Автор: Издателство "Парадокс"
Даниел Банулеску
„Най-хубавият роман на всички времена“ – свръхИронично заглавие на книга със свръхИронично посвещение:
„Тази книга е посветена на мен. Цял живот съм искал да напиша такава книга. Жалко, че не стана по-хубава.“
Напълно в стила на един от най-скандалните, но и най-обичани съвременни румънски писатели, който постоянно преекспонира собствената си персона в социалното пространство и превръща хиперболизацията на своя АЗ и СвръхАЗ в основна линия на творческо и обществено поведение.
Роден на 31 август 1960 г. в Букурещ, Даниел Банулеску завършва инженерство, но работи като коректор, репортер и нощен пазач.
Той твърди, че е направил „румънската литература протеже на фустите“ (вероятно заради силния еротичен заряд в неговата поезия) и определя мястото си в нея, говорейки за себе си в трето лице: „Въпреки че познава стотици колеги, които са по-талантливи от него, скромният и недодялан автор вижда само три възможности за голяма литература в Румъния: поетът Даниел Банулеску, романистът Даниел Банулеску и драматургът Даниел Банулеску. “
Произведения:
Лучан Дан Теодорович
Лучан Дан Теодорович (р. 1975 г.) очевидно е наследил сладкодумието на дядо си, което го превръща в един от големите любимци на читателите. Авторът, който живее и работи в родния си град Яш, е дългогодишен (2002-2006) главен редактор на най-голямото румънско издателство „Полиром“, а в момента е отговорен редактор на поредицата „Его. Проза“ и журналист в седмичника Suplimentul de cultura. Пише проза, драма и критика за различни списания в Румъния, Полша, Унгария, Англия и САЩ. Седем сезона е сценарист на Animated Planet Show, което се излъчва по ТВ канала Антена 1, пише и текстовете за филмовите адаптации на собствения си роман „Нашият цирк ви представя“, както и на произведенията на свои колеги, между които и Дан Лунгу („Кокошият рай“, изд. „Парадокс“ ).
Произведения:
Шерко Фатах
Шерко Фатах е роден в Източен Берлин през 1964 от смесения брак на майка германка и баща иракски кюрд. През 1975 г. цялото семейство се мести в Западна Германия. Фатах следва философия и история на изкуството. Носител на наградата „Аспекте“ за първия си роман “Im Grenzland”.
Произведения:
Ладислав Фукс
„Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот Фукс се превръща в легенда, и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедно с това и в обект на милосърдно съчувствие, и в мишена на немилосърдни подигравки. Фукс завинаги си остава една велика загадка.“
Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал,за да говори за Фукс, без да стреля във фактите от упор. Но в живота и творчеството на автора няма нищо деликатно. Ако премълчим общоизвестния факт за сексуалната му различност няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии и човешки страхове, родени в една тоталитарна действителност и интерпретирани в друга. И двете еднакво заклеймяващи всяка интелектуална и сексуална различност. Националсоциализъм VS социализъм. Има ли избор обикновения човек и големия творец, попаднал от едната злина на другата?
Ладислав Фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. Съдбата си. И Литературата.
Завършил философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, Фукс започва да пише на 40-годишна възраст през 60-те години на ХХ в.- „златното десетилетие“ на чешката литература. По онова време наистина не бил чел Кафка, бил запален от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, от Т. Ман и Хемингуей. Голямата тема на Фукс е пораженията, които насилието и страхът нанасят на личността. Силата на прозата му – абсурдна реалност, която чрез разпознаваеми събития като Втората световна война и Холокоста, прераства в универсализирана метафора за човешката участ.
