Виктор Олегович Пелевин е литературен флагман на няколко поколения. Това съвсем не е по възможностите на всеки писател. Той е властелин на думите през трудните времена на 90-те, в бурната епоха на стабилизация през първото десетилетие на 21 в., както и в годините на шокова модернизация през второто десетилетие на същия.
Като се почне от повестите „Принцът от Госплан“ и „Македонска критика на френската мисъл“, култовия роман „Чапаев и Пустота“, и се стигне до една от последните му творби – „Лампата на Матусаил или последната битка на чекистите с масоните“, всяко едно от произведенията на Пелевин е иронично огледало, отразяващо политическите, социалните, пазарните, научно-техническите трендове на бързо променящата се околна среда.
Виктор Пелевин е единственият писател, който успява грамотно да смеси в един литературен коктейл древната митология и насоченото към съвременния потребител продуктово позициониране. Всяко ново произведение на Виктор Олегович Пелевин е културно събитие от държавен мащаб.
Когато говорим за стабилността на живота в Русия, на първо място трябва да споменем стабилната мегапопулярност на Виктор Пелевин. Една от притегателните му особености е сляпото отшелничество на автора, който категорично отказва да общува с читатели и СМИ-та. Пелевин е недостъпен до такава степен, че кара много читатели да се съмняват в неговото съществуване. Само че авторът нa „S.N.U.F.F.“, „Generation П“ и „Empire V“ – съществува!