Турският съд отмени забраната на Аслъ Ердоган да напуска родината си

Една от водещите съвременни турски писателки Аслъ Ердоган вече ще може да пътува извън родината си. Забраната за напускане на страната от 2016 г. е отменена от съда в Истанбул след дело на 22 юни и Ердоган вече ще има възможност да получи присъдените ѝ награди, които не е имала възможност да прибере заради забраната.

Въпреки всичко обаче остава в сила обвинението в „терористична пропаганда“ в полза на незаконната Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), което ще бъде разгледано в съда на 31 октомври, според думите на адвоката ѝ Ердал Доган.

50-годишната Ердоган беше арестувана миналото лято и затворена за 132 дни по обвинение в терористична пропаганда, докато се водеше разследване срещу вече закрития в. „Йозгюр Гюндем“ (Özgür Gündem). Медията бе забранена от турското правителство, след като бе окачествявен като трибуна на ПКК. Писателката бе освободена през декември 2016 г., но обвиненията не бяха свалени и забраната да пътува оставаше в сила до този момент.

Ерен Кескин
Ерен Кескин

Беше вдигната и забраната да напуска страната, наложена на признатата преводачка Неджмие Алпай (70 г.), която е подсъдима по същото дело. Срещу Алпай са отправени обвинения заради три статии, които е написала за „Йозгюр Гюндем“ миналата година във връзка със ситуацията в югоизточните райони, където турските въоръжени сили се сражават с ПКК.

Бившият главен редактор на „Йозгюр Гюндем“, Ерен Кескин, също е подсъдима във въпросното дело. Съдът я освободи от задължението да се подписва в участъка веднъж седмично.

„Все още се подписвам всяка неделя. Имам трудности заради работата си. Настоявам мярката за неотклонение да бъде отменена“, каза Кескин по време на изслушването си в съда.

Аслъ Ердоган има издадени няколко успешни романа, сред които и „Градът в алена пелерина“. Тя беше и сред лауреатите за наградата „Принсес Маргрит“ за култура през 2017 г., но заради наложената ѝ забрана нямаше възможност да присъства на церемонията в Амстердам на 9 май („Хюриет Дейли Нюз“). У нас е известна с книгата си „Мъжът Рапан и други произведения“.

Още за Аслъ Ердоган можете да прочетете тук.

Деноминацията на историческите митове в „Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г.”

В деня, в който се навършват 75 години от разстрела на генерал Владимир Заимов, Ви предлагаме един текст, който сякаш е нужно допълнение към изследователския труд на Борислав Дичев „Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г.”, който публикувахме през 2015 г.

Който контролира миналото – контролира бъдещето.
Който контролира настоящето – контролира миналото.
Джордж Оруел

Избирам този банален цитат умишлено, защото в определени моменти именно баналните истини трябва да бъдат напомняни. И защото книгата, която предлагаме на вашето внимание, най-малкото има за цел да бъде остроумна.

Тя не е поредното четиво, което разказва поредната версия и налага поредните собствени интерпретации за историческите събития и по специално за един скандален (и до ден днешен) съдебен процес, завършил със смъртна присъда и безпрецедентен, светкавичен! разстрел. Наблягам на думата пореден, защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите и идеологически спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за „предсмъртните му думи” са лансирани около 20 версии, а истината е една:

„Умирам за България!”

Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на дъщерята на ген. Заимов – Клавдия Заимова, която ни напусна на 1 юни 2007 г., по Божията воля в деня на разстрела на баща си, – като се придържат изцяло към нейните принципи за възстановяване на историческата истина. А според тези принципи публикуването на оригиналните архивни документи и свидетелски показания трябва задължително да предхожда всяка една възможна интерпретация. Затова и тази книга се писа толкова дълго – официалните архиви, както в България, така и в Руската федерация, бившия СССР, дълго мълчаха и отказваха достъп до информация.

Освен това създателите на книгата – автор, издател, редактори, съмишленици – не са имали за цел да се превръщат в апологети на една конкретна историческа личност, а по-скоро, чрез неизвестни досега източници, да дадат възможност за нов прочит на значими за родната ни история събития и факти. Събития и факти, пречупени през призмата на една трагична лична съдба. Идеята ни беше да се движим от частното към общото, от персоналното към обществено значимото и се надяваме това да е достатъчно видимо за читателите. Защото такава е социално-политическата и историческа логика на нещата – един показен процес и един бързо последвал го шумно огласен разстрел на невинен човек, определено не се организират за „лично ползване”. Когато видимата цел на една присъда, издадена и приведена в изпълнение в разрез с всякакви юридически и етически норми, е общественото назидание и контрол на общественото мнение, то жертвата на тази присъда предварително е „обречена” на героизация. Героизация, от която новите властимащи, които поеха контрола над миналото и бъдещето на нацията ни след 9 септември 1944 г., удобно се възползваха. Така се стигна до парадоксалния факт тлените останки на генерала да бъдат погребвани и препогребвани общо три пъти – един път тайно и два пъти показно – винаги преко волята на семейството му. Днес, от дистанцията на времето, този антихристиянски акт придобива смисъла на твърде зловеща метафора. Метафора, която няма как да остане само в миналото ни, тя продължава да бележи настоящето ни. Защото го препогребваха произволно, докато костите му им бяха „потребни”. После се разигра краткото синьо-червено политическо дерби и хора с еднодневни биографии, чиито единствен принос към добруването на страната ни беше т.нар. „демонтиране”,  демонтираха бронзовия бюст-паметник на генерала от парка „Заимов”  и преименуваха централния столичен булевард, който носеше неговото име. Бронзът, излят някога по фалшифицираната снимка със съветски пагони, каквито той никога не е носил, прерязан през средата, беше захвърлен на гробище за цветни метали. По молба на майка си, Михаил Заимов, внук на ген. Заимов, успя да го прибере навреме, преди да бъде претопен. Днес, завит с амбалажна хартия, остатъкът от бюст-паметника на генерала стои под стълбите на кооперацията в кв. „Лозенец”, където дълги години живееше семейството му.  Имената на „демонтажниците” вече никой не помни. Това вече не е метафора.