Произведения:
Иржи Кратохвил
Иржи Кратохвил, едно от най-ярките имена на съвременната чешка проза, есеистика и драматургия, е роден през 1940 г. в Бърно. Има едновременно типичната и екстремната съдба на мнозина чешки интелектуалци от втората половина на ХХ век. През 1952 г. баща му и чичо му, известни интелектуалци, избират пътя на политическата емиграция, като чичото става и активен сътрудник на радиостанциите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. Последиците за останалите в Чехословакия членове на семейството са тежки и след 1968 година Иржи Кратохвил е принуден да упражнява неквалифициран физически труд (бил е кранист, нощен пазач в птицеферма, телефонист). До 1989 г. творбите му излизат изключително в самиздат и емигрантски издателства. След Нежната революция едновременно се издават както по-рано написани романи, драми и сборници разкази, така и новите му произведения. Днес Кратохвил е наричан „крал на сюжетите“, творчеството му е предмет на монографии и дисертации, носител е на голям брой престижни литературни награди, превеждан е в много страни.
Произведения:
Юрий Павлович Винничук
Юрий Павлович Винничук е роден през 1952 г. в гр. Ивано-Франкивск. По образование е филолог и учител по украински език и литература – професия, която никога не упражнява. Живее в Лвов.
Винничук натрупва житейски и творчески опит на различни поприща – от хамалин през художник-оформител, режисьор и сценарист на Лвовския естраден театър „Не журись!” („Не тъгувай!”), актьор, журналист във вестниците „Post-Поступ”, „Гульвиса”, „Поступ” и главен редактор на издателство „Пирамида”. За седмичната си рубрика в „Поступ” под журналистическия псевдоним Юзьо Обсерватор получава наградата „Галицки лицар” за 1999 г. Автор е на поетичната сбирка „Отражения” (1990), сборниците проза „Избухване” (1990), „Прозорците на застиналото време” (2001), „Място за дракон” (2002), на повестите „Добре дошли в Плъхоград” (1992), „Девите на нощта” (1992, 1995, 2003), „Харемно житие” (1996), на романите „Малва Ланда” (2000) и на предлагания „Пролетни игри в есенните градини” (2005), с който през същата година става победител в конкурса на Би Би Си за най-добра украинска книга. Автор е и на няколко краеведски книги: „Легендите на Лвов”, „Кръчмите на Лвов”, „Тайните на лвовското кафе”, на митологичната енциклопедия „Книга на бестиите” и др. Вице-президент на Асоциацията на украинските писатели.
По съветско време много негови творби не виждат бял свят, защото го преследва КГБ (заради изразената в творчеството му украинска национална идентичност, заради липса на адресна регистрация и кой знае още за какво), а писанията си той крие у приятели. Все пак дългата ръка на „органите” се домогва до тях и дълги години авторът ги смята за изгубени, докато преди няколко години един бивш агент на КГБ ги продава на неговия издател. Така те са публикувани в сборника „Хи-хи-и” (2007).
Превежда от славянски езици и английски. Освен с писане на литература и с кулинария се забавлява и със създаване на литературна мистификация под името на измисления средновековен ирландски поет Риангабар.
„На мене, човек с опит в живота, жените и секса, ми е гадно да чета… открито порнографските екзерсиси на Винничук… Като почетеш от порното на Винничук, ти се отщява жена… Авторът сигурно е психично болен”.
Роман Иваничук, писател и професор по украинска литература в Лвовския национален университет
Юрий Андрухович
Вече над две десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптина и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината днешни хора на словото, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група „Бу-Ба-Бу“ /Бурлеска-Балаган-Буфонада/. Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното й карнавално начало. Тази литературно-музикална карнавалност се оказва особено адекватна в условията на рушащата се Съветска империя, когато в опустошената душа на социалистическия човек върлува подсъзнателният масов синдром на прехода. Големият пробив на Андрухович идва през 1991 г. с романа “Московиада”, който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света. В “Московиада” бъдещият преводач на Шекспир и Керуак и “патриарх на украинската литература” (както е наричан полу-шеговито) изплита гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския му период през 1989-1991 г. и иронични откровения за духа на времето.
