За контрастите и сивите зони в „Черно-бял роман“ от Марион Пошман

„Черно-бял роман“ от германската писателка Марион Пошман, специална гостенка на тазгодишния Софийски международен литературен фестивал, ще бъде по книжарниците от утре, 20 декември. Тя го представи на живо пред многобройна публика по време на събитието, както и от ефира на предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров.

Романът залага на ярките контрасти, заложени в самото заглавие и в сюжета. На преден план се противопоставят Германия срещу Русия, човек срещу природа, реално срещу фантастично, свое срещу чуждо. Но интерес предизвикват най-вече техните сиви зони.

 „Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално.“

Млада жена предприема пътуване към „стоманеното сърце на Русия“ – Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин. Героинята посещава баща си,  електроинженер на нов промишлен обект, и се подлага на своеобразен експеримент на монотонността, докато Русия се изправя пред нея не просто като емоционално, а като метафизично предизвикателство.

Антон Вермут се е променил, дъщеря му го усеща незабавно. На работната площадка цари парализиращо бездействие, изолацията на малката група германски специалисти, еднообразието и безмълвният гигантизъм на снежния пейзаж създават постоянно усещане за нереалност и безсилие, което доминира мислите и чувствата. В повсеместната сивота цветовете се губят, а с тях изчезват и формите. Стари рани се отварят – миналото не може да намери покой в този град-герой от Вторатасветовна война, излял стоманата за всеки втори танк и всеки трети снаряд, пратен по войските на Вермахта. Всеки един от немската група е кармично свързан с Русия под някаква форма, всеки по различен начин се опитва да противостои на руския бяс, да запази менталната си и физическа цялост, но не всички успяват.

Марион Пошман (15 декември 1969 г.) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есени в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 г. следва немска филология, философияи славянска филология (в Бон и  Берлин), през 1994 г. също и драматургично писане в Университета по изкуствата  в Берлин.  Прави своя прозаичен и лирически дебют през 2002 г., когато почти едновременно излизат романът „Къпане при буря“ и стихосбирката „Затворени камери“.

Живее и работи в Берлинкато писател на свободна практика. Член е на Немската академия за език и поезия, на Майнцката академия на науките и литературата, на Свободната академия на изкуствата в Хамбург, както и на германския ПЕН-център. Пошман е автор на пет стихосбирки, четири романа, новела и сборник с есета, за които получава над 30 литературни стипендии и отличия. Сред тях са наградите „Петер Хухел“,  „Ернст Майстер“, „Вилхелм Раабе“ и „Клопщок“, както и три номинации за „Немската награда за книга“ (включително за „Черно-бял роман“ през 2005 г.).

Черно-бял роман

Марион Пошман разказа за цветовете в своя „Черно-бял роман“ в студиото на „Свободна зона“ с Георги Коритаров

Марион Пошман гостува в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров в четвъртък, за да представи новоиздадената в България своя книга  „Черно-бял роман“. В студиото бе и редакторът в издателство „Парадокс“ Милен Милев, който е преводач на романа.

В началото Пошман разказа малко за сюжета в книгата. Тя сподели, че той се гради както върху реалността от миналото, така и върху фикционален разказ. Водещият Коритаров сравни описания период в произведението със спомена за сивия живот, който сме водели в България по време на тоталитарния режим без дори да подозираме за това. Той нарече романа на германската писателка повод за вглеждане в нашата съвременна среда.

Марион Пошман разказа за интереса си да пише именно за източния блок. Тя е завършила славистика и за да подготви книгата си, е направила проучване „на терен“, пътувайки до Магнитогорск – един необикновен град. В миналото достъпът до него е бил ограничен, а за чужденци – напълно невъзможен. Прекарала е 3-4 седмици там – време, което е било достатъчно, за да придобие ярки впечатления, достойни да намерят място по страниците на книгата ѝ.

„Черно-бял роман“ е ситуиран в средата на 90-те години на ХХ век – сив период за жителите на Европа. Марион Пошман направи сравнение със съвременната палитра на континента, като каза:

„В днешно време имаме много различни, хубави цветове, които по някакъв начин се борят помежду си и не могат да се смесят така добре. […] В днешно време си представям всяка от страните от Европа в различен цвят“.

Писателката коментира и избора на заглавие на книгата си. Романът е „черно-бял“ заради силните контрасти в местното общество. Белотата на снега се противопоставя на чернотата на металургичния комбинат в града. На този фон жителите губят своята индивидуалност и според Пошман това е един от най-големите проблеми на тоталитарния режим. Като личност, възпитана и отраснала в западния свят, тя намира живота на хората от онова време изключително изтощаващо и тежко.

Водещият Георги Коритаров коментира тенденцията в България да се издават съвременни германски автори. Според Пошман за дълго време литературата е имало предимно лява насоченост, след това капиталистическа, а днес поп-културата привлича нови читатели. Книгите днес имат и развлекателна цел, което разширява аудиторията.

В края наразговора се засегна и темата за разделението в Европа по етнически принципи – повод да се пише все повече по нея. Пошман изказа мнение, че конфликтите, които наблюдаваме, са опасни, но е оптимист, че екстремизмът няма да продължи дълго. Тя добави:

„Иска ми се да мога да кажа, че днес нямаме повод да се страхуваме от завръщане на тоталитарни модели, форми на расизъм и ксенофобия.“

Видео с целия разговор в студиото на „Свободна зона“ може да гледате тук:

Черно-бял роман