които водят началото си от Втората световна война във Варшава и стигат чак до Израел в наши дни.

„Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил

„Лека нощ, сладки сънища“ разказва за един необикновен ден, 30 април 1945 година, в самия край на Втората световна война, наречен от автора „нулево време“ –  между покрусата и надеждата, новото и старото, смъртта и живота. На фона на полуразрушения град Бърно се преплитат съдбите на младия евреин Индржих, предопределен да промени съдбините на бъдните хора, но неспособен да се справи с демоните в душата си, и на двойка ентусиасти, които вървят по следите на пратка чудодейно лекарство, но когато се сдобиват с него, осъзнават, че няма лекарство за вездесъщото зло.

„Може би Естер“ от Катя Петровская

Катя Петровская  описва една семейна история в кратки глави. Едновременно трагичен и епохален роман, задаващ фундаментални въпроси. Студентът Юда Щер е извършил атентат срещу немския консул в Москва. Братът на Щерн, революционер от Одеса, е дал в нелегалност името „Петровский“. Един прадядо основал във Варшава сиропиталище за глухонеми еврейски деца. Но щом като дори и името не е сигурно, какво въобще може да знае човек?

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине

Дебютният роман на френския автор Лоран Бине е публикуван през 2010 г. и разказва за Операция „Антропоид“, вследствие на която е убит нацисткият лидер Райнхард Хайдрих. Действието се развива в Прага по време на Втората световна война, а романът е носител на престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Да ви разкажем за… “Приятелят на Кафка”

В интервю за Lira.bg преводачката и преподавател по южнославянски литератури и езици Валентина Седефчева споделя интересни факти от живота и творчеството на хърватския писател Миро Гавран. Романът му „Приятелят на Кафка“ предизвика бурен интерес сред българската публика и неслучайно е част от рубриката на издателство „Парадокс“ – „Мислещата литература“.

Предлагаме ви любопитни акценти от интервюто на Людмила Еленкова:

В книгата Макс Брод е главен персонаж и разказвачът, който тъче сюжетната нишка, а основната тема е неговото безрезервно и безкористно приятелство към Кафка, описано в не една драматична сцена. Силно разтърсваща е моралната дилема, пред която Кафка изправя Брод, с предсмъртното си желание, приятелят му да изгори всички негови ръкописи. Тук говорим и за реален факт, известен ни от биографията на Кафка. Гавран много живо и емоционално, с опита си на драматург, предава този момент и душевното състояние на Брод. Читателят като на сцена може да си представи и преживее дадения епизод.

[…] ще преживеем еротичните мигове на Кафка и Брод с невъзможните им любови, една от които е с чешката писателка и журналистка Милена Йесенска. Ще станем свидетели на страстните и чувствени сцени между майката на Кафка и Брод. Ще видим взаимоотношенията в семейството на Кафка. Ще потънем в атмосферата на интелектуална Европа. Ще се срещнем с автентични и завършени в своя психологически портрет герои. И всичко това е разгърнато в един много ограничен обем. Обикновено, когато сме в съприкосновение с хубава книга, ни се иска, тя да не свършва. И „Приятелят на Кафка“ наистина не свършва с последната страница, понеже, докато я четем на един дъх, нямаме време да осмислим моралните казуси, пред които са изправени действащите лица и начина, по-който те избират да се преборят с тях. Това става едва когато затворим романа. Тогава ние продължаваме да го четем в себе си. Ето, в това е силата на кратката форма у Гавран и това го прави ценен писател.

Изреченията са съвсем кратки, в повечето случаи прости, нещо което не е необичайно за текстовете на писателя. От друга страна, обемът на самия роман също е сведен до минимални размери, това вече не е характерно за останалите романи на Гавран. Той сякаш, воден от принципа на минимализма, че по-малкото е повече, изгражда пълноценен сюжет, в който отделните действия не галопират през страниците, бързайки да стигнат близкия финал, а се развиват с темпото, което изисква описваният епизод.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Снимка: Lira.bg

„От Храда вее мраз“ на Михал Вивег назовава проблемите с истинските им имена

След смущаващите картини от корупционния живот в Чехия, които най-продаваният чешки автор Михал Вивег показа в романа си „Мафия в Прага“, е време за още по-смразяващия с автентичността си „От Храда вее мраз“. В продължениeто красивата брокерка Диана и журналистът Марек, добре познати от първата книга, откриват шокиращ видеозапис за тайна среща между Вацлав Клаус и Владимир Путин.

Корица: Живко Петров
Корица: Живко Петров

„От Храда вее мраз“ излиза на български с логото на изд. „Парадокс“ отново в превод на Анжелина Пенчева и под научната редакция на доц. д-р Владимир Пенчев.