Чезар Паул-Бадеску
Чезар Паул-Бадеску (роден 1968 г.) вече е сред най-обичаните и най-жестоко оспорвани млади писатели в румънската литература. След дипломирането си в Букурещкия университет през 1994 г. той работи като журналист в различни списания за култура и изкуство, както и в радио „Свободна Европа“. Става главен редактор на седмичното приложение „Медия & Култура“ на румънския ежедневник „Котидианул”, а също и редактор в „Дилема Веке” – най-високотиражния румънски седмичник за култура.
Дебютира през 1995 г. с колективния сборник с разкази „Семейна снимка”, който получава наградата за дебют на списание „Томис”. Съставител е на антологията с публицистични статии „Случаят Еминеску” (1999).
След два успешни романа Бадеску мечтае да зареже всякаква друга работа, за да пише отново. Умерен оптимист и цар на автопародията Бадеску заявява, че основното му занимание е геройски да устоява на „нещата, които ни правят луди“. Засега.
Чезар Паул-Бадеску е между най-известните имена на днешната румънска литература. „Младостта на Даниело Наниста“ е определян като своеобразен билдунгсроман, носталгично-ироничен разказ за „формирането на личността“ на своя герой във времената на социализма. „Светлина, моя любов“ е своеобразно продължение на житейската история на героя. Две наистина добри романови истории, подриващи границата между функционалното и автобиографичното.
Цветан Тодоров
Цветан Тодоров е световно известен теоретик на литературата и историк на идеите. От 1963 г. живее във Франция. Автор е на повече от трийсет книги, писани на френски и превеждани на много езици. Сред последните му трудове, публикувани в превод на български, са: Несъвършената градина (изд. „Нов български университет”, София, 2004), Страхът от варварите (изд. „Изток-Запад”, София, 2009), Духът на Просвещението (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2009).
Христо Кърджилов
Роден през 1952 г. в София. През 1978 г. Завършва Художествената академия в София, специалност „Илюстрация и оформяне на книгата“.
До 1982 работи в областта на илюстрацията и оформянето на книгата. През 1978г. участва в основаването на първото в България списание за комикси – “ДЪГА”. От 1982 г. работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта. Участва в почти всички издания на графични биеналета в света и е получил много награди от най-престижните сред тях.
Награди:
2006 – Награда за рисунка, София
2001 – Първа награда на III Международно биенале на графиката – София
1997 – Голямата награда на IX Международно биенале на графиката – Варна 98
1995 – Първа награда на VIII Международно биенале на графиката – Варна 95
1993 – втора награда на II Международно биенале на графиката – Дьор, Унгария
1993 – награда за графика, Кюстендил
1991 – награда на асоциацията “Арт Диалог”, Париж, на VI Международно биенале на графиката – Варна 91
1990 – награда на журито на XVII салон – Вил дьо Вилньов ла Гарен, Франция
1989 – награда за графика, София
1988 – награда за илюстрация, София
1988 – награда за графика, София
1985 – награда за сатирична графика на Международното биенале на хумора и сатирата, Габрово 85
1985 – награда за графика, София
1984 – награда за илюстрация, София.
Филип Гримбер
Филип Гримбер (роден през 1948 г.) първоначално придобива известност като психоаналитик. Завършил психология, той изучава и психоанализа при Лакан в продължение на почти цяло десетилетие. И до днес е практикуващ психоаналитик – един от най-реномираните, който посвещава времето си най-вече на работа с деца-аутисти. Страстен привърженик на музиката и танца, Филип Гримбер е автор и на няколко книги с есета като Psychanalyse de la chanson („Психоанализа на песента“), Pas de fumee sans Freud („Няма дим без… Фройд“) и др.