Това е само следствието от определени измислени през годините идеологеми, а по-важното за нас в тази книга беше търсенето на генезиса и анализа на събитията, предхождащи  процеса от 1942 г. – пак според завета на Клавдия Заимова. Така макар и фокусирана върху този процес, книгата представя подробно, по документи,  духовното, професионално и политическо израстване на една многопланова и сложна личност. Личност, малко разбрана приживе, малко разбирана и до днес, затова и обикновено свеждана до политическо клише и обяснявана с клишета. Какво да се прави – това е единственият възможен начин, според един съвременен философ, „да вложиш много сложен свят в много малки глави”.

Документалните материали в тази книга са издирвани в продължение на почти четири десетилетия. Основната част от тях са събрани от Клавдия Заимова, която започва дейността си още през седемдесетте години на миналия век. Поради ограничения по онова време, а и дълго след това, достъп до определени архивни фондове, първоначално тя започва да издирва останалите живи свидетели, преки участници в процеса от 1942 г. и да записва техните спомени, достоверността на които са удостоверени с личните им подписи.

Предсмъртното писмо на генерал Заимов, което публикуваме за първи път, е предоставено на семейството му от архива на МВР повече от 50 години след разстрела му.

Разшифрованите телеграми от съветската легация в София до Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия в Москва са получени от Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация благодарение на неколкогодишните усилия на Михаил Заимов.

ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ В ТАЗИ КНИГА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, което я прави по своему уникална.

И именно това ни дава основание да говорим за деноминация на историческите митове. Защото въпросът не е да развенчаваме определени, експлоатирани през различни времена митологеми като ги заменяме с нови. Само отварянето на архивите и публикуването на конкретни документи може да претендира за подобен социален жест. Историята не е фикция, тя няма право да борави с метафори и ние не можем непрекъснато да се отнасяме към нея като към изцапана салфетка, която небрежно захвърляме на масата след обилния си обяд. Това не само е вредно, това е смъртно опасно за съвременното политическо здраве на нацията.

Затова тази книга е скромен опит не да се „реабилитара” една конкретна личност, а да се реабилитира историята като такава с присъщите й регалии – факти, архивни документи, свидетелства на времето.

Доротея Монова, издател, в предговора към книгата на Борислав Дичев „Умирам за България! Процесът срещу генерал Владимир Заимов от 1942 г.”

Вижте и факсимиле от предсмъртното писмо на ген. Владимир Заимов:

НОВИ ЗАГЛАВИЯ

Vladimir-Zaimov-FIN1Matei_Bruno1korica-nashiqt-cirk

korica-Bog-DormesonRibq_Kryv-korica.cdrtsvetya-ot-kraya-cover

 

 

 

Second_Hand_frontSalome by Francois Weyergans - book coverHenry_Milyr-korica

Text Decor 1

 

Голямото завръщане на „Клас”, след 19 години!

„Следите остават” е концертно DVD , записано на 19 април 2013 г., от незабравимия им Live в „Интер Експо център”. То включва всички хитове на „Клас”, разбира се – „Госпожа Емилия”, „Диви Коне”, „Река си ти“, „Чай”, както и нови песни.

KLAS: SLEDITE OSTAVAT (poster)

Групата и „Парадокс” ни представят 90 минути перфектни звук и картина с любимите песни (качеството е възбуждащо, това са безценни парчета история на БГ рока). В това DVD допълнително са включени мултимедийните филми, използвани по време на шоуто.

