За контрастите и сивите зони в „Черно-бял роман“ от Марион Пошман

„Черно-бял роман“ от германската писателка Марион Пошман, специална гостенка на тазгодишния Софийски международен литературен фестивал, ще бъде по книжарниците от утре, 20 декември. Тя го представи на живо пред многобройна публика по време на събитието, както и от ефира на предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров.

Романът залага на ярките контрасти, заложени в самото заглавие и в сюжета. На преден план се противопоставят Германия срещу Русия, човек срещу природа, реално срещу фантастично, свое срещу чуждо. Но интерес предизвикват най-вече техните сиви зони.

 „Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално.“

Млада жена предприема пътуване към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин. Героинята посещава баща си,  електроинженер на нов промишлен обект, и се подлага на своеобразен експеримент на монотонността, докато Русия се изправя пред нея не просто като емоционално, а като метафизично предизвикателство.

Антон Вермут се е променил, дъщеря му го усеща незабавно. На работната площадка цари парализиращо бездействие, изолацията на малката група германски специалисти, еднообразието и безмълвният гигантизъм на снежния пейзаж създават постоянно усещане за нереалност и безсилие, което доминира мислите и чувствата. В повсеместната сивота цветовете се губят, а с тях изчезват и формите. Стари рани се отварят – миналото не може да намери покой в този град-герой от Вторатасветовна война, излял стоманата за всеки втори танк и всеки трети снаряд, пратен по войските на Вермахта. Всеки един от немската група е кармично свързан с Русия под някаква форма, всеки по различен начин се опитва да противостои на руския бяс, да запази менталната си и физическа цялост, но не всички успяват.

Марион Пошман (15 декември 1969 г.) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есени в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 г. следва немска филология, философияи славянска филология (в Бон и  Берлин), през 1994 г. също и драматургично писане в Университета по изкуствата  в Берлин.  Прави своя прозаичен и лирически дебют през 2002 г., когато почти едновременно излизат романът „Къпане при буря“ и стихосбирката „Затворени камери“.

Живее и работи в Берлинкато писател на свободна практика. Член е на Немската академия за език и поезия, на Майнцката академия на науките и литературата, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, както и на германския ПЕН-център. Пошман е автор на пет стихосбирки, четири романа, новела и сборник с есета, за които получава над 30 литературни стипендии и отличия. Сред тях са наградите „Петер Хухел“,  „Ернст Майстер“, „Вилхелм Раабе“ и „Клопщок“, както и три номинации за „Немската награда за книга“ (включително за „Черно-бял роман“ през 2005 г.).

Черно-бял роман