Светлана Алексиевич е носителка на наградата „Анна Политковская“ за 2018 година

Светлана Алексиевич е една от носителките на тазгодишната награда на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская, споделя „Дневник“. Отличието бе присъдено за 12-а поредна година, на 7 октомври, от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War). То цели да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот в името на справедливостта. Церемонията по връчването на наградата ще се състои през февруари 2019 г. в Лондон.

Заедно с нобеловия лауреат бе наградена и индийката Биналакшми Непрам, която се бори за правата на жените в продължаващ над 70 години въоръжен конфликт в родината ѝ. Тя е основател на организацията Manipur Women Gun Survivors Network, с която е помогнала на над 20 000 жени, пострадали от сблъсъците в конфликтни райони на Индия.

Алексиевич бе принудена да напусне Беларус през 2000 г. заради репресии и заплахи от режима на президента Александър Лукашенко. Писателката си навлича гнева на властимащите с книгите си, в които описва провалената утопия на комунистическия режим.

Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва разказите на жените фронтовачки, на децата на Великата отечествена война, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр – „жанра на човешките гласове“.

Не само в книгите си, а и в редица обществени изявления тя говори срещу несправедливостта към жертвите на минали и настоящи конфликти в постсъветското пространство, критикува анексирането на Крим, потъпкването на човешките права в и добиващия популярност национализъм в Украйна.

В традиционното писмо, което наградените от RAW in War символично посвещават до Анна Политковская, Светлана Алексиевич пише:

[…] Анна, тръгна си от живота с вярата, че сме победили опита за преврат. А времето, което живяхме без теб, показа, че пучът само временно е притихнал, приел е други форми и днес победи. През 90-те години положението беше такова, че всеки с тениска със Сталин и надпис „СССР“ би предизвикал присмех, сега това е нормално.

На рафтовете в книжарниците има десетки книги за Сталин: за жените на Сталин, за великия генералисимус по време на войната, за любимото вино на Сталин, за това какви цигари е пушил… По необясним за мен начин в хората едновременно съществуват плачът по невинно избитите роднини и любовта към Сталин. Носталгия по всичко съветско.

Руснакът иска да има шенгенска виза, чуждестранна марка кола – може и втора ръка, и вяра в Сталин […].” – превод на „Дневник“ от в. „Новая газета“

Издателство „Парадокс” е специален гост на Център за книгата към НБУ през октомври

Решихме настоящият месец октомври да премине под знака на доброто сътрудничеството. Издателство „Парадокс“ ще гостува на Център за книгата към Нов български университет (НБУ) и избрани наши заглавия ще се продават с 10% отстъпка в книжарницата на корпус 1. Не пропускайте да я навестите, за да се потопите в уютна книжна атмосфера и да се сдобиете с някоя(и) от книгите, които участват в месечната промоционална оферта.

Един от нашите автори и преподавател в НБУ по социални науки (департамент „Здравеопазване и социална работа“) – Румен Петров – ще представи книгата си „Объркани в болката“ на 17 октомври в Център за книгата. Водещ на събитието ще бъде доц. д-р Морис Фадел, а дискутанти ще са гл. ас. д-р Румен Петров и доц. д-р Мартин Канушев.

Въпросът за смисъла, предмета, обхвата и дилемите на социалната работа е във фокуса на новата книга на гл. ас. д-р Румен Петров, публикувана от издателство „Парадокс“. Авторът следва разбирането за социалността на човека (Аристотел) като сложно, но изначално условие за отношенията между хората. В този план социалната работа, разбирана като работа по установяване и поддържане на социалната връзка, има нужда да познава многото начини, по които човешката социалност може да се нарани. Опитът от нараняването и трудностите пред неговото изразяване обикновено се пренебрегват (подлагат се на социална изолация) и водят до задълбочаване на десоциализиращата спирала на травма и отчуждение.

Авторът споделя:

„Смятам, че работата по справянето с последиците от това и за възстановяването на компрометираната социалност (възстановяването на връзката, особено на връзката със страдащия, защото страданието разрушава социалната връзка) е социална работа. Мисля, че книгата е за справедливостта“.

Центърът за книгата е създаден на 1 август 2016 г. и е част от Администрацията на Настоятелството. В структурата на Центъра влизат Библиотека, Издателство, Университетски архив и отдел „Книжарници и книгоразпространение“. Целта на структурата е да бъде модерен културен и информационен център, който да разпространява образователните, научните и творческите постижения на университета, обединявайки работата на доказани университетски звена.

А през 2017 г. Центърът за книгата откри и първия съвременен университетски Читателски клуб в България. Инициативата насърчава четенето и критичното мислене чрез организирането на ежемесечни срещи, на които се обсъжда предварително избрана Книга на месеца.

