Читателските отзиви за последния роман на френския писател Лоран Бине буквално валят – от кратки коментари със снимки в социалните мрежи до задълбочени анализи в книжни блогове. Успехът на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ не ни учудва, той далеч не е случаен. Темата е провокативна и важна от историческа и литературна гледна точка, а на характерния стил на писане на Бине трудно се устоява. Решихме да съберем в тази статия акценти от някои читателски отзиви, като сме сигурни, че в бъдеще ще добавяме нови!
Делиян Маринов за „Под моста“:
„Това, което трябва да знаят читателите преди да разгърнат страниците на книгата, е, че ги очаква един наистина запомнящ се сблъсък с най-зловещите факти, личности и събития от времето на Третия Райх. Въпреки това интересното за творбата е, че не се ограничава само до тях, но и представя поглед върху неща от още по-ранната история, детерминираща бъдещите процеси. Лоран Бине не просто пише за историята. Той успява да я пресъздаде чрез живо впускане във всеки неин аспект. Стилът му на писане е потапящ и провокиращ, с внимание към детайлите и грижа към обективността.“
Цветомила Димитрова за „Аз чета“:
„В крайна сметка бих определила „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ като въображаемо пътуване на писателя през историята. Докато Бине прави своите проучвания, историческите събития сякаш се разиграват в ума му под формата на роман и той ни позволява да станем част от него. Това чувство се засилва и от факта, че понякога авторът вижда и самия себе си в сцените като спътник на Кубиш и Габчик или като един от тях.
Освен с изключително детайлното проучване и нетипичния писателски подход, авторът ме впечатли и с опита си да отдаде заслуженото на всички онези обикновени хора, които са помагали на парашутистите и на борците срещу нацизма.“
Христо Блажев за „Книголандия“:
„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)” е силен роман, който разчупва стереотипа и позволява да се погледне към едни от най-мрачните събития в човешката история по по-достъпен от обичайното начин – дори и с риск за известно иронизиране. Не мисля, че то е търсено, разбира се, и може би наистина пристрастието ми към “Доброжелателните” изкривява непредубедеността ми към тази книга.“
Георги Грънчаров за „Библиотеката“:
„Това не е просто романизирана биография на Хайдрих. Нито опит да се хвърли светлина върху едно от най-дръзките показни убийства през цялата война. Не е и художествена интерпретация в стил „Холивуд“ на една героична и трагично завършила мисия с ужасяващи последствия. Бине ни превежда през някои от най-ключовите моменти от историята на нацисткия терор в Европа – прилапването на Чехословакия, агресията срещу Полша, нападението над СССР и кошмарните вакханалии на айнзац отрядите, избили стотици хиляди евреи още преди да влезе в сила прословутото „Окончателно решение“. Стъпваме с уплаха по изравнената пръст в Бабий Яр, където само за два дни наведнъж са избити и заровени над 33 хил. души! И на всяка крачка виждаме него – ариеца с конско лице, студен поглед и непроницаемо хладнокръвие. Хайдрих.“
Лъчезар П. Томов за RayLight.blog.bg:
„Лоран Бине не просто пише една история, той се опитва да съживи миналото, да съшие частите и да покаже платното, дотолкова съпреживява всичко. Краят на този роман е толкова катарзис за него, колкото и за читателя – и оставя глад за щастието на съвременното безсмислие, далеч от героичните предизвикателства и борбата с трудностите на войната, така романтична в очите на младите момчета, на които не е предаден споменът за ужаса от четиридесетте години. Може би това цели и той, защото няма как човек да прочете тази книга и да остане безразличен, дори от чувство за вина, че тя се чете толкова леко, толкова гладко – приятно дори.“