Родената през знаковата 1968 година в Анкара Сибел К. Тюркер добива по-широка популярност, след като сборниците й с разкази “Луд по разказите” и “Агула, колко животи крием в себе си, колко животи премълчаваме?” получават две от най-“апетитните” литературни награди в Турция – “Юнус Нади” (2005) и “Халдун Танер” (2006). Веднага след това тя издава и първия си роман – “Смъртта на поетесата”, на който е писано да бъде и първа нейна книга, издадена в България. Възможно е този неин дебют на българския книжен пазар да бъде последван от превода и на някой от следващите й два романа – “Единственият живот на Мерйем” (2008) и “Всички мои грехове” (2010). С тях авторката продължава да печели награди и да разширява читателската си аудитория както в Турция, така и зад пределите на югоизточната ни съседка, при това в условията на невероятния бум на турската романистика от първото десетилетие на XXI в., довел до небивала конкуренция на автори и текстове, част от които, подобно на “Смъртта на поетесата”, успява да се пребори за душите и на българските читатели.