 

„Игра на членове“ – вече и онлайн!

Приятели, след изключително позитивните отзиви от пилотното издание на нашата „Игра на членове“ (станало факт в Етрополе в рамките на „Мога Фест“ 2018) и по повод 8 септември, Международен ден на грамотността, решихме тя да се пренесе и във виртуалното пространство. Ето и подробности:

Какво?

Игра с награди, без хазартен елемент. Наградите са изцяло материални (книги на „Парадокс“), съответно с 20 % ДДС (вече е платено).

Как?

Анкетна карта с девет извадки от книги на издателство „Парадокс“, в които десет определителни члена (концентрирали сме се върху мъжки род, единствено число) – пълни или кратки – са оставени непопълнени. Участниците попълват липсите – ако смятат, че има такива.

Къде?

ТУК! 

Също и аналогово на щанда на „Парадокс“, Шатра 11 на „Алея на книгата“ – София (между ул. „Парчевич“ и ул. „Неофит Рилски“).

Колко?

За спечелването на награда са необходими поне осем правилни отговора. А наградите са в две групи.

За участници на щанда на „Парадокс“, Шатра 11 на „Алея на книгата“ – София:

  • Осем верни отговора – книга по избор на издателството
  • Девет верни отговора – книга по избор на участничката/участника*
  • Десет верни отговора – една книга по избор на издателството и една по избор на участничката/участника*

За участници в онлайн варианта на „Игра на членове“:

  • Осем верни отговора – код за 10% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg;
  • Девет верни отговора – код за 15% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg;
  • Десет верни отговора – код за 20% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg.

Защо?

Защото ни боли от ширещата се малограмотност, боде ни в очите и ни дращи в ушите.  Въпреки присъщите на „Парадокс“ артистизъм и рокендрол-самосъзнание, ние от  издателството все пак си даваме сметка за (нескромно казано) книжовната мисия, на която сме се посветили. Днешната ситуация, в която културтрегери, преподаватели (прогимназиални, гимназиални и университетски), академици (настоящи и предстоящи), член-кореспонденти (срам им за името, unчлен, кореспонденти!) имат крайно бегла представа за смисъла и употребата на определителен член в българския език, без преувеличение може да се определи като посткритична. От политиците и медиите отдавна вече никой нищо не очаква – макар че, честно казано, щяхме по-лесно да преглъщаме постистините, ако не ни ги сервираха постграмотни люде.

Наградите се получават на Шатра 11 или по куриер (за сметка на получателя).

* Измежду заглавията, включени в промоцията „Три книги за 20 лв.“

Събитието във Facebook за участието ни на Алеята на книгата в София може да намерите тук.

Издателство „Парадокс“ на Алея на книгата 2018 в София

От 11 до 16 септември атмосферата в София ще бъде предимно книжна и предразполагаща любителите на четенето да открият своите нови любими книги на поредното столично издание на най-голямото пътуващо книжно изложение у нас Алея на книгата“. Издателство „Парадокс“ ще откриете на шатра 11между улиците „Парчевич“ и „Неофит Рилски“. Очаква Ви познатата и привлекателна промоция „3 книги за 20 лева“, в която тази година сме включили над 50 от най-вълнуващите ни заглавия.

Приготвили сме за вас и най-новите заглавия на издателството: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „В градините с лалетата сянката ми броди“ от Гюл Ирепоглу, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине. Разбира се, не можем да си позволим да лишим читателите и от доказалите се вече като любими заглавия – „Крематорът“ от Ладислав Фукс, „Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах, „Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая, „Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил, „Може би Естер“ от Катя Петровская, както и новото допълнено издание на „Чичо Весо Облия отново“ от Юри Лазаров.

Приготвили сме ви и една игра! Тя привлече интереса на десетките посетители на „Мога Фест“ в Етрополе, провел се в края на август, и затова решихме да зарадваме и софийската публика с нея. В „Игра на членове“ ще можете да откриете десет изречения от книги на „Парадокс“, в които липсват членовете, пълни или кратки. Всеки участник трябва да ги попълни, като при над 8 верни има награди:

  • 8 верни отговора – книга по наш избор;
  • 9 верни отговора – книга по избор на участника;
  • 10 верни отговора – една по негов и една по наш.

Заповядайте на шатра 11, за да си поговорим за книги, четене, писане, издаване и каквото пожелаете. Съвсем не е изключено да си тръгнете с куп книги, които ще запълнят спокойните моменти на предстоящия есенен сезон.

„Парадокс“ на „Мога Фест“ 2018: Включете се в нашата „Игра на членуване“

Издателство „Парадокс“ ще вземе участие в тазгодишното издание на „Мога Фест“ в Етрополе, което ще се проведе от 24 до 26 август.

