За контрастите и сивите зони в „Черно-бял роман“ от Марион Пошман

„Черно-бял роман“ от германската писателка Марион Пошман, специална гостенка на тазгодишния Софийски международен литературен фестивал, от днес е вече по книжарниците. Тя го представи на живо пред многобройна публика по време на събитието, както и от ефира на предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров.

Романът залага на ярките контрасти, заложени в самото заглавие и в сюжета. На преден план се противопоставят Германия срещу Русия, човек срещу природа, реално срещу фантастично, свое срещу чуждо. Но интерес предизвикват най-вече техните сиви зони.

 „Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално.“

Млада жена предприема пътуване към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин. Героинята посещава баща си,  електроинженер на нов промишлен обект, и се подлага на своеобразен експеримент на монотонността, докато Русия се изправя пред нея не просто като емоционално, а като метафизично предизвикателство.

Антон Вермут се е променил, дъщеря му го усеща незабавно. На работната площадка цари парализиращо бездействие, изолацията на малката група германски специалисти, еднообразието и безмълвният гигантизъм на снежния пейзаж създават постоянно усещане за нереалност и безсилие, което доминира мислите и чувствата. В повсеместната сивота цветовете се губят, а с тях изчезват и формите. Стари рани се отварят – миналото не може да намери покой в този град-герой от Вторатасветовна война, излял стоманата за всеки втори танк и всеки трети снаряд, пратен по войските на Вермахта. Всеки един от немската група е кармично свързан с Русия под някаква форма, всеки по различен начин се опитва да противостои на руския бяс, да запази менталната си и физическа цялост, но не всички успяват.

Марион Пошман (15 декември 1969 г.) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есени в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 г. следва немска филология, философияи славянска филология (в Бон и  Берлин), през 1994 г. също и драматургично писане в Университета по изкуствата  в Берлин.  Прави своя прозаичен и лирически дебют през 2002 г., когато почти едновременно излизат романът „Къпане при буря“ и стихосбирката „Затворени камери“.

Живее и работи в Берлинкато писател на свободна практика. Член е на Немската академия за език и поезия, на Майнцката академия на науките и литературата, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, както и на германския ПЕН-център. Пошман е автор на пет стихосбирки, четири романа, новела и сборник с есета, за които получава над 30 литературни стипендии и отличия. Сред тях са наградите „Петер Хухел“,  „Ернст Майстер“, „Вилхелм Раабе“ и „Клопщок“, както и три номинации за „Немската награда за книга“ (включително за „Черно-бял роман“ през 2005 г.).

Черно-бял роман

Марион Пошман разказа за цветовете в своя „Черно-бял роман“ в студиото на „Свободна зона“ с Георги Коритаров

Марион Пошман гостува в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров в четвъртък, за да представи новоиздадената в България своя книга  „Черно-бял роман“. В студиото бе и редакторът в издателство „Парадокс“ Милен Милев, който е преводач на романа.

В началото Пошман разказа малко за сюжета в книгата. Тя сподели, че той се гради както върху реалността от миналото, така и върху фикционален разказ. Водещият Коритаров сравни описания период в произведението със спомена за сивия живот, който сме водели в България по време на тоталитарния режим без дори да подозираме за това. Той нарече романа на германската писателка повод за вглеждане в нашата съвременна среда.

Марион Пошман разказа за интереса си да пише именно за източния блок. Тя е завършила славистика и за да подготви книгата си, е направила проучване „на терен“, пътувайки до Магнитогорск – един необикновен град. В миналото достъпът до него е бил ограничен, а за чужденци – напълно невъзможен. Прекарала е 3-4 седмици там – време, което е било достатъчно, за да придобие ярки впечатления, достойни да намерят място по страниците на книгата ѝ.

„Черно-бял роман“ е ситуиран в средата на 90-те години на ХХ век – сив период за жителите на Европа. Марион Пошман направи сравнение със съвременната палитра на континента, като каза:

„В днешно време имаме много различни, хубави цветове, които по някакъв начин се борят помежду си и не могат да се смесят така добре. […] В днешно време си представям всяка от страните от Европа в различен цвят“.

Писателката коментира и избора на заглавие на книгата си. Романът е „черно-бял“ заради силните контрасти в местното общество. Белотата на снега се противопоставя на чернотата на металургичния комбинат в града. На този фон жителите губят своята индивидуалност и според Пошман това е един от най-големите проблеми на тоталитарния режим. Като личност, възпитана и отраснала в западния свят, тя намира живота на хората от онова време изключително изтощаващо и тежко.

Водещият Георги Коритаров коментира тенденцията в България да се издават съвременни германски автори. Според Пошман за дълго време литературата е имало предимно лява насоченост, след това капиталистическа, а днес поп-културата привлича нови читатели. Книгите днес имат и развлекателна цел, което разширява аудиторията.

