НОВИ ЗАГЛАВИЯ

Vladimir-Zaimov-FIN1Matei_Bruno1korica-nashiqt-cirk

korica-Bog-DormesonRibq_Kryv-korica.cdrtsvetya-ot-kraya-cover

 

 

 

Second_Hand_frontSalome by Francois Weyergans - book coverHenry_Milyr-korica

Text Decor 1

 

Голямото завръщане на „Клас”, след 19 години!

„Следите остават” е концертно DVD , записано на 19 април 2013 г., от незабравимия им Live в „Интер Експо център”. То включва всички хитове на „Клас”, разбира се – „Госпожа Емилия”, „Диви Коне”, „Река си ти“, „Чай”, както и нови песни.

KLAS: SLEDITE OSTAVAT (poster)

Групата и „Парадокс” ни представят 90 минути перфектни звук и картина с любимите песни (качеството е възбуждащо, това са безценни парчета история на БГ рока). В това DVD допълнително са включени мултимедийните филми, използвани по време на шоуто.

Бойко Петков: Колкото до посланията ни, ние наистина имахме какво да кажем. Цялото ни рок поколение говореше на хората. Казваше им неща, които те шушукаха помежду си, но не смееха да изразят шумно. Ние бяхме млади и някак си не бяха успели да ни уплашат и да ни затворят устите (в интервю за книгата „Цветя от края на 80-те“.) Гледайки, констатираме: нищо не е забравено!…

Даниел Банулеску

„Най-хубавият роман на всички времена“ – свръхИронично заглавие на книга със свръхИронично посвещение:

„Тази книга е посветена на мен. Цял живот съм искал да напиша такава книга. Жалко, че не стана по-хубава.“

Напълно в стила на един от най-скандалните, но и най-обичани съвременни румънски писатели, който постоянно преекспонира собствената си персона в социалното пространство и превръща хиперболизацията на своя АЗ и СвръхАЗ в основна линия на творческо и обществено поведение.

Роден на 31 август 1960 г. в Букурещ, Даниел Банулеску  завършва инженерство, но работи като коректор, репортер и нощен пазач.

Той твърди, че е направил „румънската литература протеже на фустите“ (вероятно заради силния еротичен заряд в неговата поезия) и определя мястото си в нея, говорейки за себе си в трето лице: „Въпреки че познава стотици колеги, които са по-талантливи от него, скромният и недодялан автор вижда само три възможности за голяма литература в Румъния: поетът Даниел Банулеску, романистът Даниел Банулеску и драматургът Даниел Банулеску. “

Произведения:

Най-хубавият роман на всички времена

Лучан Дан Теодорович

Лучан Дан Теодорович (р. 1975 г.) очевидно е наследил сладкодумието на дядо си, което го превръща в един от големите любимци на читателите. Авторът, който живее и работи в родния си град Яш, е дългогодишен (2002-2006) главен редактор на най-голямото румънско издателство „Полиром“, а в момента е отговорен редактор на поредицата „Его. Проза“ и журналист в седмичника Suplimentul de cultura. Пише проза, драма и критика за различни списания в Румъния, Полша, Унгария, Англия и САЩ. Седем сезона е сценарист на Animated Planet Show, което се излъчва по ТВ канала Антена 1, пише и текстовете за филмовите адаптации на собствения си роман „Нашият цирк ви представя“, както и на произведенията на свои колеги, между които и Дан Лунгу („Кокошият рай“, изд. „Парадокс“ ).

Произведения:

Други любовни истории

Матей Бруно

Нашият цирк ви представя

Шерко Фатах

Шерко Фатах е роден в Източен Берлин през 1964 от смесения брак на майка германка и баща иракски кюрд. През 1975 г. цялото семейство се мести в Западна Германия. Фатах следва философия и история на изкуството. Носител на наградата „Аспекте“ за първия си роман “Im Grenzland”.