Освен че ще могат да избират измежду всички актуални заглавия на издателството, гостите на фестивала ще могат да се включат в нашата граматична игра с награди.

Правилата на „Игра на членуване“ са прости – на нашия щанд ще можете да откриете десет изречения от книги на „Парадокс“, в които липсват членовете, пълни или кратки. Всеки участник трябва да ги попълни, като при над 8 верни има награди:

  • 8 верни отговора – книга по наш избор;
  • 9 верни отговора – книга по избор на участника;
  • 10 верни отговора – една по негов и една по наш.

Очакваме ви този уикенд на „Мога Фест“ в Етрополе! Още за фестивала можете да научите тук.

Онлайн промоции от „Парадокс“ заедно с „Алея на книгата“ Варна 2018

Приятели, откакто започна „Алея на книгата“ във Варна, гореща тема за града неизменно са книгите. Бихме искали това да е феномен, важащ за цяла България, ето защо приготвихме за вас специални предложения, от които можете да се възползвате на сайта ни до 5 август от всяко едно кътче на страната.

С 20% намаление ще са следните заглавия:

На цена от 25 лв. можете да закупите всяко от следните три заглавия:

Приготвили сме ви и три чудесни колекции на любими европейски автори:

Колекция „Мариуш Шчигел“ на цена от 28 лв.

Колекция „Михал Вивег“ на цена от 28 лв.

Колекция „Жан Д’Ормесон“ на цена 33 лв.

Всички останали книги в онлайн магазина са предоставени за свободна
комбинация „3 книги за 20 лв.“ (Поради технически причини кампанията „3 книги за 20 лв.“ не се отразява в количката, но след завършване на поръчката ние потвърждаваме получаването й и реалната сума на поръчаните от вас книги.)

При покупка над 30 лв. доставката ще е за наша сметка.

Възходът и падението на Римската империя през погледа на Д‘Ормесон в „Славата на империята“

„Славата на империята“, най-важният труд на големия френски мислител Жан Д‘Ормесон, най-накрая идва при българските читатели, благодарение на издателство „Парадокс“. Впечатляваща по обем, зашеметяваща с изкусен литературен стил, съдържаща десетки карти, изображения и бележки, тя носи на автора си Голямата литературна награда на Френската академия през 1971 г. е всепризнат шедьовър и днес.

„Славата на империята“ е големият литературен пробив на Д’Ормесон, който по политически причини не е издаван у нас преди 1989 г. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен „под Купола“ на Френската академия, е първата от многото му последващи литературни мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), издадени от „Парадокс“ през годините. Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от ХIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя.  Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация.

Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: „Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. (Музей „Лувър”)„. Както и да създаде многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – убийство на Ганди; 1948-1949  победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – публикуване на „Славата на империята“.

 

Флобер казвал: „Мадам Бовари – това съм аз.“ Аз мога да кажа: „Жан Д’Ормесон – това съм аз.“

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, наричан с умиление от публика и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и френски философ, той е любимият академик на французите, вероятно поради неистовото си чувство за ирония и самоирония. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си кръстосвайки между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льо Февр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър на Франция. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование – обучаван до 14 годишна възраст от майка си, на 19 г. той е приет в прословутото Ecole normale superieure и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист.  Но за жалост на френската дипломация, философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Все пак през 1950 г. той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 г. и негов Президент. През 1970 г. става директор на в. „Фигаро“ – основна трибуна на френската едра буржоазия, където в продължение на години е постоянен колумнист като активно подкрепя Никола Саркози при президентските избори през 2012 г. Заради ясно заявената му като журналист и политик дясна позиция (участва като постоянен съветник в няколко френски правителства), Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 г.

Но Съдбата знае как да се шегува. През 2012 г. Жан Д’Ормесон за пръв път се изявява като актьор, изпълнявайки ролята не на някой друг, а на самия президент-социалист Франсоа Митеран във филма на Кристиан Венсан Les Saveurs du Palais. Пак по същата ирония, писателят е последният човек, с когото Митеран официално се среща на четири очи в Елисейския дворец, буквално часове преди смъртта си – епизод, описан във вече издадения от „Парадокс” роман „Докладът на Гавриил”. В книгите на Д’Ормесон се преплитат множество различни мотиви; исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Той е малко тъжен като всеки аристократ, носещ върху плещите си товара на историята и по рождение осъден (или благословен) да осъзнава неуловимостта на всичко, което съществува в оковите на времето. В тъгата му по парадоксален начин се прокрадва един особен оптимизъм. Не всичко е загубено, щом човек тъгува, обича, радва се, страда, но помни!