В края наразговора се засегна и темата за разделението в Европа по етнически принципи – повод да се пише все повече по нея. Пошман изказа мнение, че конфликтите, които наблюдаваме, са опасни, но е оптимист, че екстремизмът няма да продължи дълго. Тя добави:

„Иска ми се да мога да кажа, че днес нямаме повод да се страхуваме от завръщане на тоталитарни модели, форми на расизъм и ксенофобия.“

Видео с целия разговор в студиото на „Свободна зона“ може да гледате тук:

Черно-бял роман

Емигрантство винаги ще има, но трябва да обърнем внимание на реакцията към него: Шерко Фатах в студиото на „Свободна зона“ с Георги Коритаров

Шерко Фатах беше гост в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров във вторник, за да коментира засега единствения си преведен на български роман „Като бяло петно на картата“, мултикултурализма и своите бъдещи проекти. Той беше в студиото заедно с Милен Милев, редактор в издателство „Парадокс“ и съпреводач на романа.

Разговорът започна с темите, които се засягат в книгата „Като бяло петно на картата“. Георги Коритаров определи сюжета като впечатляващ и помоли автора да направи паралел между действителността днес и тази от романа, чието действие се развива през 30-те години на ХХ в. в Багдад. Според Фатах светът преди е бил по-склонен към насилие. Но приликите са очевидни – и в съвремието виждаме как политиката и реториката не само създават конфликти, а дори разрушават градове. Той даде пример с Багдад и невъзможността хората от различни религии и етноси да съжителстват мирно именно заради насадени националистически настроения.

„В сравнение с периодите, описани в книгата обаче, днес имаме един допълнителен проблем – освен националистическите настроения, има и религиозен екстремизъм“.

Темата за мултикултурализма е актуална за Фатах не само заради книгите, в които я включва като тема, а и по лични причини. Той е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г. емигрира през Виена в Западен Берлин заедно с родителите си. В студиото на „Свободна зона“ писателят сподели, че детството си е прекарал между ГДР и Ирак и отбеляза, че и двете държави вече не съществуват в същата форма като тогава.

Шерко Фатах каза, че се определя като немски писател, защото немският език е негов медиум. Но що се отнася до идентичността му, ситуацията е малко по-сложна. Според него за различията в културите трябва да се говори и пише. В предаването той каза още:

 „Потоците от мигранти предизвикват политически дебат. Но всеки разумен човек е убеден в това, че проблемът би могъл да бъде решен. Освен онези, които твърдят, че товаще доведе до залеза на идентичността на съответната националност. Идеята за един чист народ е фикция. И в сърцевината на книгата ми героите използват тази идея, за да предизвикат война. Емигрантство винаги е имало и ще има, но трябвада обърнем внимание на реакцията към него“.

Фатах сподели, че романите му се приемат добре от тези, които обичат смесицата между политическото и разказвателното. Такъв е и новият му роман, за чийто сюжет той разкри малко подробности. Книгата все още не е преведена на български, но ще носи заглавието „Черен септември“. Тя проследява историята на израелско-палестинския конфликт, като по този начин се явява продължение на „Като бяло петно накартата“ в исторически план. Действието се развива в периода 70-80-те години на ХХ век.

„Основните ми търсения в книгата са посветени натова как от един секуларизиран светски терор се получава свещен терор“ – каза Фатах

По-късно във вторник Шерко Фатах взе участие в дискусия от програмата на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Национален дворец на културата, паралелно с 46-я Софийски международен панаир на книгата. Темата на разговора беше „Социалната травма: преди и след словото“. В него се включиха и Марин Бодаков и друг автор на „Парадокс“ – преподавателят по социални науки в Нов български университет Румен Петров.

Видео от гостуването на Шерко Фатах в студиото на „Свободна зона“ може да гледате във видеата:


Като бяло петно на картата

„Цинковите момчета“ е достоен финал на Петокнижието на Светлана Алексиевич

„Цинковите момчета“ от носителката на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич ще бъде по книжарниците и на щанда на издателство „Парадокс“ (Б10, полуетаж „Запад“ в НДК) на Панаира на книгата от 14 декември, петък.

корица: Живко Петров

След огромния успех на „Време секънд хенд“, „Войната не е слице на жена“/ “Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“, с издаването на „Цинковите момчета“ издателство „Парадокс“ завършва прословутото литературно Петокнижие „Гласовете на утопията“.

Книгата е издадена за първи път през 1989 г., а през 2013 г. излиза ново, допълнено издание, по което е направен и настоящият български превод. Без „Цинковите момчета“, произведение отдавна превърнало се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното десетилетие на съветската власт, окончателно подкопана от тази ненужна и несправедлива инвазия.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан. Но научавайки истината, много от тях не могат да я понесат и се отричат от нея.