Произведения:

Като бяло петно на картата

Ладислав Фукс

„Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот Фукс се превръща в легенда, и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедно с това и в обект на милосърдно съчувствие, и в мишена на немилосърдни подигравки.  Фукс завинаги си остава една велика загадка.“

Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал,за да говори за Фукс, без да стреля във фактите от упор.  Но в живота и творчеството на автора няма нищо деликатно.  Ако премълчим общоизвестния факт за сексуалната му различност няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии и човешки страхове,  родени в една тоталитарна действителност  и интерпретирани в друга. И двете еднакво заклеймяващи всяка интелектуална и сексуална различност. Националсоциализъм VS социализъм.  Има ли избор обикновения човек и големия творец, попаднал  от едната злина на другата?

Ладислав Фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. Съдбата си. И Литературата.

Завършил  философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, Фукс започва да пише на 40-годишна възраст през 60-те години на ХХ в.-  „златното десетилетие“ на чешката литература. По онова време наистина не бил чел Кафка, бил запален от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, от Т. Ман и Хемингуей. Голямата тема на Фукс е пораженията, които насилието и страхът нанасят на личността. Силата на прозата му – абсурдна реалност, която чрез  разпознаваеми събития като Втората световна война и Холокоста, прераства в универсализирана метафора за човешката участ.

Произведения:

Крематорът

Иржи Кратохвил

Иржи Кратохвил, едно от най-ярките имена на съвременната чешка проза, есеистика и драматургия, е роден през 1940 г. в Бърно. Има едновременно типичната и екстремната съдба на мнозина чешки интелектуалци от втората половина на ХХ век. През 1952 г. баща му и чичо му, известни интелектуалци, избират пътя на политическата емиграция, като чичото става и активен сътрудник на радиостанциите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. Последиците за останалите в Чехословакия членове на семейството са тежки и след 1968 година Иржи Кратохвил е принуден да упражнява неквалифициран физически труд (бил е кранист, нощен пазач в птицеферма, телефонист). До 1989 г. творбите му излизат изключително в самиздат и емигрантски издателства. След Нежната революция едновременно се издават както по-рано написани романи, драми и сборници разкази, така и новите му произведения. Днес Кратохвил е наричан „крал на сюжетите“, творчеството му е предмет на монографии и дисертации, носител е на голям брой престижни литературни награди, превеждан е в много страни.

Произведения:

Лека нощ, сладки сънища

 

Юрий Павлович Винничук

Юрий Павлович Винничук е роден през 1952 г. в гр. Ивано-Франкивск. По образование е филолог и учител по украински език и литература – професия, която никога не упражнява. Живее в Лвов.
Винничук натрупва житейски и творчески опит на различни поприща – от хамалин през художник-оформител, режисьор и сценарист на Лвовския естраден театър „Не журись!” („Не тъгувай!”), актьор, журналист във вестниците „Post-Поступ”, „Гульвиса”, „Поступ” и главен редактор на издателство „Пирамида”. За седмичната си рубрика в „Поступ” под журналистическия псевдоним Юзьо Обсерватор получава наградата „Галицки лицар” за 1999 г. Автор е на поетичната сбирка „Отражения” (1990), сборниците проза „Избухване” (1990), „Прозорците на застиналото време” (2001), „Място за дракон” (2002), на повестите „Добре дошли в Плъхоград” (1992), „Девите на нощта” (1992, 1995, 2003), „Харемно житие” (1996), на романите „Малва Ланда” (2000) и на предлагания „Пролетни игри в есенните градини” (2005), с който през същата година става победител в конкурса на Би Би Си за най-добра украинска книга. Автор е и на няколко краеведски книги: „Легендите на Лвов”, „Кръчмите на Лвов”, „Тайните на лвовското кафе”, на митологичната енциклопедия „Книга на бестиите” и др. Вице-президент на Асоциацията на украинските писатели.
По съветско време много негови творби не виждат бял свят, защото го преследва КГБ (заради изразената в творчеството му украинска национална идентичност, заради липса на адресна регистрация и кой знае още за какво), а писанията си той крие у приятели. Все пак дългата ръка на „органите” се домогва до тях и дълги години авторът ги смята за изгубени, докато преди няколко години един бивш агент на КГБ ги продава на неговия издател. Така те са публикувани в сборника „Хи-хи-и” (2007).

Превежда от славянски езици и английски. Освен с писане на литература и с кулинария се забавлява и със създаване на литературна мистификация под името на измисления средновековен ирландски поет Риангабар.

