Чернобилска молитва

Описание

„Чернобилска молитва“

Автор: Светлана Алексиевич

Цена: 18 лв.

Преводач: Момчил Шопов

Художник: Живко Петров

---

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието бе присъжда на белоруската писателка за нейното „полифоично писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.

След огромния успех на „Време секънд хенд“ и „Войната не е с лице на жена“/„Последните свидетели“, издателство „Парадокс“ представя „Чернобилска молитва“ (1997 г., 2013 г.), предпоследната книга от цикъла „Гласовете на утопията“.

26 април 1986 година… За една нощ се преместихме на друго място в историята. Направихме скок в нова реалност и тази реалност се оказа не само по-голяма от нашето познание, но и от въображението ни. Скъса се времевата връзка.

Въпреки страшнитe войни и революции, аварията в Чернобил е най-важното събитие на 20 век. Тя е свидетелство за бъдещето, не знание, а предзнание, неразчетен знак и предупреждение към бъдните поколения.

С Чернобил човекът посегна на всичко, на целия божествен свят, прекрои Земята на Колумб и ликвидира усещането за безкрайността ѝ, промени представата за пространство – на четвъртото денонощие радиоактивните облаците се носеха над Африка и Китай.

Тази книга не е за Чернобил, тя е за света на Чернобил. За пропуснатата история, за всекидневността на чувствата, мислите, думите; за капитулацията на съзнанието на дочернобилския човек пред катастрофата и за неговото превръщане в чернобилски човек. И за подвига на онези, спасили родината, Европа, света, самия живот…

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университета в Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката на комунизма“.