„От Храда вее мраз“ на Михал Вивег назовава проблемите с истинските им имена

След смущаващите картини от корупционния живот в Чехия, които най-продаваният чешки автор Михал Вивег показа в романа си „Мафия в Прага“, е време за още по-смразяващия с автентичността си „От Храда вее мраз“. В продължениeто красивата брокерка Диана и журналистът Марек, добре познати от първата книга, откриват шокиращ видеозапис за тайна среща между Вацлав Клаус и Владимир Путин.

Корица: Живко Петров
Корица: Живко Петров

„От Храда вее мраз“ излиза на български с логото на изд. „Парадокс“ отново в превод на Анжелина Пенчева и под научната редакция на доц. д-р Владимир Пенчев.

Чехия има нови президент и премиер, Прага – нов кмет… но паралелите с българската действителност са все така смайващо явни. Бивша счетоводителка кадрува в правителството направо от леглото на министър-председателя. Руската мафия пере милиони и изкупува Чехия на парче, а руската резидентура финансира и направлява крайнодесни елементи. Министърът на транспорта командва министъра на вътрешните работи, а пражкият Кръстник Яноушек има пръст в почти всичко.

„Този роман, също както и предишният – „Мафия в Прага“ – е игрива комбинация между реалност и писателска фантазия; след продължително обмисляне, което очевидно не може да бъде окачествено като зряло, реших обаче, за разлика от предишната книга, да оставя на героите истинските им имена“, пише в предговора към книгата Вивег.

Михал Вивег (1962) е един от най-популярните съвременни чешки писатели. Автор на 29 романа, от края на 90-те години той публикува по едно ново заглавие всяка пролет, в стартов тираж от около 50 000 броя. Вивег е носител на редица награди, а книгите му са преведени на 24 езика. По тях са заснети 10 филма, като някои са адаптирани и за театрални постановки.

От Храда вее мраз

Мариуш Шчигел

Роден през 1966 г. в Злотория, Полша, Мариуш Шчигел е журналист и писател, репортер на вестник „Газета виборча“ (от 1990 г. насам).  Завършил е Факултета по журналистика в Университета на Варшава. Първите си материали публикува на 16 годишна възраст в Na Przełaj („На кръстопът“), орган на полската скаутска организация, т.нар. „харцери“. През 1985 г. и 1986 г. Шчигел прави за списанието цикъл от репортажи за живота на младите гейове и лесбийки, които се явяват и първите по темата в официалната преса на Полската народна република. В периода 1995-2001 г. той добива широка популярност сред полската публика като водещ на телевизионно ток-шоу, а от 2002 г. се концентрира върху работата си в „Газета виборча“, където от 2004 г. до 2012 г. завежда отдел „Репортери“.

Репортерът трябва да разбира. Това е основната му задача. Не да оценява, не да раздава ритници, не да осъжда, не да раздава присъди, не да оправдава, пази боже, но да разбира в името на читателя. Защо човек се държи така, а не иначе?

Шчигел е автор е на сборника с репортажи „Полската неделя , която се случи в сряда“ (Niedziela , która zdarzyła się w środę, 1996). Негови текстове са публикувани в Австрия, Чехия, Франция, Германия, Швейцария, Швеция, Русия и САЩ. Отличен е с над 20 награди за журналистика, а книгата му с репортажи за Чехия „Готланд“ печели както награда НИКЕ на читателите, 2007 г., така и Европейската награда за книги (European Book Prize, 2009 г.)

През 2011 г. Мариуш Шчигел основава във Варшава Институт за репортаж, който организира семинари и обучение за журналисти. Вдъхновение за създавнето на този  институт, Шчигел черпи от думите на своя учител –  Ришард Капушчински – защото  знаем малко и искаме да променим това…”

Да ви разкажем за… „Мафия в Прага“

„Има съвършени престъпления – това са престъпленията, които никой никога няма да започне да разследва. Престъпленията, които убиецът и полицията вършат заедно.“

Както Михал Вивег сам обяснява в предговора към „Мафия в Прага“, целта му не е да напише исторически труд или да разкрие множеството неизяснени престъпления в родината си, а чисто и просто да създаде трилър, който същевременно да каже „суровата истина за днешна Чехия“.