„На мене, човек с опит в живота, жените и секса, ми е гадно да чета… открито порнографските екзерсиси на Винничук… Като почетеш от порното на Винничук, ти се отщява жена… Авторът сигурно е психично болен”.
Роман Иваничук, писател и професор по украинска литература в Лвовския национален университет

Юрий Андрухович

Вече над две десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптина и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината днешни хора на словото, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група „Бу-Ба-Бу“ /Бурлеска-Балаган-Буфонада/. Тримата автори се стремят към обновление на украинската култура чрез връщане към традиционното й карнавално начало. Тази литературно-музикална карнавалност се оказва особено адекватна в условията на рушащата се Съветска империя, когато в опустошената душа на социалистическия човек върлува подсъзнателният масов синдром на прехода. Големият пробив на Андрухович идва през 1991 г. с романа “Московиада”, който превръща автора си не само в институция в родната му Украйна, но и в лицето на новата украинска литература пред света. В “Московиада” бъдещият преводач на Шекспир и Керуак и “патриарх на украинската литература” (както е наричан полу-шеговито) изплита гротескно пано от реалност и илюзия, от автобиографични мотиви за студентския му период през 1989-1991 г. и иронични откровения за духа на времето.

Чезар Паул-Бадеску

Чезар Паул-Бадеску (роден 1968 г.) вече е сред най-обичаните и най-жестоко оспорвани млади писатели в румънската литература. След дипломирането си в Букурещкия университет през 1994 г. той работи като журналист в различни списания за култура и изкуство, както и в радио „Свободна Европа“. Става главен редактор на седмичното приложение „Медия & Култура“ на румънския ежедневник „Котидианул”, а също и редактор в „Дилема Веке” – най-високотиражния румънски седмичник за култура.
Дебютира през 1995 г. с колективния сборник с разкази „Семейна снимка”, който получава наградата за дебют на списание „Томис”. Съставител е на антологията с публицистични статии „Случаят Еминеску” (1999).
След два успешни романа Бадеску мечтае да зареже всякаква друга работа, за да пише отново. Умерен оптимист и цар на автопародията Бадеску заявява, че основното му занимание е геройски да устоява на „нещата, които ни правят луди“. Засега.

Чезар Паул-Бадеску е между най-известните имена на днешната румънска литература. „Младостта на Даниело Наниста“ е определян като своеобразен билдунгсроман, носталгично-ироничен разказ за „формирането на личността“ на своя герой във времената на социализма. „Светлина, моя любов“ е своеобразно продължение на житейската история на героя. Две наистина добри романови истории, подриващи границата между функционалното и автобиографичното.

Цветан Тодоров

Цветан Тодоров е световно известен теоретик на литературата и историк на идеите. От 1963 г. живее във Франция. Автор е на повече от трийсет книги, писани на френски и превеждани на много езици. Сред последните му трудове, публикувани в превод на български, са: Несъвършената градина (изд. „Нов български университет”, София, 2004), Страхът от варварите (изд. „Изток-Запад”, София, 2009), Духът на Просвещението (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2009).

Христо Кърджилов

Роден през 1952 г. в София. През 1978 г. Завършва Художествената академия в София, специалност „Илюстрация и оформяне на книгата“.
До 1982 работи в областта на илюстрацията и оформянето на книгата. През 1978г. участва в основаването на първото в България списание за комикси – “ДЪГА”. От 1982 г. работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта. Участва в почти всички издания на графични биеналета в света и е получил много награди от най-престижните сред тях.

Награди:
2006 – Награда за рисунка, София
2001 – Първа награда на III Международно биенале на графиката – София
1997 – Голямата награда на IX Международно биенале на графиката – Варна 98
1995 – Първа награда на VIII Международно биенале на графиката – Варна 95
1993 – втора награда на II Международно биенале на графиката – Дьор, Унгария
1993 – награда за графика, Кюстендил
1991 – награда на асоциацията “Арт Диалог”, Париж, на VI Международно биенале на графиката – Варна 91
1990 – награда на журито на XVII салон – Вил дьо Вилньов ла Гарен, Франция
1989 – награда за графика, София
1988 – награда за илюстрация, София
1988 – награда за графика, София
1985 – награда за сатирична графика на Международното биенале на хумора и сатирата, Габрово 85
1985 – награда за графика, София
1984 – награда за илюстрация, София.

