Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романа Кръстителят („Парадокс“). Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран отново се завърна сред българските си читатели с „Приятелят на Кафка“, която разказва силно емоционалната история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им – Юлия Кафка, Милена Йесенска. Вижте откъс от изданието, което можете да намерите на пазара с логото на издателство „Парадокс“.
Случи се в сряда.
В стерилно обзаведената канцелария, пълна с документи, разговаряха за това колко добре би било за Франц по време на зимните празници да отиде за няколко дни във Виена.
Юлия смяташе за необходимо и Макс да замине с него. Съгласи се. В мига, когато и двамата замълчаха, без нещо да го е провокирало, Макс каза:
– Непрекъснато в спомените ми изниква рожденият ден на Отил. Забавлявах се по време на съвместното ни изпълнение. Гласът ви беше толкова хубав. Същевременно толкова мек и звънък. Пеехте с лекота, сякаш говорите. Искаше ми се да спра да свиря, та и звукът от пианото да не ви заглушава. От този ден в сънищата ми се явява вашият глас, същата песен, същата картина…
Настъпи тишина. Едва завършил последното изречение, осъзна какво беше казал. Стресна се, че ще му се присмее или грубо ще го наругае заради дързостта му. Звучеше като че ли е обсебен от нея, като че ли ѝ признава любовта си.
Помисли си, че трябва да се извини, инак цял живот щеше да се чувства неудобно от необмислените си думи. Търсеше в ума си подходящите слова за изкупление, слова, които да смекчат проявената дързост.
Преди да произнесе спасителното извинение, Юлия отвърна:
– И аз често си спомням онази вечер. И за мен тя е хубав спомен благодарение на теб. Песента ме понесе както никога дотогава.
Усмихна му се.
– Иска ми се още веднъж заедно… – промълви той.
– И на мен ми се иска – отговори Юлия.
Приближи се и нежно го погали с ръка по лицето.
– Толкова си мил – каза.
Изненадващо докосна с устни неговите. Беше смутен. Сърцето му се разтуптя. Неумело отвърна на първата целувка в своя живот. Колкото и неопитен да беше, почувства, че пред него стои жена, жадуваща нежност. Жена, от която дни наред беше обсебен.
Отговори на целувките ѝ, на докосванията ѝ. Бързо се притиснаха в силна прегръдка. Усещаше как по зрялото ѝ тяло преминават конвулсии, които се предаваха и на него.
За миг тя се отдръпна, отиде до вратата и завъртя ключа в ключалката.
После се върна, взе ръцете му и ги положи на големите си гърди.
Пръстите му затрепериха.
Започна нежно да милва гръдта ѝ, страхувайки се да не я нарани. Юлия дишаше дълбоко, показвайки му, че се наслаждава.
Отново го хвана за ръцете и ги отстрани. Откопча горната част на роклята си и я смъкна до кръста. После свали и блузата си. Големите ѝ чувствени гърди блеснаха пред очите на Макс. Върху тях изпъкваха огромните тъмни зърна.
Отново положи ръцете му на гърдите си и каза:
– Моля те, бъди нежен. Милвай ме леко, само леко.
Не трябваше да го убеждава.
Като съвестен изследовател се впусна внимателно да изучава тези големи гърди.
По дишането ѝ Макс разбра, че най-много я възбужда докосването на втвърдените ѝ зърна. Докато я галеше, тя го засипваше с все по-горещи целувки.
В един момент го хвана за главата и я притегли към лявата си гърда. Разбра какво иска. Отвори треперещи устни. Зърното ѝ беше в устата му.
Когато се осмели да го помилва с език, Юлия издаде приглушен стон.
В първия момент Макс се изплаши, че я е наранил. Малко след това разбра, че я беше довел до екстаз.
Дишането на Юлия постепенно се успокояваше. Макс събра смелост и плъзна ръка към корема ѝ с намерение да ѝ помогне да свали долната част на роклята си.
Юлия се отскубна от прегръдката му и здраво го хвана за ръката:
– Не! Само горе! Можеш да ме докосваш само горе.
После нежно го придърпа върху буйната си гръд.
You must be logged in to post a comment.