Да ви разкажем за… “Приятелят на Кафка”

В интервю за Lira.bg преводачката и преподавател по южнославянски литератури и езици Валентина Седефчева споделя интересни факти от живота и творчеството на хърватския писател Миро Гавран. Романът му „Приятелят на Кафка“ предизвика бурен интерес сред българската публика и неслучайно е част от рубриката на издателство „Парадокс“ – „Мислещата литература“.

Предлагаме ви любопитни акценти от интервюто на Людмила Еленкова:

В книгата Макс Брод е главен персонаж и разказвачът, който тъче сюжетната нишка, а основната тема е неговото безрезервно и безкористно приятелство към Кафка, описано в не една драматична сцена. Силно разтърсваща е моралната дилема, пред която Кафка изправя Брод, с предсмъртното си желание, приятелят му да изгори всички негови ръкописи. Тук говорим и за реален факт, известен ни от биографията на Кафка. Гавран много живо и емоционално, с опита си на драматург, предава този момент и душевното състояние на Брод. Читателят като на сцена може да си представи и преживее дадения епизод.

[…] ще преживеем еротичните мигове на Кафка и Брод с невъзможните им любови, една от които е с чешката писателка и журналистка Милена Йесенска. Ще станем свидетели на страстните и чувствени сцени между майката на Кафка и Брод. Ще видим взаимоотношенията в семейството на Кафка. Ще потънем в атмосферата на интелектуална Европа. Ще се срещнем с автентични и завършени в своя психологически портрет герои. И всичко това е разгърнато в един много ограничен обем. Обикновено, когато сме в съприкосновение с хубава книга, ни се иска, тя да не свършва. И „Приятелят на Кафка“ наистина не свършва с последната страница, понеже, докато я четем на един дъх, нямаме време да осмислим моралните казуси, пред които са изправени действащите лица и начина, по-който те избират да се преборят с тях. Това става едва когато затворим романа. Тогава ние продължаваме да го четем в себе си. Ето, в това е силата на кратката форма у Гавран и това го прави ценен писател.

Изреченията са съвсем кратки, в повечето случаи прости, нещо което не е необичайно за текстовете на писателя. От друга страна, обемът на самия роман също е сведен до минимални размери, това вече не е характерно за останалите романи на Гавран. Той сякаш, воден от принципа на минимализма, че по-малкото е повече, изгражда пълноценен сюжет, в който отделните действия не галопират през страниците, бързайки да стигнат близкия финал, а се развиват с темпото, което изисква описваният епизод.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Снимка: Lira.bg

Миро Гавран

За творчеството на хърватския драматург, режисьор и писател Миро Гавран (1961) могат да се изкажат много ласкателства. Eдин от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, Гавран е вече достатъчно известен и в България с пиесите и романите си. Неговите творби са преведени на 38 езика, а книгите му имат 200 различни издания в родината му и зад граница. Премиерите на неговите драми и комедии са над 300 по целия свят, спектаклите са гледани от повече от 3 милиона зрители. Той е единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал. „Гавранфест“ се заражда в Търнава, Словакия, през 2003 г., през 2013 се мести в Краков, Полша, а от 2016 г. се провежда в столицата на Чехия, Прага.

Авторът е носител на над 20 престижни литературни награди и държавни отличия от цяла Европа. Сред тях се открояват „Централно европейско време“ (за най-добър писател на годината от Централна Европа, 1999) и „Европейски кръг“ (за изключителни заслуги в налагането на европейските културни ценности).

Миро Гавран е член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата (2014) и на Руската академия за литература в Москва.