Чехия има нови президент и премиер, Прага – нов кмет… но паралелите с българската действителност са все така смайващо явни. Бивша счетоводителка кадрува в правителството направо от леглото на министър-председателя. Руската мафия пере милиони и изкупува Чехия на парче, а руската резидентура финансира и направлява крайнодесни елементи. Министърът на транспорта командва министъра на вътрешните работи, а пражкият Кръстник Яноушек има пръст в почти всичко.

„Този роман, също както и предишният – „Мафия в Прага“ – е игрива комбинация между реалност и писателска фантазия; след продължително обмисляне, което очевидно не може да бъде окачествено като зряло, реших обаче, за разлика от предишната книга, да оставя на героите истинските им имена“, пише в предговора към книгата Вивег.

Михал Вивег (1962) е един от най-популярните съвременни чешки писатели. Автор на 29 романа, от края на 90-те години той публикува по едно ново заглавие всяка пролет, в стартов тираж от около 50 000 броя. Вивег е носител на редица награди, а книгите му са преведени на 24 езика. По тях са заснети 10 филма, като някои са адаптирани и за театрални постановки.

От Храда вее мраз

Миро Гавран със „Златен знак за заслуги към Република Австрия“

Най-популярният съвременен хърватски драматург и писател Миро Гавран получи поредното признание за значимостта на своите романи. На 20 март лично австрийският президент Александер Ван дер Белен ще му връчи „Златен знак за заслуги към Република Австрия“. През декември авторът бе отличен във Виена и с наградата „Алоис Мок“ за утвърждаване на европейските ценности в своите творби.

С течение на времето Гавран успява да изгради дълготрайна и неразривна връзка с австрийското културно пространство. Четири негови романа, сред които и „Кръстителят“, са публикувани от водещ австрийски издател. Дванадесет от пиесите му гастролират във Виена през последните 20 години, като три от тях са селектирани в сборник с творби най-добрите световни драматурзи, публикуван от Института за театрални изследвания на Виенския университет. Освен това, действието в две от пиесите му се развива във Виена, а сюжетът в два от романите му, включително и публикуваният наскоро на български език „Приятелят на Кафка“, е ситуиран поне отчасти в Австрия. Гавран има девет театрални премиери в Австрия и Германия.

Гавран с наградата "Алоис Мок"
Гавран с наградата „Алоис Мок“

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романите си „Кръстителят“ и „Приятелят на Кафка“, които „Парадокс“ издаде през последните няколко години. Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран е и единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал – „Гавранфест“, провеждащ се от 2003 г. насам.

В творбите си той често се занимава с универсални теми, които излизат извън границите на Хърватия и популяризират идеите на хуманизма. Неговите герои, както и самият автор, имат много позитивно отношение към живота.

Лоран Бине включен в дългия списък за международната награда Man Booker със „Седмата функция на езика“

Френският автор Лоран Бине получи първата си номинация за международната награда Man Booker. Той бе включен в публикувания в понеделник дълъг списък за тазгодишното издание на приза с превода на английски на книгата „Седмата функция на езика“, част от портфолиото на изд. „Парадокс“.

Отличието се връчва на преводни заглавия, публикувани на английски през изминалата година. На 12 април организаторите ще обявят и краткия списък с номинирани, а кой победителят ще разберем на специална церемония в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон на 22 април. Наградата на обща стойност 50 хил. паунда се разделя поравно между автора и неговия преводач.

„Седмата функция на езика“ ни отвежда от кафенетата на Сен Жермен до коридорите на университета „Корнел“ и на дуелите и оргиите на „Логос клуб“, тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя. В книгата има и българска следа – през 1980 г. в Париж литературният критик и философ Ролан Барт умира, ударен от българска камионетка с пране, след обяд с кандидата за президент Франсоа Митеран. Книжният свят жалее след трагичното произшествие. Но какво, ако изобщо не се касае за злополука? Ами ако Барт е… убит?

Бине създава „Седмата функция на езика“ едновременно като пародия и пищен празник на френската интелектуална традиция. В нея той завърта луда тайна история на френската интелигенция, в която взимат участие знакови фигури като Жак Дерида, Умберто Еко, Жил Дельоз, Цветан Тодоров, Мишел Фуко, Джудит Бътлър и Юлия Кръстева; освен това и нещастният полицейски детектив Жак Байар, чийто нов случай ще го потопи в дълбините на литературната теория (започвайки с френската версия на „Ролан Барт forDummies“) и младият преподавател по семиотика Симон Херцог. Скоро двамата се озовават в търсене на изгубен ръкопис от лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика.

Лоран Бине е роден в Париж на 19 юли 1972 г. Завършва образованието си в Сорбоната с магистърска степен по литература. В младежките си години се изявява като музикант, пише текстове за песни, композира и е фронтмен на група Сталинград.

