Цинковите момчета

18.00 лв.

Описание

„Цинковите момчета“

Автор: Светлана Алексиевич

Превод: Боян Станков, Светлана Комогорова – Комата; Александрина Петрова (превод на „Съдът срещу „Цинковите момчета““)

Художник: Живко Петров

Обем: 324 стр.

Подвързия: мека

Цена: 18 лв.

ISBN: 978-954-553-264-1

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г.

След огромния успех на „Време секънд хенд“, „Войната не е с лице на жена“/ “Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“, с изданието на „Цинковите момчета“ издателство „Парадокс“ завършва прословутото литературно петокнижие „Гласовете на утопията“.

Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното десетилетие на съветската власт, окончателно подкопана от тази ненужна и несправедлива  инвазия.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан. Но научавайки истината, много от тях не могат да я понесат и се отричат от нея.

Книгата на Светлана Алексиевич е съдена и осъдена „за клевета“ – от съвсем истински съд, с прокурори, обществени обвинители, а също и „групи за подкрепа“ на властта в пресата. Материалите от този позорен процес авторката за пръв път включва в изданието на книгата си от 2013 г., по което е направен и настоящият български превод.

Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието бе присъжда на белоруската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университета в Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката на комунизма“.