Светлана Алексиевич е официално осъдена за клевета за написването на „Цинковите момчета“. В процеса участват прокурори, обществени обвинители, а също и „групи за подкрепа“ на властта в пресата. Материалите от този позорен процес авторката за първи път включва в последното издание на книгата.

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университетав Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката накомунизма“.

Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейните „полифонични творби, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен подход грижливо да създава колажи от човешки гласове.

Тя стана и една от носителките на тазгодишната награда на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская. Отличието бе присъдено за 12-а поредна година, на 7 октомври, от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War) с цел да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот вимето на справедливостта.

Световноизвестните германски писатели Шерко Фатах и Марион Пошман пристигат в България за „Софийски международен литературен фестивал“

Издателство „Парадокс“ ще представи двама от най-популярните съвременни писатели в Германия – Шерко Фатах и Марион Пошман –  по време на Софийския международен литературен фестивал. Тази година събитието е посветено на немскоезичната литература и се провежда паралелно с 46-я Софийски международен панаир на книгата, от 11 до 16 декември в Национален дворец на културата.

Шерко Фатах ще вземе участие в разговор на тема „Социалната травма: преди и след словото“ заедно с друг автор на „Парадокс“ – преподавателят по социални науки в Нов български университет Румен Петров – на 12 декември от 19:00 ч.

Марион Пошман ще се включи в дискусията „Между поезията и прозата: посоки и граници“ заедно с Мирела Иванова и модератор Амелия Личева. Събитието ще започне в 19:00 ч. на 13 декември. А преди това, от 15:00 ч. Пошман ще има кратко участие в панела на Къщата за литература и превод „Прозрачният преводач“. Основни участници ще бъдат Виолета Вичева, Ева Пацовска и Росица Петракиева. Писателката ще представи и своя нов „Черно-бял роман“, издаден от “Парадокс”.

Наред с книгите на гостуващите писатели, на щанда на „Парадокс“ (Б10, полуетаж „Запад“ на НДК) посетителите на Панаира на книгата ще намерят и още хитови заглавия на издателството. Сред тях са новите: „Цинковите момчета“финалната частот петокнижието на Светлана Алексиевич и „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине. Някои от останалите са: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине и „Empire V” от Виктор Пелевин (екранизацията на романа ще видим през 2019 г.).

Шерко Фатах

Шерко Фатах е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г. емигрира през Виена в Западен Берлин заедно с родителите си. Следва философия и история на изкуството. За прозата си е получил многобройни отличия, сред които Голямата награда за изкуство на Берлинската академия на изкуствата. Номиниран е многократно за наградата на Лайпцигския панаир на книгата, а през 2008 г. получава номинация за Германската награда за книга на годината.

Писателят е познат в България с романа си „Като бяло петно на картата“. Издателство „Парадокс“ подготвя и ново заглавие на Фатах, което скоро ще представи на българските читатели.

Марион Пошман

Марион Пошман (15 декември 1969 г.) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есен и в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 г. следва немска филология, философия и славянска филология (в Бон и  Берлин), през 1994 г. също и драматургично писане в Университета по изкуствата в Берлин. Прави своя прозаичен и лирически дебют през 2002 г., когато почти едновременно излизат романът „Къпане при буря“ и стихосбирката „Затворени камери“.

Издателство „Парадокс“ с дългоочаквани нови заглавия на Софийския международен панаир на книгата

От 11 до 16 декември в София ще се проведе 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата – събитие, на което издателство „Парадокс“ ще представи дългоочаквани заглавия и щедри промоционални предложения. Ще ви очакваме на щанд Б10, полуетаж „Запад“, НДК. Ще можете да се подготвите и с книжни подаръци за предстоящите празници с промоцията „3 книги за 20 лева“, както и отстъпка от 20% на редица от най-добрите ни издания.

Ще ви представим за първи път едно легендарно заглавие – финалната част от петокнижието на Светлана Алексиевич – „Цинковите момчета“, чиято прекрасна корица, дело на Живко Петров, вече ви показахме.

„Седмата функция на езика“ от Лоран Бине също ще е на първа линия на нашия щанд. Наред до нея ще видите най-новите ни издания, съвместен труд с клуб „Бохемия“ – сборника с избрани творби на Карел Маха и „Чешки съновник“ от Лудвик Вацулик. Няма да пропуснем и най-обичаните и винаги търсени от вас книги на издателството: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине, „Empire V” от Виктор Пелевин (екранизацията на романа ще видим през 2019 г.).

Едно забележително събитие, което ще се проведе паралелно с Панаира, е „Софийският международен литературен фестивал“, който тази година е посветен на тенденциите на немскоезичната литература. Основната програма на Фестивала ще се проведе в Мраморно фоайе на НДК. „Парадокс“ е издателство с традиция в превеждането на най-добрите немскоезични автори и се вълнуваме, че някои от тях ще пристигнат в София, за да се включат в дискусиите на фестивала и да раздадат автографи на феновете си.