Славата на империята

Вашият прочит на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине

Читателските отзиви за последния роман на френския писател Лоран Бине буквално валят – от кратки коментари със снимки в социалните мрежи до задълбочени анализи в книжни блогове. Успехът на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ не ни учудва, той далеч не е случаен. Темата е провокативна и важна от историческа и литературна гледна точка, а на характерния стил на писане на Бине трудно се устоява. Решихме да съберем в тази статия акценти от някои читателски отзиви, като сме сигурни, че в бъдеще ще добавяме нови!

Делиян Маринов за „Под моста“:

„Това, което трябва да знаят читателите преди да разгърнат страниците на книгата, е, че ги очаква един наистина запомнящ се сблъсък с най-зловещите факти, личности и събития от времето на Третия Райх. Въпреки това интересното за творбата е, че не се ограничава само до тях, но и представя поглед върху неща от още по-ранната история, детерминираща бъдещите процеси. Лоран Бине не просто пише за историята. Той успява да я пресъздаде чрез живо впускане във всеки неин аспект. Стилът му на писане е потапящ и провокиращ, с внимание към детайлите и грижа към обективността.“

Цветомила Димитрова за „Аз чета“:

„В крайна сметка бих определила „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ като въображаемо пътуване на писателя през историята. Докато Бине прави своите проучвания, историческите събития сякаш се разиграват в ума му под формата на роман и той ни позволява да станем част от него. Това чувство се засилва и от факта, че понякога авторът вижда и самия себе си в сцените като спътник на Кубиш и Габчик или като един от тях.

Освен с изключително детайлното проучване и нетипичния писателски подход, авторът ме впечатли и с опита си да отдаде заслуженото на всички онези обикновени хора, които са помагали на парашутистите и на борците срещу нацизма.“

Христо Блажев за „Книголандия“:

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)” е силен роман, който разчупва стереотипа и позволява да се погледне към едни от най-мрачните събития в човешката история по по-достъпен от обичайното начин – дори и с риск за известно иронизиране. Не мисля, че то е търсено, разбира се, и може би наистина пристрастието ми към “Доброжелателните” изкривява непредубедеността ми към тази книга.“

Георги Грънчаров за „Библиотеката“:

„Това не е просто романизирана биография на Хайдрих. Нито опит да се хвърли светлина върху едно от най-дръзките показни убийства през цялата война. Не е и художествена интерпретация в стил „Холивуд“ на една героична и трагично завършила мисия с ужасяващи последствия. Бине ни превежда през някои от най-ключовите моменти от историята на нацисткия терор в Европа – прилапването на Чехословакия, агресията срещу Полша, нападението над СССР и кошмарните вакханалии на айнзац отрядите, избили стотици хиляди евреи още преди да влезе в сила прословутото „Окончателно решение“. Стъпваме с уплаха по изравнената пръст в Бабий Яр, където само за два дни наведнъж са избити и заровени над 33 хил. души! И на всяка крачка виждаме него – ариеца с конско лице, студен поглед и непроницаемо хладнокръвие. Хайдрих.“

Лъчезар П. Томов за RayLight.blog.bg:

„Лоран Бине не просто пише една история, той се опитва да съживи миналото, да съшие частите и да покаже платното, дотолкова съпреживява всичко. Краят на този роман е толкова катарзис за него, колкото и за читателя – и оставя глад за щастието на съвременното безсмислие, далеч от героичните предизвикателства и борбата с трудностите на войната, така романтична в очите на младите момчета, на които не е предаден споменът за ужаса от четиридесетте години. Може би това цели и той, защото няма как човек да прочете тази книга и да остане безразличен, дори от чувство за вина, че тя се чете толкова леко, толкова гладко – приятно дори.“

HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)

„В градините с лалета сянката ми броди“ преплита историческата истина с майсторското въображение на Гюл Ирепоглу

От днес по в книжарниците ви очаква книгата „В градините с лалета сянката ми броди“ от проф. д-р Гюл Ирепоглу. Изданието с цветни илюстрации е истинска естетическа наслада за ценителите както на историческата, така и на художествената литература.

Действието се развива през ХVIII век в Истанбул по време на период, известен като Епохата на лалетата. Пищният дворец Топкапъ сарай е място, където човешка слабост, любов, похот и най-вече алчност ръководят живота на султан, художник, велик везир, а и също и на най-красивите жени в света. Романът проследява отблизо зараждащото се приятелство между талантливия художник Левни и султан Ахмед III, както и интимните взаимоотношения на владетеля в харема. Слуховете за византийско съкровище на един от островите само обогатяват основната сюжетна линия и подсилват мистерията, породена от множеството неизвестни. Като какъв ще остане султан Ахмед III в историята? Като хедонист, естет или реформатор? Какво ще се случи с потомците му? Прочутият Левни почти не помни семейството, което го е отгледало, преди да го вземат като кръвен данък. Кой обаче е той в действителност? „В градините с лалета сянката ми броди“ се уповава на историческата истина, в която майсторски е втъкана нишката на въображението.