Прочетете откъси от „Седмата функция на езика“ в сайтовете „Аз чета“, e-Vestnik и „Под моста“.

Вижте и кои са всички автори и преводачи, включени в дългия списък за международната награда Man Booker за 2018 г.:

  1. „Седмата функция на езика“ (изд. „Парадокс“) от Лоран Бине (Франция), преводач Сам Тейлър
  2. The Impostor от Хавиер Серкас (Испания), преводач Франк Уайн
  3. Vernon Subutex 1 от Виржини Депант (Франция), преводач Франк Уайн
  4. Go, Went, Gone от Джени Ерпенбек (Германия), преводач Сюзан Бернофски
  5. The White Book от Хан Канг (Южна Корея), преводач Дебора Смит
  6. Die, My Love от Ариана Харвиц (Аржентина), преводач Сара Моузес и Каролина Орлоф
  7. The World Goes On от Ласло Краснахоркай (Унгария), преводач Джон Батки, Отили Мюлзе и Джордж Сиртеш
  8. Like a Fading Shadow от Антонио Муньос Молина (Испания), преводач Камило А. Рамирес
  9. The Flying Mountain от Кристоф Рансмайр (Австрия), преводач Саймън Пер
  10. Frankenstein in Baghdad от Ахмед Саадауи (Ирак), преводач Джоната Райт
  11. Flights от Олга Токарчук (Полша), преводач Дженифър Крофт
  12. The Stolen Bicycle от Ву Минг-И (Тайван), преводач Дарил Стърк
  13. The Dinner Guest от Габриела Ибара (Испания), преводач Наташа Уимър

Преводите на Анджей Сташук и Кшищоф Варга на български – част от преводаческа работилница в СУ

Елементи от творчеството на Анджей Сташук и Кшищоф Варга, издавани у нас от „Парадокс”, ще бъдат разглеждани в предстоящата преводаческа работилница на доц. д-р Диляна Денчева за студентите-полонисти „Преводът – загадки, задачи, решения”.

Организатори на събитието с вход свободен са Факултетът по славянски филологии на Софийския университет и Полският институт в София. То ще се проведе в Полонистичен кабинет № 149 в Ректората на Софийския университет между 16 и 19 ч. на 6 март.

Работилницата е посветена на теоретичните и практическите аспекти на превода, като граматични асиметрии, превод на многозначни думи, метафори и фразеологични изрази. Освен върху материал от творчеството на Сташук и Варга, ще бъдат дадени примери от книгите на Халина Пошвятовска, Юлиан Тувим и Магдалена Парис.

Доц. д-р Диляна Денчева е полонистка, езиковед и преводач на полска литература. Води занятия по практически полски език, практика на превода, граматика и стилистика на полския език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на научни публикации в областта на езикознанието, в т.ч. монографията „Meтафора и преводимост. Подход на лингвиста” (2015) и „Полско-български медицински речник” (2015). В неин превод на български език излизат книгите „По пътя за Бабадаг“ и „Галицийски разкази” на Анджей Сташук, „Надгробна мозайка“ и „Tалаш” на Кшищоф Варга.

Когато Франц срещна Макс. Или кой е „Приятелят на Кафка“

През 2012 г. издателство „Парадокс“ публикува интригуващия роман на Миро Гавран „Кръстителят“ – силно емоционална, страстна книга, която имаше истински успех сред българските читатели. Те вероятно са очаквали с нетърпение следващата книга на български от този майстор на словото, затова издателството пусна на пазара и един от последните му романи „Приятелят на Кафка“.

Макс Брод. Снимка: Kafka.ru
Макс Брод. Снимка: Kafka.ru

Книгата разказва силно емоционална история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им. Любовта и европейската литература са постоянно преплетени в живота на чувствителните герои. Началото на 20-ти век е описано повече от убедително, а биографиите на най-известните герои представят интерпретацията на Гавран. Според критиците „Приятелят на Кафка“ увенчава творчеството на Гавран към днешна дата, силно произведение на изкуството под формата на кратък роман, внимателно проектиран за модерния читател. Факти от биографиите на двама изключителни европейски интелектуалци от 20 век са дават основата за обсъждане на вечните литературни въпроси като приятелството и любовта, и изобразяват значим период от историята.

„Приятелят на Кафка“ бе отличен през 2012 г. с наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за литература и номиниран за Международната награда за литература IMPAC Dublin за 2013 г.

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романа Кръстителят („Парадокс“). Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран е и единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал – „Гавранфест“, провеждащ се от 2003 г. насам.

Още за биографията на Гавран можете да видите тук, а откъси от „Приятелят на Кафка“ можете да прочетете в блога ни„Жената днес“„Аз чета“ и „Е-вестник“.