На 12 декември от 19 ч. ще можете да се срещнете с Шерко Фатах, когото познавате с романа „Като бяло петно на картата“. Заедно с друг наш автор, Румен Петров, Фатах ще вземе участие в разговор на тема „Социалната травма: преди и след словото“. Германският писател е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г., заедно с родителите си, емигрира през Виена в Западен Берлин. Следва философия и история на изкуството. За прозата си е получил многобройни отличия, сред които Голямата награда за изкуство на Берлинската академия на изкуствата. Номиниран е многократно за наградата на Лайпцигския панаир на книгата, а през 2008 г. получава номинация за Германската награда за книга на годината. Добрата новина е, че работим усилено по ново заглавие на Фатах! Подробности ще ви споделим съвсем скоро.

Друго събитие от фестивала с участието на автор на „Парадокс“ е представянето на Марион Пошман и нейният „Черно-бял роман“. Тя ще се включи в дискусията на Къщата за литература и превод „Прозрачният преводач“ на 13 декември (четвъртък) от 15 ч., където участие ще вземат и Виолета Вичева, Ева Пацовска и Росица Петракиева. Пошман е родена в Германия, завършила е германистика и славистика. Награждавана е многократно за прозата и поезията си, включително е носителка на литературната награда „Вилхелм Раабе“ за 2013 г.

Не забравяйте – от 11 до 16 декември, Национален дворец на културата, щанд Б12 на полуетаж „Запад“: Панаир на книгата с „Парадокс“. Очакваме ви!

Вече е сигурно: „Empire V“ по романа на Виктор Пелевин ще бъде първият филм, създаден с крипто-инвестиции

Филмовата адаптация по „Empire V“ на  Виктор Пелевин (изд. “Парадокс”) ще бъде първата лента, създадена чрез инвестиции в криптовалута. Продуцентският екип на филма обяви края на първичното монетно предлагане (ICO) на собствената криптовалута „баблос“, набирайки общо 32175 ETH или 3,5 млн. евро. Сумата е събрана от общо 145 инвеститори, но далеч не е последната стъпка – предстои „баблос“ да бъде листната на криптоборсите EXMO.com и INDX.ru, като инвеститорите ще могат да обменят своите баблоси за други криптовалути, а след излизането на филма ще могат да получават свой дял от приходите.

Продуцент и режисьор на филма е Виктор Гинзбург, работил по култовия „Generation „П“.

„Това е смайващ резултат за киноиндустрията, която досега беше затворена за подобни инвестиции. Надявам се, че нашият опит ще се превърне в прецедент за сектора и той ще стане по-отворен и прозрачен. Смятаме, че киното ще бъде независимо, когато зрителите станат инвеститори“, коментира той.

Екранизацията по  „Empire V“ се готви от вече шест години и трябваше да влезе в кината в края на 2018 г. Бюджетът от над 7 млн. долара обаче се оказа пречка за предварителния план. Ето защо продуцентите от Kvadrat Film Company измислиха иновативното решение – да продават „баблос парите“ на вампирската цивилизация от книгата на Пелевин.

По-рано през годината екипът сподели, че целта на баблос кампанията е била не само да финансира лентата, но и да бъде пионер в модела на отворени инвестиции във филмовата индустрия.

“Благодарение на инвеститорите на криптовалута успяхме да заснемем половината от продукцията, която беше останала незавършена – 15% в допълнение към готовите вече 70% от филма. За всеки киносъздател е изключително вълнуващо да изпита искрения интерес на публиката и да получи подкрепата на феновете още в началния етап на проекта”, сподели още Гинзбург.

Романът „Empire V“ бе публикуван на български през 2017 г. от изд. “Парадокс”. Социалната сатира в книгата безмилостно осмива абсурдите на съвременното общество, а пропитият със самоирония роман е нестандартен представител на вампирския жанр. Главният герой Роман Шчоркин е обикновен работник в супермаркет, докато не се озовава в стаята на стар вампир, който трябва да му предаде езика си.

Виктор Пелевин е единственият писател, който успява грамотно да смеси в един литературен коктейл древната митология и насоченото към съвременния потребител продуктово позициониране. Всяко негово ново произведение е културно събитие от държавен мащаб. Той е истинска сензация в Русия, а една от притегателните му особености е сляпото отшелничество – той категорично отказва да общува с читатели и журналисти.

Трейлър на Empire V гледайте тук:

Empire V

С две нови книги „Парадокс“ ще отпразнува 25-годишния юбилей на „Бохемия клуб“

Издателство „Парадокс“ пуска на книжния пазар две нови книги – „Чешки съновник“ от Лудвик Вацулик и сборника с избрани творби (поезия и проза) от Карел Хинек Маха. Заглавията са част от „Малка чешка библиотека“ и достигат читателите благодарение на сътрудничеството ни с академичното сдружение „Бохемия клуб“. Те ще бъдат представени по време на честването на 25-годишния юбилей на клуба на чехофилите в сряда, 21 ноември, от 18:00 ч. в Чешки център (София, ул. „Георги Сава Раковски“ 100).