За себе си авторът казва: „Много фантоми витаят из живота ми. Моят начин да им дам отпор е като пиша книги.“ И добавя: „Не можеш да напишеш една книга, докато не почука на вратата ти. А зад вратата е чакалнята… Идеите се блъскат в главата ми, докато някоя сутрин проектът е узрял. Но въпреки всичко се старая възможно най-дълго да отлагам писането, защото се страхувам, че това може да е „кьор фишек“, че може да се разочаровам или пък, че историята ми не е достатъчно дистанцирана от личното…“
И това не е случайно. Защото личната семейната история на писателя се превръща и в история на главния герой (който също носи името Филип) в романа „Тайна”. Очевидно тайната, която е почукала на вратата на автора през юношеските му години, си е заслужавала „престоя в чакалнята“, за да се превърне през 2004 г. в литература.
С романа си „Тайна“ Филип Гримбер влиза – по думите на френската преса – в затворения клуб на „седмоцифрениците“ (над 1 000 000 продадени екземпляра).
Сияна Захариева
Сияна Захариева
Родена през 1982 г. в Перник, България. Завършва специалност „Илюстрация” в Националната художествена академия, София. Работи в областта на илюстрацията за деца. Има участия в национални и международни изложби за илюстрация. Носител на наградата „Млад автор“ от национална изложба “ Изкуството на българската книга“, 2006
Сибел К. Тюркер
Родената през знаковата 1968 година в Анкара Сибел К. Тюркер добива по-широка популярност, след като сборниците й с разкази “Луд по разказите” и “Агула, колко животи крием в себе си, колко животи премълчаваме?” получават две от най-“апетитните” литературни награди в Турция – “Юнус Нади” (2005) и “Халдун Танер” (2006). Веднага след това тя издава и първия си роман – “Смъртта на поетесата”, на който е писано да бъде и първа нейна книга, издадена в България. Възможно е този неин дебют на българския книжен пазар да бъде последван от превода и на някой от следващите й два романа – “Единственият живот на Мерйем” (2008) и “Всички мои грехове” (2010). С тях авторката продължава да печели награди и да разширява читателската си аудитория както в Турция, така и зад пределите на югоизточната ни съседка, при това в условията на невероятния бум на турската романистика от първото десетилетие на XXI в., довел до небивала конкуренция на автори и текстове, част от които, подобно на “Смъртта на поетесата”, успява да се пребори за душите и на българските читатели.
Нора Юга
Нора Юга е родена на 4 януари 1931 г. в Букурещ. През 1953 г. завършва немска филология в Букурещкия Университет. Учител по немски език, (1954-1955), библиограф в Румънската държавна централна библиотека (1955-1969), редактор в издателство „Encilopedica” (1969-1977), журналист в списание „Volk und kultur” (1977-1986).
Автор е на повече от десет стихосбирки, четири романа и на множество статии, публикувани в румънски и чуждестранни периодични издания. Един от най-добрите преводачи на немска литература в Румъния (Гюнтер Грас, Ернст Юнгер, Херта Мюлер, Е.Т.А. Хофман, Ф. Ницше и др.)
Носителка е на множество награди, четири от които на Съюза на румънските писатели: 1981-„Становища за болката”, стихове; 1994-„Сапунът на Леополд Блум”, роман; 1998-награда за превод на „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас; 2005 – „Шейсетгодишната и младежът”, роман.
Нанси Хюстън
Нанси Хюстън е родена през 1953 г. Семейството £ се премества в Бостън (САЩ), когато Нанси е на 15 години. Следва в университета „Сара Лорънс“ в Ню Йорк, а през 1973 г. заминава да продължи образованието в Париж. Днес Нанси Хюстън живее в Париж със съпруга си Цветан Тодоров и с двете си деца. Хюстън е автор на 15 романа и на много есета. В България е позната с книгите си „Целувката на ангела“, „Надгробен камък за Ромен Гари“ и „Дневник на сътворението“.
През 1996 г. във Франция Хюстън получава наградата „Гонкур на лицеистите“. През 1993 г. е лауреат на литературната награда на канадския генерал-губернатор за „Песента на равнините“, а за „Разломи” £ е присъдена наградата „Фемина“ за 2006 г.