Категория: Мултимедия

„Ние сме Нова генерация завинаги! И въпро­сите са ни към цяла нация! Завинаги! Ние ходехме по въже, опитвах­ме се да светим като крушки, бяхме директори на водопади, черни овци, тикви в задния двор на обществото, набивахме крак в строй, скачахме безнадеждно в калта, бесехме се в неделя…”

Второто поколение на българския рок произнесе ясно и недвусмислено присъдата срещу тоталитарната ни система. То е неразривно свързано с произтеклите в края ХХ век политически и социал­ни промени в България. Обяви гласно правото си на лична свобода и достойнство. Инжектира своите връстници с достатъчна доза кураж, за да въстанат срещу реда на бащите си. Тези млади музиканти и поети взривиха общоприетите рамки на творческия процес и оставиха след себе си десетки песни, които и днес звучат силно, убедително и актуално.

 

 

 

 

Цветята на Промяната са едно от най-красивите неща, ярък колорит в най-новата ни история. Не просто в рок хрониката, а в полето на социалните процеси, промени и културните напластявания на Прехода, който… „не’ам нерви“ колко дълго продължи…

Румен Янев и Емил Братанов са сред първите музикални журналисти, очевидци на историята, и едновременно с това, уви!, последните, които все още могат да се включат „на живо“ в ефир с коментари за разказаните събития.

Историята на Второто българско рок поколение е разказана от:

Адриан Иванов („Орион“, „Ер Малък“)
Божидар Главев („Ахат“)
Бойко Петков („Клас“)
Бойко Трифонов („Атлас“)
Васил Гюров („Кале“, „Ревю“)
Венцислав Дреников („Субдибула“)
Веселин Тенев („Мъртви поети“)
Владимир Попчев – Унгареца („Контрол“)
Георги Венин – Джорджо (журналист, поет, „Д-р Дулитъл“)
Георги Гушмаков – Геша от Нови Кричим
Даниел Ризов – Денис („Ахат“)
Дечо Чипилов
Димитър Воев („Нова Генерация”)
Добрин Векилов – Дони („Атлас“)
Енил Енчев („Атлас“)
Иван Попов („Д-р Дулитъл“)
Кирил Манчев („Ревю“, „Кале“, „Н.Г.“)
Кристиян Костов („Нова Генерация”)
Любомир Малковски („Ера“, „Ер Малък”)
Милена Славова
Момчил Колев („Клас“)
Николай Йорданов – Кольо Гилъна („Контрол“)
Николай Качаров („Апокалипсис“, „Ера“)
Петър Писарски („Атлас“)
Петър Чухов („Субдибула“, „Гологан“ и др.)
Петър Янков – Пешето (за „Джендема“)

Още щрихи от БГ рок историята (със звук) в „Графити по въздуха“: по покана на Бояна Андреева в „Хоризонт“…

 

 УМИРАМ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Процесът срещу генерал Владимир Заимов през 1942 г.

Борислав Дичев

Книгата, която държите в ръцете си, не е поредното четиво, което разказва поредната  версия и налага поредните собствени интерпретации за историческите събития и по специално за един скандален (и до ден днешен) съдебен процес, завършил със смъртна присъда и безпрецедентен, светкавичен! разстрел. Наблягаме на думата пореден, защото около делото и името на ген. Владимир Заимов политическите спекулации, наслоени през годините, наистина са много. Само за „предсмъртните му думи” са известни около 20 версии, а истината е една: „Умирам за България!”

Създателите на тази книга си поставиха за цел да завършат делото на дъщерята на ген. Заимов – Клавдия Заимова, като се придържат изцяло към нейните принципи за възстановяване на историческата истина. А според тези принципи публикуването на оригиналните архивни документи и свидетелски показания трябва задължително да предхожда всяка една възможна интерпретация.

Документалните материали в тази книга са издирвани в продължение на почти четири десетилетия. Основната част от тях са събрани от Клавдия Заимова, която започва дейността си още през седемдесетте години на миналия век. Поради ограничения достъп до определени архивни фондове, първоначално тя започва да издирва останалите живи свидетели, преки участници в процеса от 1942 г. и записва техните спомени, достоверността на които, са удостоверени с личните им подписи.

Предсмъртното писмо на генерал Заимов е предоставено на семейството му от архива на МВР повече от 50 години след разстрела му.

Разшифрованите телеграми от съветската легация в София до Разузнавателното управление при Генералния щаб на Червената армия в Москва са получени от Централния архив на Министерството на отбраната на Руската федерация благодарение на неколкогодишните усилия на Михаил Заимов, внук на ген. Заимов.

ВСИЧКИ ДОКУМЕНТИ В ТАЗИ КНИГА СЕ ПУБЛИКУВАТ ЗА ПЪРВИ ПЪТ, което я прави по своему уникална.

 Борислав Дичев, автор на множество публикации на историческа тематика, е завършил българска филология и история през 1985 г. в СУ „С. Климент Охридски“. Изследванията му са преди всичко върху войните за национално обединение на българския народ от 1912-1918 г., Първата световна война, периода между двете световни войни и Втората световна война. Автор е на две книги – „Генерал Георги Тановски. Воин, патриот, гражданин“ (Издателство „Захари Стоянов“. София, 2003) и документалния сборник „Говори Лондон. Предавания за България през Втората световна война“ (Книгоиздателска къща „Труд“. София, 2004).