Романът „Чешки съновник“ от Лудвик Вацулик е средищно за чешката проза от втората половина на XX в. произведение. За първи път е публикуван в нелегално самиздатско издание през 1981 г., през 1983 г. излиза в знаменитото емигрантско издателство 68´ Publishers в Торонто, а първото официално издание в родината му се осъществява през 1990 г. Написана под формата на дневник, книгата проследява една година от живота на своя герой, чийто прототип е самият автор, и пресъздава обществената ситуация в Чехословакия от края на 70-те години на миналия век, както и атмосферата в дисидентската литературна общност. Макар да съдържа множество реални факти, а героите му да са действителни личности, „Чешки съновник“ не е документална книга, а многопластов художествен разказ за опита на личността и обществото с тоталитарната власт. Съчетавайки автобиографизъм и художествена измислица, достоверност и въображение, фактология и фикция, Лудвик Вацулик създава един от най-оригиналните опити с жанра на романа в родната си литература от последните десетилетия на миналия век.

„Избрано“ от Карел Хинек Маха съдържа най-известните творби на автора и за първи път предлага на българската публика представителен подбор от негови произведения. Авторът, роден през 1810 г. и живял само 26 години е една от най-значимите личности на чешката литература. Въпреки трагично краткия си живот, той създава богато лирическо и прозаическо творчество, от което води началото си цялата по-нататъшна традиция на чешката поезия.

Събитието във Facebook ще намерите тук.

Светлана Алексиевич е носителка на наградата „Анна Политковская“ за 2018 година

Светлана Алексиевич е една от носителките на тазгодишната награда на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская, споделя „Дневник“. Отличието бе присъдено за 12-а поредна година, на 7 октомври, от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War). То цели да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот в името на справедливостта. Церемонията по връчването на наградата ще се състои през февруари 2019 г. в Лондон.

Заедно с нобеловия лауреат бе наградена и индийката Биналакшми Непрам, която се бори за правата на жените в продължаващ над 70 години въоръжен конфликт в родината ѝ. Тя е основател на организацията Manipur Women Gun Survivors Network, с която е помогнала на над 20 000 жени, пострадали от сблъсъците в конфликтни райони на Индия.

Алексиевич бе принудена да напусне Беларус през 2000 г. заради репресии и заплахи от режима на президента Александър Лукашенко. Писателката си навлича гнева на властимащите с книгите си, в които описва провалената утопия на комунистическия режим.

Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва разказите на жените фронтовачки, на децата на Великата отечествена война, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр – „жанра на човешките гласове“.

Не само в книгите си, а и в редица обществени изявления тя говори срещу несправедливостта към жертвите на минали и настоящи конфликти в постсъветското пространство, критикува анексирането на Крим, потъпкването на човешките права в и добиващия популярност национализъм в Украйна.

В традиционното писмо, което наградените от RAW in War символично посвещават до Анна Политковская, Светлана Алексиевич пише:

[…] Анна, тръгна си от живота с вярата, че сме победили опита за преврат. А времето, което живяхме без теб, показа, че пучът само временно е притихнал, приел е други форми и днес победи. През 90-те години положението беше такова, че всеки с тениска със Сталин и надпис „СССР“ би предизвикал присмех, сега това е нормално.

На рафтовете в книжарниците има десетки книги за Сталин: за жените на Сталин, за великия генералисимус по време на войната, за любимото вино на Сталин, за това какви цигари е пушил… По необясним за мен начин в хората едновременно съществуват плачът по невинно избитите роднини и любовта към Сталин. Носталгия по всичко съветско.

Руснакът иска да има шенгенска виза, чуждестранна марка кола – може и втора ръка, и вяра в Сталин […].” – превод на „Дневник“ от в. „Новая газета“

Издателство „Парадокс” е специален гост на Център за книгата към НБУ през октомври

Решихме настоящият месец октомври да премине под знака на доброто сътрудничеството. Издателство „Парадокс“ ще гостува на Център за книгата към Нов български университет (НБУ) и избрани наши заглавия ще се продават с 10% отстъпка в книжарницата на корпус 1. Не пропускайте да я навестите, за да се потопите в уютна книжна атмосфера и да се сдобиете с някоя(и) от книгите, които участват в месечната промоционална оферта.

Един от нашите автори и преподавател в НБУ по социални науки (департамент „Здравеопазване и социална работа“) – Румен Петров – ще представи книгата си „Объркани в болката“ на 17 октомври в Център за книгата. Водещ на събитието ще бъде доц. д-р Морис Фадел, а дискутанти ще са гл. ас. д-р Румен Петров и доц. д-р Мартин Канушев.