В историята на Османската империя имаше твърде много творци, които бяха споменавани с подобни прозвища, а и множество владетели, пишещи стихове, използваха псевдоними. Но нито едно име не се беше сраснало дотолкова с притежателя си…

 

Гюл Ирепоглу е доктор по история на изкуството, чиято академична кариера започва в Катедрата по литература на Истанбулския университет. Освен лектор тя е архитект, говорител и писател. Гюл Ирепоглу е подготвяла и представяла няколко програми за култура и изкуство. Била е президент на Фондацията за опазване на туристическите ценности на Турция и член на Националната комисия за ЮНЕСКО на Турция. Романите й са превеждани на множество езици.

За книгата:

„В градините с лалета сянката ми броди“

Автор: Гюл Ирепоглу

Обем: 308 стр., с цветни илюстрации

Цена: 17,95 лв.

Превод: Айтян Делихюсеинова, Азиз Шакир-Таш

ISBN: 978-954-553-206-1

Терезия Мора спечели най-престижната немска литературна награда „Георг Бюхнер“

Родената в Унгария писателка Терезия Мора получи престижната литературна награда „Георг Бюхнер“, съобщи Германската академия за език и литература, цитирана от БТА. Според журито отличието е присъдено заради „забележителното присъствие и живо лингвистично изкуство, съчетаващо ежедневни идиоми и поезия“ на Терезия Мора.

Наградата е учредена през 1923 г. в чест на писателя Георг Бюхнер и се присъжда на автори, които с творчеството си имат заслуги за немската литература. Паричната премия в размер на 50 000 евро ще ѝ бъде връчена на официална церемония на 27 октомври в Дармщат.

Терезия Мора е наричана „немската литературна сензация на 2013 г.“ заради успеха на романа ѝ „Чудовището“ – едно от най-търсените европейски заглавия за годината. Той спечели Литературната награда на Германия за 2013 г. и е носител на наградата „Аделберт фон Шамисо“. Авторката е номинирана за още множество престижни литературни награди. От дебютния ѝ роман „Всеки ден“ са продадени над 50 000 екземпляра, а творбите на Мора са преведени на шеснайсет езика.

Терезия Мора е родена през 1971 г. в Шопрон, Унгария. От 1990 г. досега живее в Берлин и работи като преводач. Нейните творби са ѝ спечелили наградата за литература „Open Mike“, наградата „Ингеборг Бахман“ и наградата „Аделберт фон Шамисо“.

Мариуш Шчигел пред Коритаров: Патосът в Чехия винаги е смешен

Полският журналист и писател Мариуш Шчигел гостува на предаването „Свободна зона“ по телевизия Европа на 1 юни – ден след срещите му с български читатели в София. С присъщото си чувство за хумор той разказа на водещия Георги Коритаров любопитни факти за „Направи си рай“ (продължението на романа му „Готланд“), както и кои според него са основните разлики между родината му Полша и страната на фокус в книгите му – Чехия.

Шчигел е не само писател на художествена литература, а и репортер. Именно заради любопитството си на журналист той търси винаги различното в събитията и историите, които го впечатляват. В интервюто той споделя, че този му изследователски дух го е тласнал да пише за Чехия и да бъде културен преводач между двете държави.

„Ние сме близки съседи, имаме сходни езици,  но по начин на мислене сме коренно различни. Приличаме си само по това, че сме руси и имаме бирени коремчета. Всичко друго ни е различно.“

Писателят е привлечен и от умението на чехите да се надсмиват над себе си. В подкрепа на твърдението си дори разказа виц в студиото, който по негови думи никога не може да разкаже в Полша.

За разлика от поляците, чехите не са толкова религиозни и не вярват в живота отвъд смъртта. Точно по тази причина те живеят тук и сега, вземат максималното от настоящия момент и създават свой рай на земята – идеята зад заглавието на последния му роман.

Вижте целия разговор в студиото на ТВ Европа:

Книгите на „Парадокс“ ви очакват на първа шатра на Пролетния базар на книгата!

Базарът започва с „Парадокс“…

Дългоочакваният Пролетен базар на книгата е вече факт и ще продължи да радва книжните ентусиасти в продължение на шест дни до неделя, 3 юни. В отвореното пространство на Парка на НДК ще намерите специално изградена сцена за събития, а около нея – множество малки и големи шатри, пълни с най-ценното съкровище – книгите!

Поглед към щанда на издатество „Парадокс“ на Пролетния базар на книгата 2018

Издателство „Парадокс“ ще очаква посетители на Първа шатра, на входа на импровизирания изложбен комплекс откъм бул.Фритьоф Нансен. Там екипът ни ще е насреща за препоръки, приятелски разговор за предлаганите книги и събиране на мнения от верни читатели.

