Категория: Aвтори

Сергий Жадан – Черният романтик на съвременната украинска литература и култура – е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“).

Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил.

Ако тези определения могат да се оспорват, то безпорни са две неща – критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света. Благодарение на усилията на пресата, на феновете и на литературните ултраси, той се превръща в „много вървежен“, в медийна звезда, по думите на критика Иван Дзюба, а мястото му в антологията на украинската поезия е гарантирано. Преди него, както знаем, е само собственият му духовен учител и неформален ментор Юрий Андрухович.

Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“,чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).

Жадан превежда поезия от немски (Паул Целан), английски (Чарлс Буковски), белоруски, руски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове са преведени на немски, английски, полски, сръбски, хърватски, литовски, беларуски, руски и арменски и т.н., и са отличени с много национални и международни награди. Романът му “Ворошиловград” печели наградата за литература „Ян Михалски” в Швейцария. През 2017 г. е удостоен с държавната награда „Василий Стус“ за особен принос към украинската култура и активна гражданска позиция.

Роден през 1966 г. в Злотория, Полша, Мариуш Шчигел е журналист и писател, репортер на вестник „Газета виборча“ (от 1990 г. насам).  Завършил е Факултета по журналистика в Университета на Варшава. Първите си материали публикува на 16 годишна възраст в Na Przełaj („На кръстопът“), орган на полската скаутска организация, т.нар. „харцери“. През 1985 г. и 1986 г. Шчигел прави за списанието цикъл от репортажи за живота на младите гейове и лесбийки, които се явяват и първите по темата в официалната преса на Полската народна република. В периода 1995-2001 г. той добива широка популярност сред полската публика като водещ на телевизионно ток-шоу, а от 2002 г. се концентрира върху работата си в „Газета виборча“, където от 2004 г. до 2012 г. завежда отдел „Репортери“.

Репортерът трябва да разбира. Това е основната му задача. Не да оценява, не да раздава ритници, не да осъжда, не да раздава присъди, не да оправдава, пази боже, но да разбира в името на читателя. Защо човек се държи така, а не иначе?

Шчигел е автор е на сборника с репортажи „Полската неделя , която се случи в сряда“ (Niedziela , która zdarzyła się w środę, 1996). Негови текстове са публикувани в Австрия, Чехия, Франция, Германия, Швейцария, Швеция, Русия и САЩ. Отличен е с над 20 награди за журналистика, а книгата му с репортажи за Чехия „Готланд“ печели както награда НИКЕ на читателите, 2007 г., така и Европейската награда за книги (European Book Prize, 2009 г.)

През 2011 г. Мариуш Шчигел основава във Варшава Институт за репортаж, който организира семинари и обучение за журналисти. Вдъхновение за създавнето на този  институт, Шчигел черпи от думите на своя учител –  Ришард Капушчински – „защото  знаем малко и искаме да променим това…”

Кшищоф Варга (роден на 21 март 1968 г. във Варшава) е съвременен полски писател и журналист от унгарски произход. Завършил е Факултета по полска филология към Варшавския университет. Живее във Варшава и работи като редактор в отдела за култура на в. „Газета виборча“. Заедно с колегите си от вестника Мариуш Шчигел, Яцек Хуго-Бадер и др. е сред най-ярките съвременни представители на призната в цял свят полска школа на литературния репортаж, чийто баща е Ришард Капушчински.

С всяка следваща творба Варга се занимава с все по-универсални въпроси – той следи социалните трансформации, старае се да обследва променящите се тенденции и пристрастия на двата народа, от които произхожда – унгарския и полския.

Същевременно Варга е несъмнено най-големият хипохондрик на съвременната полска литература – мотивите  за „влошаването на тялото“, стареенето и преходността на съществуването се появяват във всичките му книги, опаковани като мрачни размишления и самоанализи на неговите (по правило) отблъскващи герои.

Кшищоф Варга е автор на романите „Момчетата не плачат” (1996), „Death” (1998), „Текила” (2001), „Каролина” (2003), „Надгробна мозайка” (2007, изд. „Парадокс“, 2013), „Independence Avenue” (2010), колекция от есета „Bildungsroman” (1997) , „Чардаш с мангалица“ (2014), „Маскарад“ (2015), „Сто“ (2016) и др.  През 2009 г. литературният му репортаж „Гулаш от Турул” (изд. „Парадокс“, 2013) получава наградата „Nike” на публиката, а през 2014 г. Варга е отличен с кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша от президента на страната Бронислав Коморовски.

„Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот Фукс се превръща в легенда, и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедно с това и в обект на милосърдно съчувствие, и в мишена на немилосърдни подигравки.  Фукс завинаги си остава една велика загадка.“

Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал,за да говори за Фукс, без да стреля във фактите от упор.  Но в живота и творчеството на автора няма нищо деликатно.  Ако премълчим общоизвестния факт за сексуалната му различност няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии и човешки страхове,  родени в една тоталитарна действителност  и интерпретирани в друга. И двете еднакво заклеймяващи всяка интелектуална и сексуална различност. Националсоциализъм VS социализъм.  Има ли избор обикновения човек и големия творец, попаднал  от едната злина на другата?

Ладислав Фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. Съдбата си. И Литературата.

Завършил  философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, Фукс започва да пише на 40-годишна възраст през 60-те години на ХХ в.-  „златното десетилетие“ на чешката литература. По онова време наистина не бил чел Кафка, бил запален от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, от Т. Ман и Хемингуей. Голямата тема на Фукс е пораженията, които насилието и страхът нанасят на личността. Силата на прозата му – абсурдна реалност, която чрез  разпознаваеми събития като Втората световна война и Холокоста, прераства в универсализирана метафора за човешката участ.

Произведения:

Крематорът

Иржи Кратохвил, едно от най-ярките имена на съвременната чешка проза, есеистика и драматургия, е роден през 1940 г. в Бърно. Има едновременно типичната и екстремната съдба на мнозина чешки интелектуалци от втората половина на ХХ век. През 1952 г. баща му и чичо му, известни интелектуалци, избират пътя на политическата емиграция, като чичото става и активен сътрудник на радиостанциите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. Последиците за останалите в Чехословакия членове на семейството са тежки и след 1968 година Иржи Кратохвил е принуден да упражнява неквалифициран физически труд (бил е кранист, нощен пазач в птицеферма, телефонист). До 1989 г. творбите му излизат изключително в самиздат и емигрантски издателства. След Нежната революция едновременно се издават както по-рано написани романи, драми и сборници разкази, така и новите му произведения. Днес Кратохвил е наричан „крал на сюжетите“, творчеството му е предмет на монографии и дисертации, носител е на голям брой престижни литературни награди, превеждан е в много страни.

Произведения:

Лека нощ, сладки сънища

Юрий Павлович Винничук е роден през 1952 г. в гр. Ивано-Франкивск. По образование е филолог и учител по украински език и литература – професия, която никога не упражнява. Живее в Лвов.
Винничук натрупва житейски и творчески опит на различни поприща – от хамалин през художник-оформител, режисьор и сценарист на Лвовския естраден театър „Не журись!” („Не тъгувай!”), актьор, журналист във вестниците „Post-Поступ”, „Гульвиса”, „Поступ” и главен редактор на издателство „Пирамида”. За седмичната си рубрика в „Поступ” под журналистическия псевдоним Юзьо Обсерватор получава наградата „Галицки лицар” за 1999 г. Автор е на поетичната сбирка „Отражения” (1990), сборниците проза „Избухване” (1990), „Прозорците на застиналото време” (2001), „Място за дракон” (2002), на повестите „Добре дошли в Плъхоград” (1992), „Девите на нощта” (1992, 1995, 2003), „Харемно житие” (1996), на романите „Малва Ланда” (2000) и на предлагания „Пролетни игри в есенните градини” (2005), с който през същата година става победител в конкурса на Би Би Си за най-добра украинска книга. Автор е и на няколко краеведски книги: „Легендите на Лвов”, „Кръчмите на Лвов”, „Тайните на лвовското кафе”, на митологичната енциклопедия „Книга на бестиите” и др. Вице-президент на Асоциацията на украинските писатели.
По съветско време много негови творби не виждат бял свят, защото го преследва КГБ (заради изразената в творчеството му украинска национална идентичност, заради липса на адресна регистрация и кой знае още за какво), а писанията си той крие у приятели. Все пак дългата ръка на „органите” се домогва до тях и дълги години авторът ги смята за изгубени, докато преди няколко години един бивш агент на КГБ ги продава на неговия издател. Така те са публикувани в сборника „Хи-хи-и” (2007).

Превежда от славянски езици и английски. Освен с писане на литература и с кулинария се забавлява и със създаване на литературна мистификация под името на измисления средновековен ирландски поет Риангабар.

„На мене, човек с опит в живота, жените и секса, ми е гадно да чета… открито порнографските екзерсиси на Винничук… Като почетеш от порното на Винничук, ти се отщява жена… Авторът сигурно е психично болен”.
Роман Иваничук, писател и професор по украинска литература в Лвовския национален университет