Въпреки че много от персонажите частично са базирани на действителни лица, те са по-скоро колажи, герои, съчетали характеристиките на две или повече отделни личности – били те президенти или престъпници, а понякога и двете. В резултат на това неминуемо се получават куп преувеличения и те, от една страна, правят книгата развлекателно четиво, но от друга, насочват непредубедения читателски поглед към проблеми, които при други обстоятелства би могъл да подмине.

Корицата на Живко Петров за българското издание на романа
Корицата на Живко Петров за българското издание на романа

В „Мафия в Прага“ има по нещо за всеки любител на жанра, защото книгата се стреми да обхване целия общественополитически живот на чешката столица, като всяка една страница е пропита с усещане за хаос и анархия. Красива брокерка е изнудвана от руски мафиоти, които от своя страна заплашват да убият баща й. Бащата, известен лобист, притежаващ компромати за всички действащи лица, замесени в политиката, току-що е изваден от програмата за защита на свидетели. Това е и моментът, когато започва обратното броене за него. На помощ, макар и не съвсем охотно, му се притичва дъщеря му заедно с млад спортен журналист и несправедливо отстранен полковник. Колко обаче могат да го опазят те? И най-вече от кого точно, след като заинтересованите от смъртта му не са един или двама? В играта на живот и смърт се намесва и бивш детектив, отказал се от справедливостта и морала за сметка на амплоато на убиец, но въпреки всичко развръзката подсказва за някаква светлина в тунела, колкото и мъждива да е тя.

Престъпният свят на романа също си има свои правила и закони, които следва да бъдат спазвани. Самите герои, които го съставляват, се описват не като чудовища, лишени от морал и човечност, а по-скоро като личности, които се ръководят по други правила. Дори в тази изкривена, паралелна реалност обаче животът е динамичен и бързо се видоизменя, а класическите убийства съответно са на път да станат отживелица, защото „днес престъпленията се вършат на бюра“. Хората от „занаята“ поставят самокритичността на челно място в ценностната си система, тъй като възгордяването в техния свят рано или късно води до гибел, а да свърши като жертва е най-срамната участ за един убиец.

Вивег изказва социална критика, като непрестанно преекспонира изкривеното чувство за морал на героите си посредством вербална или физическа конфронтация между тях. Някои персонажи изразяват гражданската си позиция спрямо несправедливостите в страната чрез диалози, а до съзнанието на други – добри или лоши – имаме частичен достъп. Интересен казус е трансформацията на детектива, който разбива разграничението „добро-зло“. В действителността, описана от Вивег, обаче не е изненадващо съвестен детектив да се превърне в безскрупулен убиец.

Причината за това се корени в безпомощност и нефункционалност, както и в липса на подкрепа от ръководството на полицията. В свят, където свидетелят загива броени дни след като е изваден от програмата за защита на свидетели, а на полицая не му е позволено да изпълнява задълженията си, понякога на органите на реда не им остава друго, освен да „преодолеят границата“ и да „се отделят от хората“.

За „Мафия в Прага“ разказа Кристина Димитрова, редактор на българския превод на романа.

Каква е мафията в Прага? Разказва ни Михал Вивег

Това лято в Прага не е като другите: красива брокерка е изнудвана от руската мафия, бившият лобист Дерек, който е прибрал куп опасни документи, касаещи редица чешки политици, тъкмо е свален от програмата за защита на свидетели; пражки лобист, известен с прозвището Морд, бърза да се прибере от Хърватия, където прекарва лятото на яхтата си – ето такова е началото на първия трилър на Михал Вивег „Мафия в Прага“.