Разнообразна селекция от най-добрите ни книги от последните години ще бъде достъпна в специалната промоция „3 за 20“ – три заглавия за 20 лева.

Сред най-обичаните издания, които ще намерите на щанда ни, ще бъдат тези, посветени на Втората световна война: „Крематорът“ от Ладислав Фукс, „Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах, „Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая, „Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил, „Може би Естер“ от Катя Петровская и съвсем новата „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине.

Разбира се, не можем да минем без изключителните книги на Светлана АлексиевичЛюдмила Улицкая, Михал Вивег, Владимир Бартол, Миро Гавран, Анджей Сташук, Кшищоф Варга и Седрик Вилани.

Не пропускайте и възможността да се срещнете на живо с Мариуш Шчигел, който ще гостува в България на 31 май (повече информация ще намерите тук). Новото издание на книгата му „Направи си рай“ ще ви очаква на Първа малка шатра!

А на 1 юни Румен Петров ще представи книгата си „Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност“. Информация за събитието ще намерите тук.

Покана | Издателство „Парадокс“ представя „Объркани в болката“ на Румен Петров

Издателство „Парадокс“ има удоволствието да ви покани на премиерата на книгата „Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност“ от Румен Петров.

Изданието ще бъде представено на 1 юни от 18,30 ч. в зала „Арена“ на хотел „Арена ди Сердика“ (ул. „Будапеща“ №2) от съдия Владислава Цариградска и проф. д-р Татяна Коцева. Модератор ще бъде Юлиана Методиева, главен редактор на онлайн изданието „Маргиналия“.

Тази книга е за моята лична реабилитация (но и рехабилитация) на понятието „социална работа“, чрез поставянето му в много по-широк контекст. Опитвам се да защитя необходимостта да се излезе от идеята за социално подпомагане като тя се подложи на критика от определени ценностни позиции, така както това се случва от много време в света“, казва за „Объркани в болката“ нейният автор.

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Объркани в болката

IN MEMORIAM: Блус за Румен Янев

Емил Братанов, OffNews

Напусна ни Румен Янев – в аудиторията на изкушените от БГ рока закачаме черен креп и от аудиото звучи „Хляб и мармалад” на Гошо Минчев. Трябва да е блус, може и да е от Делтата, може на живо, акустично-вживяващо да го свирят приятели-блусари от клубовете, гдето Румен бе желан гост (докато патериците го крепяха).

Отидоха си и доста по-млади приятели-рокаджии, музиканти, колеги, животът си тече и ежедневно ни подсказва, че ако имаме още някакви творчески намерения – трябва да бързаме. Да упорстваме да ги започнем поне. А иначе каквото вече сме създали: семейства, наследници, врагове, приятелства, книги, блогове, предавания…, някъде при (за) някого нещо все ще остане. О, не по шаблона, не вечно; може би вечни са Библията, пирамидите, доброто и злото – но в ерата на човешкото отчуждение, технологичната дигитална мрежа, „облаците” и хардовете, eternity-то е пожелателна надежда и реклама. Ето, от книгите на Янев за „Щурците”, за „Атлас”, вече няма бройки и при издателите. Общата ни книга за „цветята от края на 80-те” е само на няколко години, намират се бройки в склада, както в душевните ни хранилища отлежават парченца задоволство, че свършихме нареченото, че колкото/както можахме – подредихме в архива едни песни, имена, групи, дати, събития, спомени, емоции; няколко години от младостта ни. За някои от нас (които са от „нас” ще знаят, другите не като „нас” да не четат нататък) са истинска цяла епоха. Такъв ни е satisfaction-а.

Непоносимо е, когато в един момент от съществуването на човек, тялото те предаде, а духът остане витален и дори се изостря, вероятно да компенсира отказа на „чарковете” да служат физически на ума. И идва следващ миг, и нататък вече не е достатъчно духът да те пренася със скоростта на светлината напред към мечтите или назад в спомените. Щом патериците – от плът или метал – се окажат трайно неподвижни. Какво от това, че някъде се подготвя за печат новата му (този път) поетична книга. Че поръчаните илюстрации са готови. Че поне е отредактирана и видяна в почти готов вид…

И си мисля, че добрите хора – не идеалните, не достигналите житейска хипербола в собствените си очи или в мненията на другите; грешни в едно, праведни в друго, реални в пристрастията и колебанията си – хора, които не са пили от злото и знаят, че има и ад и рай, такива нормални хора страдат недълго. И „онази”, или „Онзи” дарява на тях и близките им мъничко успокоение навреме. Доколкото нормалните човеци знаят също, че има време да садиш и време да прибираш. И после, един ден, времето свършва. Когато се видяхме (оказва се: за последно), стори ми се, че Румен се е примирил със счупената си черупка, но не и с плановете си, с житейските си избори, с тръпката в блусовете на Дечо, Кацата или Гошо Минчев. Мислеше за новата си книга, тя беше в главата му (понеже нямаше лаптоп край него). А в тялото му се стичаше студът, но Янев не искаше да мисли за него.