Филип Гримбер

Филип Гримбер (роден през 1948 г.) първоначално придобива известност като психоаналитик. Завършил психология, той изучава и психоанализа при Лакан в продължение на почти цяло десетилетие. И до днес е практикуващ психоаналитик – един от най-реномираните, който посвещава времето си най-вече на работа с деца-аутисти. Страстен привърженик на музиката и танца, Филип Гримбер е автор и на няколко книги с есета като Psychanalyse de la chanson („Психоанализа на песента“), Pas de fumee sans Freud („Няма дим без… Фройд“) и др.
За себе си авторът казва: „Много фантоми витаят из живота ми. Моят начин да им дам отпор е като пиша книги.“ И добавя: „Не можеш да напишеш една книга, докато не почука на вратата ти. А зад вратата е чакалнята… Идеите се блъскат в главата ми, докато някоя сутрин проектът е узрял. Но въпреки всичко се старая възможно най-дълго да отлагам писането, защото се страхувам, че това може да е „кьор фишек“, че може да се разочаровам или пък, че историята ми не е достатъчно дистанцирана от личното…“
И това не е случайно. Защото личната семейната история на писателя се превръща и в история на главния герой (който също носи името Филип) в романа „Тайна”. Очевидно тайната, която е почукала на вратата на автора през юношеските му години, си е заслужавала „престоя в чакалнята“, за да се превърне през 2004 г. в литература.
С романа си „Тайна“ Филип Гримбер влиза – по думите на френската преса – в затворения клуб на „седмоцифрениците“ (над 1 000 000 продадени екземпляра).

Сияна Захариева

Сияна Захариева
Родена през 1982 г. в Перник, България. Завършва специалност „Илюстрация” в Националната художествена академия, София. Работи в областта на илюстрацията за деца. Има участия в национални и международни изложби за илюстрация. Носител на наградата „Млад автор“ от национална изложба “ Изкуството на българската книга“, 2006

Сибел К. Тюркер

Родената през знаковата 1968 година в Анкара Сибел К. Тюркер добива по-широка популярност, след като сборниците й с разкази “Луд по разказите” и “Агула, колко животи крием в себе си, колко животи премълчаваме?” получават две от най-“апетитните” литературни награди в Турция – “Юнус Нади” (2005) и “Халдун Танер” (2006). Веднага след това тя издава и първия си роман – “Смъртта на поетесата”, на който е писано да бъде и първа нейна книга, издадена в България. Възможно е този неин дебют на българския книжен пазар да бъде последван от превода и на някой от следващите й два романа – “Единственият живот на Мерйем” (2008) и “Всички мои грехове” (2010). С тях авторката продължава да печели награди и да разширява читателската си аудитория както в Турция, така и зад пределите на югоизточната ни съседка, при това в условията на невероятния бум на турската романистика от първото десетилетие на XXI в., довел до небивала конкуренция на автори и текстове, част от които, подобно на “Смъртта на поетесата”, успява да се пребори за душите и на българските читатели.

Нора Юга

Нора Юга е родена на 4 януари 1931 г. в Букурещ. През 1953 г. завършва немска филология в Букурещкия Университет. Учител по немски език, (1954-1955), библиограф в Румънската държавна централна библиотека (1955-1969), редактор в издателство „Encilopedica” (1969-1977), журналист в списание „Volk und kultur” (1977-1986).
Автор е на повече от десет стихосбирки, четири романа и на множество статии, публикувани в румънски и чуждестранни периодични издания. Един от най-добрите преводачи на немска литература в Румъния (Гюнтер Грас, Ернст Юнгер, Херта Мюлер, Е.Т.А. Хофман, Ф. Ницше и др.)
Носителка е на множество награди, четири от които на Съюза на румънските писатели: 1981-„Становища за болката”, стихове; 1994-„Сапунът на Леополд Блум”, роман; 1998-награда за превод на „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас; 2005 – „Шейсетгодишната и младежът”, роман.