Корица: Живко Петров
Корица: Живко Петров

За него самият автор казва:

Този трилър е повече или по-малко вдъхновен от много престъпления, действително случили се в Чехия, чиито извършители така и не са разкрити и наказани. Понеже на мен този шокиращ факт ми изглежда несравнимо по-важен от това, в коя година или месец са се случили въпросните събития, съм описвал всички действащи лица, както и летоброенето, напълно свободно.

Често използвах техниката на колажа: разрязвах изрезки от вестници от последните десет години на хиляди лентички, разбърквах ги много добре и после отново ги слепвах. Или изрязвах (образно казано) половината от лицето на един някогашен министър на вътрешните работи и я заменях с момчешката физиономия на не по-малко предприемчивия му предшественик. Или пък от здравите стомаси на двама пражки кръстници правех един (който вече можеше да погълне всичко). Или пък изрязвах добре поддържаната ръка на министъра на отбраната и му залепвах мафиотска лапа, стиснала пистолет. Или от няколко живи лобисти правех един мъртъв. И други такива игрички. В Чехия има прекалено много безхарактерни негодяи, за да могат да се поберат всички в една история.

Това лято в Прага… е като есен в София.

Подобно на случая със сериала „Бригада“, препратките към родната българска действителност [в трилъра на Вивег] са така смайващо явни, че се натрапва въпросът как и защо творбата има успех извън „бившия“ Източен блок. „Конфликтът“ на интереси е канон, плетеницата от кокошкари, автоджамбази, изнудвачи, схемаджии и олигарси, и братовчеди, шуреи и баджанаци – всеобхватна; диагнозата „Тука е така“ губи нашенската си уникалност с всяка следваща страница, превръщайки се в обща източноевропейска мантра. А дали ще злорадства като Нане, че и на Вуте му е зле, или ще страда като Алеко, че „и в Америка е същото“, читателят ще реши сам за себе си.

Все пак – ако Ви се струва, че 28 милиона лева за новия „Лъвов мост“ е донякъде завишено като цифра, имайте предвид, че магистралите в Чехия са най-скъпите в Европа.

ОТ ИЗДАТЕЛЯ

Преводите и адекватното поднасяне на българския читател на последните два романа, които Михал Вивег успя да напише преди да бъде покосен от тежък инсулт, бяха сериозно предизвикателство за „Парадокс“. Творческият екип преводач-редактор в лицето на доц. д-р Анжелина Пенчева и доц. д-р Владимир Пенчев е от най-утвърдените и в България, и в Чехия, съвременни български бохемисти. Владимир Пенчев е дългогодишен председател на Бохемия клуб – България. Автор е (съвместно с чешкия си колега Ян Рихлих) на „История на Чехия“ и е най-добрият познавач на съвременния чешки политически живот. Бележките му са уникални.

„Мафия в Прага“ от Михал Вивег е на българския пазар от издателство „Парадокс“! Поръчайте книгата тук.

Иржи Кратохвил

Иржи Кратохвил, едно от най-ярките имена на съвременната чешка проза, есеистика и драматургия, е роден през 1940 г. в Бърно. Има едновременно типичната и екстремната съдба на мнозина чешки интелектуалци от втората половина на ХХ век. През 1952 г. баща му и чичо му, известни интелектуалци, избират пътя на политическата емиграция, като чичото става и активен сътрудник на радиостанциите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. Последиците за останалите в Чехословакия членове на семейството са тежки и след 1968 година Иржи Кратохвил е принуден да упражнява неквалифициран физически труд (бил е кранист, нощен пазач в птицеферма, телефонист). До 1989 г. творбите му излизат изключително в самиздат и емигрантски издателства. След Нежната революция едновременно се издават както по-рано написани романи, драми и сборници разкази, така и новите му произведения. Днес Кратохвил е наричан „крал на сюжетите“, творчеството му е предмет на монографии и дисертации, носител е на голям брой престижни литературни награди, превеждан е в много страни.

Произведения:

Лека нощ, сладки сънища