Бойко Петков: Колкото до посланията ни, ние наистина имахме какво да кажем. Цялото ни рок поколение говореше на хората. Казваше им неща, които те шушукаха помежду си, но не смееха да изразят шумно. Ние бяхме млади и някак си не бяха успели да ни уплашат и да ни затворят устите (в интервю за книгата „Цветя от края на 80-те“.) Гледайки, констатираме: нищо не е забравено!…

ЦВЕТЯ ОТ КРАЯ НА 80-ТЕ, BG РОК история/поезия, Румен Янев, Емил Братанов

„Ние сме Нова генерация завинаги! И въпро­сите са ни към цяла нация! Завинаги! Ние ходехме по въже, опитвах­ме се да светим като крушки, бяхме директори на водопади, черни овци, тикви в задния двор на обществото, набивахме крак в строй, скачахме безнадеждно в калта, бесехме се в неделя…”

2

Второто поколение на българския рок произнесе ясно и недвусмислено присъдата срещу тоталитарната ни система. То е неразривно свързано с произтеклите в края ХХ век политически и социал­ни промени в България. Обяви гласно правото си на лична свобода и достойнство. Инжектира своите връстници с достатъчна доза кураж, за да въстанат срещу реда на бащите си. Тези млади музиканти и поети взривиха общоприетите рамки на творческия процес и оставиха след себе си десетки песни, които и днес звучат силно, убедително и актуално.

1 3

 

 

 

 

Цветята на Промяната са едно от най-красивите неща, ярък колорит в най-новата ни история. Не просто в рок хрониката, а в полето на социалните процеси, промени и културните напластявания на Прехода, който… „не’ам нерви“ колко дълго продължи…

video

Румен Янев и Емил Братанов са сред първите музикални журналисти, очевидци на историята, и едновременно с това, уви!, последните, които все още могат да се включат „на живо“ в ефир с коментари за разказаните събития.

Историята на Второто българско рок поколение е разказана от:

Адриан Иванов („Орион“, „Ер Малък“)
Божидар Главев („Ахат“)
Бойко Петков („Клас“)
Бойко Трифонов („Атлас“)
Васил Гюров („Кале“, „Ревю“)
Венцислав Дреников („Субдибула“)
Веселин Тенев („Мъртви поети“)
Владимир Попчев – Унгареца („Контрол“)
Георги Венин – Джорджо (журналист, поет, „Д-р Дулитъл“)
Георги Гушмаков – Геша от Нови Кричим
Даниел Ризов – Денис („Ахат“) P1140941
Дечо Чипилов
Димитър Воев („Нова Генерация”)
Добрин Векилов – Дони („Атлас“)
Енил Енчев („Атлас“)
Иван Попов („Д-р Дулитъл“)
Кирил Манчев („Ревю“, „Кале“, „Н.Г.“)
Кристиян Костов („Нова Генерация”)
Любомир Малковски („Ера“, „Ер Малък”)
Милена Славова
Момчил Колев („Клас“)
Николай Йорданов – Кольо Гилъна („Контрол“)
Николай Качаров („Апокалипсис“, „Ера“)
Петър Писарски („Атлас“)
Петър Чухов („Субдибула“, „Гологан“ и др.)
Петър Янков – Пешето (за „Джендема“)

Още щрихи от БГ рок историята (със звук) в „Графити по въздуха“: по покана на Бояна Андреева в „Хоризонт“…

Text Decor 1

 

 УМИРАМ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 г.

Борислав Дичев

Vladimir-Zaimov-FINКнигата, която държите в ръцете си, не е поредното четиво, което разказва поредната  версия и налага поредните собствени интерпретации за историческите събития и по специално за един скандален (и до ден днешен) съдебен процес, завършил със смъртна присъда и безпрецедентен, светкавичен! разстрел. Наблягаме на думата пореден, защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за „предсмъртните му думи” са известни около 20 версии, а истината е една: „Умирам за България!”

Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на дъщерята на ген. Заимов – Клавдия Заимова, като се придържат изцяло към нейните принципи за възстановяване на историческата истина. А според тези принципи публикуването на оригиналните архивни документи и свидетелски показания трябва задължително да предхожда всяка една възможна интерпретация.

Документалните материали в тази книга са издирвани в продължение на почти четири десетилетия. Основната част от тях са събрани от Клавдия Заимова, която започва дейността си още през седемдесетте години на миналия век. Поради ограничения достъп до определени архивни фондове, първоначално тя започва да издирва останалите живи свидетели, преки участници в процеса от 1942 г. и записва техните спомени, достоверността на които, са удостоверени с личните им подписи.

Предсмъртното писмо на генерал Заимов е предоставено на семейството му от архива на МВР повече от 50 години след разстрела му.

Разшифрованите телеграми от съветската легация в София до Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия в Москва са получени от Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация благодарение на неколкогодишните усилия на Михаил Заимов, внук на ген. Заимов.

ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ В ТАЗИ КНИГА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, което я прави по своему уникална.

 Борислав Дичев, автор на множество публикации на историческа тематика, е завършил българска филология и история през 1985 г. в СУ „С. Климент Охридски“. Изследванията му са преди всичко върху войните за национално обединение на българския народ от 1912-1918 г., Първата световна война, периода между двете световни войни и Втората световна война. Автор е на две книги – „Генерал Георги Тановски. Воин, патриот, гражданин“ (Издателство „Захари Стоянов“. София, 2003) и документалния сборник „Говори Лондон. Предавания за България през Втората световна война“ (Книгоиздателска къща „Труд“. София, 2004).