След края на 80-те (той в „Ритъм”, аз в радиостудиото), страстта и каузата на БГ рока бяха ни събрали съвсем близо – примерно на 17-я етаж в първата сграда на „Дарик”. Там за 2-3 години се извъртя толкова български рок на знайни и незнайни наши банди, колкото всички т.нар. „бг радиа” не са пуснали от тогава до днес. Концерти, фестивали, медии, емоциите от рока на 2-то наше поколение след доайените: това беше и работата и живота ни (каквото успяхме, събрахме в Рок Антологията „Цветя от края на 80-те”). Спомените са ярки и многобройни, но това дори не са просто спомени, минало, хроника. Те бяха дните и годините ни, те са в книгата и това е единствения опит да ги сложим в рамки.

Двете години преди излизането и́, докато събирахме текстове, снимки, изрезки от вестници и списания, докато преслушвахме отново и отново старите касетки, бяхме заедно и в новата Медия и пак канехме групите с албумите им (вече дигитални, еех) в ОффРоуд Радиото. Бяхме се подмладили. Героите от намислената Антология-Хроника ни бяха връстници, но в студиото идваха съвсем актуални нови герои. И ние им се радвахме и – колкото можем – гледахме да им помогнем да се чувстват така. И да продължават да правят музиката. А Доротея (издателката ни от „Парадокс”) ни събираше регулярно да отчетем докъде сме, срокове, обем; първо ни убиваше ентусиазма с граматика, правопис, подредба, а после (около преполовено шише) ни караше да се чувстваме значими с труда си и ни уверяваше, че ще излезе подобаващо. Подновявахме интервюта, ходехме по клубове, срещахме се отново с този и онзи, сетне и на премиерите с готовата двукилограмова тухла с 250-те песни и хрониката на рока от прехода. За него и Гошо Минчев изпя: „Хей, музиколози, дойде нов етап…” Когато после някъде ни питаха с Янев колко време сме я събирали нашата книга, Румен със смях отговаряше: „Ами над десет кила ракия.” А Буги Барабата на едно свирене по 24 май в клуб обяви между парчетата: „Добре дошли на ония двамата там. Те са Кирил и Методий на българския рок.” Другите неща: правото, балканистиката, модата, телевизията, поезията, немския, китарата… са допълнения в личното ти „СиВи”.

За мен, творческата треска около „цветята” бяха най-хубавите ми няколко години с теб, друже!

В едно интервю (с М.Димова, „Сега”, 02.02.2012), още безпроблемно движещ патериците насам-натам, Румен Янев доверява:

„Мечтая си ние да имаме свое място. „Ние“ – това сме една прослойка хора, които все още поддържат връзка, които се обичат, но които са във вътрешна емиграция – аз, Емо Братанов, Милена, Васо Гюров, Пепи Писарски, Васко Кръпката, Камен Кацата… много сме. Искам някъде да се събираме, да си говорим, някой да посвири… като едно време на „Синьото кафе“, когато наистина имаше рок общество.”

Там, където си, не си сам. Наоколо са и Джон и Гошо. Рано или късно, и ние ще се присъединим; такъв е векторът, няма измъкване. Нека поне волумето да е на мах и да тече блус и рок, от „Стоунс” до „Контрол”, в необятна делта.

Сбогом, Румене!

„Парадокс“ със специална промоция на книги за Втората световна война

Всяка година по случай Деня на Европа за 9 май издателство „Парадокс“ прави специални акции за книгите си, посветени на Втората световна война. Твърдо убедени сме, че начинът определени периоди от историята да не се забравят, е да бъдат опознати внимателно, включително и през очите на литературата. Затова от днес до 11 май включително няколко от книгите ни ще бъдат със специална отстъпка от 20% при поръчка от сайта на издателството. Вижте кои издания включва списъкът и направете своя избор:

„Крематорът“ от Ладислав Фукс

„Крематорът“ е считана за най-оброто произведение на автора, сравняван с Франц Кафка –  Ладислав Фукс. Тя е своеобразна симфония на злото, на разпадането на личността, повлияна от човеконенавистническа идеология. Характерната атмосферата на тайнственост и мистичност, сливането на реално и въображаемо, както и употребата на елементи от криминалните жанрове, правят книгата уникално четиво за всеки с вкус към стойностните книги.

„Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах

„Като бяло петно на картата“ е горчив  реалистичен разказ, маскиран като приключенска история, която проследява пътя на млад арабин в един свят, който губи невинността си. Действието се развива по време на Втората световна война. Главният герой Ануар попада в мюсюлманските части на СС в Беларус и Украйна и взема трагично участие в потушаването на Варшавското въстание от 1944 в групата за унищожение на Дирлевангер. Независимо дали е на страната на победителя или победения, Малкият човек в историята винаги е губещ.

„Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая

„Даниел Щайн, преводач“ е най-превежданият и най-обсъждан роман на Людмила Улицкая с над 1 млн. продадени копия в цяла Русия. Той е едновременно майсторски изпипан философски разказ, задълбочено историческо изследване и увлекателно четиво. Книгата покрива обширни географски области – Германия, Израел, Съединените щати, Русия, както и драматични исторически епохи, които водят началото си от Втората световна война във Варшава и стигат чак до Израел в наши дни.

„Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил

„Лека нощ, сладки сънища“ разказва за един необикновен ден, 30 април 1945 година, в самия край на Втората световна война, наречен от автора „нулево време“ –  между покрусата и надеждата, новото и старото, смъртта и живота. На фона на полуразрушения град Бърно се преплитат съдбите на младия евреин Индржих, предопределен да промени съдбините на бъдните хора, но неспособен да се справи с демоните в душата си, и на двойка ентусиасти, които вървят по следите на пратка чудодейно лекарство, но когато се сдобиват с него, осъзнават, че няма лекарство за вездесъщото зло.

„Може би Естер“ от Катя Петровская

Катя Петровская  описва една семейна история в кратки глави. Едновременно трагичен и епохален роман, задаващ фундаментални въпроси. Студентът Юда Щер е извършил атентат срещу немския консул в Москва. Братът на Щерн, революционер от Одеса, е дал в нелегалност името „Петровский“. Един прадядо основал във Варшава сиропиталище за глухонеми еврейски деца. Но щом като дори и името не е сигурно, какво въобще може да знае човек?

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине

Дебютният роман на френския автор Лоран Бине е публикуван през 2010 г. и разказва за Операция „Антропоид“, вследствие на която е убит нацисткият лидер Райнхард Хайдрих. Действието се развива в Прага по време на Втората световна война, а романът е носител на престижната френска литературна награда „Гонкур“.

Да ви разкажем за… “Приятелят на Кафка”

В интервю за Lira.bg преводачката и преподавател по южнославянски литератури и езици Валентина Седефчева споделя интересни факти от живота и творчеството на хърватския писател Миро Гавран. Романът му „Приятелят на Кафка“ предизвика бурен интерес сред българската публика и неслучайно е част от рубриката на издателство „Парадокс“ – „Мислещата литература“.

Предлагаме ви любопитни акценти от интервюто на Людмила Еленкова:

В книгата Макс Брод е главен персонаж и разказвачът, който тъче сюжетната нишка, а основната тема е неговото безрезервно и безкористно приятелство към Кафка, описано в не една драматична сцена. Силно разтърсваща е моралната дилема, пред която Кафка изправя Брод, с предсмъртното си желание, приятелят му да изгори всички негови ръкописи. Тук говорим и за реален факт, известен ни от биографията на Кафка. Гавран много живо и емоционално, с опита си на драматург, предава този момент и душевното състояние на Брод. Читателят като на сцена може да си представи и преживее дадения епизод.

[…] ще преживеем еротичните мигове на Кафка и Брод с невъзможните им любови, една от които е с чешката писателка и журналистка Милена Йесенска. Ще станем свидетели на страстните и чувствени сцени между майката на Кафка и Брод. Ще видим взаимоотношенията в семейството на Кафка. Ще потънем в атмосферата на интелектуална Европа. Ще се срещнем с автентични и завършени в своя психологически портрет герои. И всичко това е разгърнато в един много ограничен обем. Обикновено, когато сме в съприкосновение с хубава книга, ни се иска, тя да не свършва. И „Приятелят на Кафка“ наистина не свършва с последната страница, понеже, докато я четем на един дъх, нямаме време да осмислим моралните казуси, пред които са изправени действащите лица и начина, по-който те избират да се преборят с тях. Това става едва когато затворим романа. Тогава ние продължаваме да го четем в себе си. Ето, в това е силата на кратката форма у Гавран и това го прави ценен писател.

Изреченията са съвсем кратки, в повечето случаи прости, нещо което не е необичайно за текстовете на писателя. От друга страна, обемът на самия роман също е сведен до минимални размери, това вече не е характерно за останалите романи на Гавран. Той сякаш, воден от принципа на минимализма, че по-малкото е повече, изгражда пълноценен сюжет, в който отделните действия не галопират през страниците, бързайки да стигнат близкия финал, а се развиват с темпото, което изисква описваният епизод.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Снимка: Lira.bg