Въпросът за смисъла, предмета, обхвата и дилемите на социалната работа е във фокуса на новата книга на гл. ас. д-р Румен Петров, публикувана от издателство „Парадокс“. Авторът следва разбирането за социалността на човека (Аристотел) като сложно, но изначално условие за отношенията между хората. В този план социалната работа, разбирана като работа по установяване и поддържане на социалната връзка, има нужда да познава многото начини, по които човешката социалност може да се нарани. Опитът от нараняването и трудностите пред неговото изразяване обикновено се пренебрегват (подлагат се на социална изолация) и водят до задълбочаване на десоциализиращата спирала на травма и отчуждение.

Авторът споделя:

„Смятам, че работата по справянето с последиците от това и за възстановяването на компрометираната социалност (възстановяването на връзката, особено на връзката със страдащия, защото страданието разрушава социалната връзка) е социална работа. Мисля, че книгата е за справедливостта“.

Центърът за книгата е създаден на 1 август 2016 г. и е част от Администрацията на Настоятелството. В структурата на Центъра влизат Библиотека, Издателство, Университетски архив и отдел „Книжарници и книгоразпространение“. Целта на структурата е да бъде модерен културен и информационен център, който да разпространява образователните, научните и творческите постижения на университета, обединявайки работата на доказани университетски звена.

А през 2017 г. Центърът за книгата откри и първия съвременен университетски Читателски клуб в България. Инициативата насърчава четенето и критичното мислене чрез организирането на ежемесечни срещи, на които се обсъжда предварително избрана Книга на месеца.

 

„Игра на членове“ – вече и онлайн!

Приятели, след изключително позитивните отзиви от пилотното издание на нашата „Игра на членове“ (станало факт в Етрополе в рамките на „Мога Фест“ 2018) и по повод 8 септември, Международен ден на грамотността, решихме тя да се пренесе и във виртуалното пространство. Ето и подробности:

Какво?

Игра с награди, без хазартен елемент. Наградите са изцяло материални (книги на „Парадокс“), съответно с 20 % ДДС (вече е платено).

Как?

Анкетна карта с девет извадки от книги на издателство „Парадокс“, в които десет определителни члена (концентрирали сме се върху мъжки род, единствено число) – пълни или кратки – са оставени непопълнени. Участниците попълват липсите – ако смятат, че има такива.

Къде?

ТУК! 

Също и аналогово на щанда на „Парадокс“, Шатра 11 на „Алея на книгата“ – София (между ул. „Парчевич“ и ул. „Неофит Рилски“).

Колко?

За спечелването на награда са необходими поне осем правилни отговора. А наградите са в две групи.

За участници на щанда на „Парадокс“, Шатра 11 на „Алея на книгата“ – София:

  • Осем верни отговора – книга по избор на издателството
  • Девет верни отговора – книга по избор на участничката/участника*
  • Десет верни отговора – една книга по избор на издателството и една по избор на участничката/участника*

За участници в онлайн варианта на „Игра на членове“:

  • Осем верни отговора – код за 10% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg;
  • Девет верни отговора – код за 15% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg;
  • Десет верни отговора – код за 20% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg.

Защо?

Защото ни боли от ширещата се малограмотност, боде ни в очите и ни дращи в ушите.  Въпреки присъщите на „Парадокс“ артистизъм и рокендрол-самосъзнание, ние от  издателството все пак си даваме сметка за (нескромно казано) книжовната мисия, на която сме се посветили. Днешната ситуация, в която културтрегери, преподаватели (прогимназиални, гимназиални и университетски), академици (настоящи и предстоящи), член-кореспонденти (срам им за името, unчлен, кореспонденти!) имат крайно бегла представа за смисъла и употребата на определителен член в българския език, без преувеличение може да се определи като посткритична. От политиците и медиите отдавна вече никой нищо не очаква – макар че, честно казано, щяхме по-лесно да преглъщаме постистините, ако не ни ги сервираха постграмотни люде.

Наградите се получават на Шатра 11 или по куриер (за сметка на получателя).

* Измежду заглавията, включени в промоцията „Три книги за 20 лв.“

Събитието във Facebook за участието ни на Алеята на книгата в София може да намерите тук.

Издателство „Парадокс“ на Алея на книгата 2018 в София

От 11 до 16 септември атмосферата в София ще бъде предимно книжна и предразполагаща любителите на четенето да открият своите нови любими книги на поредното столично издание на най-голямото пътуващо книжно изложение у нас Алея на книгата“. Издателство „Парадокс“ ще откриете на шатра 11между улиците „Парчевич“ и „Неофит Рилски“. Очаква Ви познатата и привлекателна промоция „3 книги за 20 лева“, в която тази година сме включили над 50 от най-вълнуващите ни заглавия.

Приготвили сме за вас и най-новите заглавия на издателството: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „В градините с лалетата сянката ми броди“ от Гюл Ирепоглу, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине. Разбира се, не можем да си позволим да лишим читателите и от доказалите се вече като любими заглавия – „Крематорът“ от Ладислав Фукс, „Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах, „Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая, „Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил, „Може би Естер“ от Катя Петровская, както и новото допълнено издание на „Чичо Весо Облия отново“ от Юри Лазаров.

Приготвили сме ви и една игра! Тя привлече интереса на десетките посетители на „Мога Фест“ в Етрополе, провел се в края на август, и затова решихме да зарадваме и софийската публика с нея. В „Игра на членове“ ще можете да откриете десет изречения от книги на „Парадокс“, в които липсват членовете, пълни или кратки. Всеки участник трябва да ги попълни, като при над 8 верни има награди:

  • 8 верни отговора – книга по наш избор;
  • 9 верни отговора – книга по избор на участника;
  • 10 верни отговора – една по негов и една по наш.

Заповядайте на шатра 11, за да си поговорим за книги, четене, писане, издаване и каквото пожелаете. Съвсем не е изключено да си тръгнете с куп книги, които ще запълнят спокойните моменти на предстоящия есенен сезон.

„Парадокс“ на „Мога Фест“ 2018: Включете се в нашата „Игра на членуване“

Издателство „Парадокс“ ще вземе участие в тазгодишното издание на „Мога Фест“ в Етрополе, което ще се проведе от 24 до 26 август.

Освен че ще могат да избират измежду всички актуални заглавия на издателството, гостите на фестивала ще могат да се включат в нашата граматична игра с награди.

Правилата на „Игра на членуване“ са прости – на нашия щанд ще можете да откриете десет изречения от книги на „Парадокс“, в които липсват членовете, пълни или кратки. Всеки участник трябва да ги попълни, като при над 8 верни има награди:

  • 8 верни отговора – книга по наш избор;
  • 9 верни отговора – книга по избор на участника;
  • 10 верни отговора – една по негов и една по наш.

Очакваме ви този уикенд на „Мога Фест“ в Етрополе! Още за фестивала можете да научите тук.

Онлайн промоции от „Парадокс“ заедно с „Алея на книгата“ Варна 2018

Приятели, откакто започна „Алея на книгата“ във Варна, гореща тема за града неизменно са книгите. Бихме искали това да е феномен, важащ за цяла България, ето защо приготвихме за вас специални предложения, от които можете да се възползвате на сайта ни до 5 август от всяко едно кътче на страната.

С 20% намаление ще са следните заглавия:

На цена от 25 лв. можете да закупите всяко от следните три заглавия:

Приготвили сме ви и три чудесни колекции на любими европейски автори:

Колекция „Мариуш Шчигел“ на цена от 28 лв.

Колекция „Михал Вивег“ на цена от 28 лв.

Колекция „Жан Д’Ормесон“ на цена 33 лв.

Всички останали книги в онлайн магазина са предоставени за свободна
комбинация „3 книги за 20 лв.“ (Поради технически причини кампанията „3 книги за 20 лв.“ не се отразява в количката, но след завършване на поръчката ние потвърждаваме получаването й и реалната сума на поръчаните от вас книги.)

При покупка над 30 лв. доставката ще е за наша сметка.

Възходът и падението на Римската империя през погледа на Д‘Ормесон в „Славата на империята“

„Славата на империята“, най-важният труд на големия френски мислител Жан Д‘Ормесон, най-накрая идва при българските читатели, благодарение на издателство „Парадокс“. Впечатляваща по обем, зашеметяваща с изкусен литературен стил, съдържаща десетки карти, изображения и бележки, тя носи на автора си Голямата литературна награда на Френската академия през 1971 г. е всепризнат шедьовър и днес.

„Славата на империята“ е големият литературен пробив на Д’Ормесон, който по политически причини не е издаван у нас преди 1989 г. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен „под Купола“ на Френската академия, е първата от многото му последващи литературни мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), издадени от „Парадокс“ през годините. Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от ХIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя.  Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация.

Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: „Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. (Музей „Лувър”)„. Както и да създаде многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – убийство на Ганди; 1948-1949  победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – публикуване на „Славата на империята“.

 

Флобер казвал: „Мадам Бовари – това съм аз.“ Аз мога да кажа: „Жан Д’Ормесон – това съм аз.“

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, наричан с умиление от публика и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и френски философ, той е любимият академик на французите, вероятно поради неистовото си чувство за ирония и самоирония. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си кръстосвайки между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льо Февр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър на Франция. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование – обучаван до 14 годишна възраст от майка си, на 19 г. той е приет в прословутото Ecole normale superieure и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист.  Но за жалост на френската дипломация, философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Все пак през 1950 г. той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 г. и негов Президент. През 1970 г. става директор на в. „Фигаро“ – основна трибуна на френската едра буржоазия, където в продължение на години е постоянен колумнист като активно подкрепя Никола Саркози при президентските избори през 2012 г. Заради ясно заявената му като журналист и политик дясна позиция (участва като постоянен съветник в няколко френски правителства), Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 г.

Но Съдбата знае как да се шегува. През 2012 г. Жан Д’Ормесон за пръв път се изявява като актьор, изпълнявайки ролята не на някой друг, а на самия президент-социалист Франсоа Митеран във филма на Кристиан Венсан Les Saveurs du Palais. Пак по същата ирония, писателят е последният човек, с когото Митеран официално се среща на четири очи в Елисейския дворец, буквално часове преди смъртта си – епизод, описан във вече издадения от „Парадокс” роман „Докладът на Гавриил”. В книгите на Д’Ормесон се преплитат множество различни мотиви; исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Той е малко тъжен като всеки аристократ, носещ върху плещите си товара на историята и по рождение осъден (или благословен) да осъзнава неуловимостта на всичко, което съществува в оковите на времето. В тъгата му по парадоксален начин се прокрадва един особен оптимизъм. Не всичко е загубено, щом човек тъгува, обича, радва се, страда, но помни!

Славата на империята

Вашият прочит на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине

Читателските отзиви за последния роман на френския писател Лоран Бине буквално валят – от кратки коментари със снимки в социалните мрежи до задълбочени анализи в книжни блогове. Успехът на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ не ни учудва, той далеч не е случаен. Темата е провокативна и важна от историческа и литературна гледна точка, а на характерния стил на писане на Бине трудно се устоява. Решихме да съберем в тази статия акценти от някои читателски отзиви, като сме сигурни, че в бъдеще ще добавяме нови!

Делиян Маринов за „Под моста“:

„Това, което трябва да знаят читателите преди да разгърнат страниците на книгата, е, че ги очаква един наистина запомнящ се сблъсък с най-зловещите факти, личности и събития от времето на Третия Райх. Въпреки това интересното за творбата е, че не се ограничава само до тях, но и представя поглед върху неща от още по-ранната история, детерминираща бъдещите процеси. Лоран Бине не просто пише за историята. Той успява да я пресъздаде чрез живо впускане във всеки неин аспект. Стилът му на писане е потапящ и провокиращ, с внимание към детайлите и грижа към обективността.“

Цветомила Димитрова за „Аз чета“:

„В крайна сметка бих определила „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ като въображаемо пътуване на писателя през историята. Докато Бине прави своите проучвания, историческите събития сякаш се разиграват в ума му под формата на роман и той ни позволява да станем част от него. Това чувство се засилва и от факта, че понякога авторът вижда и самия себе си в сцените като спътник на Кубиш и Габчик или като един от тях.

Освен с изключително детайлното проучване и нетипичния писателски подход, авторът ме впечатли и с опита си да отдаде заслуженото на всички онези обикновени хора, които са помагали на парашутистите и на борците срещу нацизма.“

Христо Блажев за „Книголандия“:

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)” е силен роман, който разчупва стереотипа и позволява да се погледне към едни от най-мрачните събития в човешката история по по-достъпен от обичайното начин – дори и с риск за известно иронизиране. Не мисля, че то е търсено, разбира се, и може би наистина пристрастието ми към “Доброжелателните” изкривява непредубедеността ми към тази книга.“

Георги Грънчаров за „Библиотеката“:

„Това не е просто романизирана биография на Хайдрих. Нито опит да се хвърли светлина върху едно от най-дръзките показни убийства през цялата война. Не е и художествена интерпретация в стил „Холивуд“ на една героична и трагично завършила мисия с ужасяващи последствия. Бине ни превежда през някои от най-ключовите моменти от историята на нацисткия терор в Европа – прилапването на Чехословакия, агресията срещу Полша, нападението над СССР и кошмарните вакханалии на айнзац отрядите, избили стотици хиляди евреи още преди да влезе в сила прословутото „Окончателно решение“. Стъпваме с уплаха по изравнената пръст в Бабий Яр, където само за два дни наведнъж са избити и заровени над 33 хил. души! И на всяка крачка виждаме него – ариеца с конско лице, студен поглед и непроницаемо хладнокръвие. Хайдрих.“

Лъчезар П. Томов за RayLight.blog.bg:

„Лоран Бине не просто пише една история, той се опитва да съживи миналото, да съшие частите и да покаже платното, дотолкова съпреживява всичко. Краят на този роман е толкова катарзис за него, колкото и за читателя – и оставя глад за щастието на съвременното безсмислие, далеч от героичните предизвикателства и борбата с трудностите на войната, така романтична в очите на младите момчета, на които не е предаден споменът за ужаса от четиридесетте години. Може би това цели и той, защото няма как човек да прочете тази книга и да остане безразличен, дори от чувство за вина, че тя се чете толкова леко, толкова гладко – приятно дори.“

HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)