Пааво Мацин и Освалдс Зебрис в разговор за съвременната европейска проза в студиото на „Свободна зона“ с Георги Коритаров

Двама автори на издателство “Парадокс” – носителите на Европейската награда за литература Пааво Мацин (Естония, 2016) и Освалдс Зебрис (Латвия, 2017) – гостуваха в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с Георги Коритаров, за да представят книгите си и да дискутират състоянието на съвременната проза на Стария континент.

Гостите коментираха ползите от присъждането на престижното литературно отличие главно в аспекта на по-лесното разпространение на романите им в редица европейски държави. Те споделиха за интересния начин, по който темата за Европа и Европейския съюз присъства в литературата на Прибалтика. Макар и Естония, и Латвия да са част от ЕС, в книгите и на двамата автори прозира интелигибилният страх от ново “поглъщане” от Русия.

Пааво Мацин определи книгата си “Дискотека “Гогол” като предупреждение за една реално надвиснала заплаха над обществото в Естония. Творбата е базирана на съществуващите страхове на част от младото поколение в страната.

Зебрис пък напомни, че не бива да приемаме свободата за даденост. Книгите имат съществената функция да изваждат важните теми на дневен ред, дори когато те не са политически удобни. В неговия роман “В сянката на Петльов връх” действието се развива в началото на ХХ век. Революцията в Руската империя от 1905 г. и Първата световна война са не само исторически фон, а ключови теми за повествованието.

“Моралният избор, който трябва да направи човек, способността или неспособността да направиш нужната крачка тогава, когато се наложи да бъдеш мъжествен – това е основният мотив в текста ми. Това е актуално за всички времена и за всяка една историческа ситуация. Затова има смисъл да се обърнем назад и да се опитаме да разберем.”

Мацин сподели, че с книгата си “Дискотека “Гогол” е целял и да представи богатството на руската култура. Той каза:

“В много страни, в които книгата беше преведена, читателите мислеха, че авторът е руснак. За мен това беше важна задача, защото в Естония вече е израснало едно поколение, което не знае руски. То е обърнато изцяло на запад, а според мен руската култура е велика и трябва да се познава.”

Гледайте цялото гостуване на Пааво Мацин и Освалдс Зебрис във видеата:

Георги Коритаров за „Седмата функция на езика”: “Една изключителна интелектуална провокация!”

Доротея Монова от издателство „Парадокс“ и преводачът Владимир Сунгарски гостуваха в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с Георги Коритаров в сряда, за да представят книгата „Седмата функция на езика“ от френския писател Лоран Бине. Водещият призова зрителите да не пропускат да се запознаят и с предишния роман на автора – „HHhH Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“, а в разговора тримата очертаха основните теми на двете произведения и приликите и разликите помежду  им, като  подчертаха тяхната актуалност..

В началото на разговора Георги Коритаров нарече „Седмата функция на езика” „изключителна интелектуална провокация, но едновременно с това, с много изисканото си чувство за хумор и закодирани послания, четиво, на което си струва да се обърне внимание“. Той изрази възхищението си от Лоран Бине, който в две последователни книги успява да разгърне писателския си талант по изключително разнообразен начин.

Доротея Монова потвърди, че именно напълно различното естество на двете книги свидетелства за способностите на автора. Тя изреди няколко компонента, които свързват всички издания на „Парадокс“ – взаимоотношенията литература-история; журналистика-литература или т.нар. жанр „литература на факта“.

Монова разясни, че в „Седмата функция на езика“ авторът опровергава сам себе си, защото за разлика от  „HHhH“, в която се придържа към историческите извори, тук той залага на съвършено измислен сюжет, но с герои реални личности, част от които все още сред нас: Бине „фикционализира“ велики действително съществуващи хора и техните характеристики.

Владимир Сунгарски сподели, че преводът на втория роман на Бине не го е затруднил и разказа за интересните интервюта, на които е попаднал, докато еработел по романа. В едно от тях Лоран Бине споделя за личната си среща с един от централните персонажи, Умберто Еко, който бил във възторг от ролята си в книгата.

„Лоран Бине определя „Седмата функция на езика“ по-скоро като игра. Той тръгва от едно фиктивно предположение, което започва да попълва с исторически сюжет. Той самият определя писането с английската дума fun.”

Според Доротея Монова, читателят няма нужда от предварителна подготовка, за да се наслади на романа – макар той да представлява високоинтелектуален труд, историята е разказана напълно достъпно. Умелото вплитане на сложната материя в своеобразна игра с криминален сюжет спомага за възприятието на книгата от широк кръг читатели..

„Категорично този роман следва една много сериозна литературна европейска тенденция, ясно очертана в последните 20-25 години, изцяло позиционирана върху взаимоотношенията между факт и фикция и разглеждането им по различни начини, в различни контексти. Това е така наречената литература на факта в цялото разнообразие на понятието“, допълни Монова.

Към края на разговора като тема както в „Седмата функция на езика“, такаи в съвременното ни общество, бе засегнато и политическото говорене. Тъкмо в този винаги актуален контекст намира най-важното си приложение прилага и въпросната седма функция на езика,  възможността за пряко въздействие върху хората със силата на словото.

Видео с целия разговор в студиото на „Свободна зона“ може да гледате тук:

Седмата функция на езика

Марион Пошман разказа за цветовете в своя „Черно-бял роман“ в студиото на „Свободна зона“ с Георги Коритаров

Марион Пошман гостува в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров в четвъртък, за да представи новоиздадената в България своя книга  „Черно-бял роман“. В студиото бе и редакторът в издателство „Парадокс“ Милен Милев, който е преводач на романа.

В началото Пошман разказа малко за сюжета в книгата. Тя сподели, че той се гради както върху реалността от миналото, така и върху фикционален разказ. Водещият Коритаров сравни описания период в произведението със спомена за сивия живот, който сме водели в България по време на тоталитарния режим без дори да подозираме за това. Той нарече романа на германската писателка повод за вглеждане в нашата съвременна среда.

Марион Пошман разказа за интереса си да пише именно за източния блок. Тя е завършила славистика и за да подготви книгата си, е направила проучване „на терен“, пътувайки до Магнитогорск – един необикновен град. В миналото достъпът до него е бил ограничен, а за чужденци – напълно невъзможен. Прекарала е 3-4 седмици там – време, което е било достатъчно, за да придобие ярки впечатления, достойни да намерят място по страниците на книгата ѝ.

„Черно-бял роман“ е ситуиран в средата на 90-те години на ХХ век – сив период за жителите на Европа. Марион Пошман направи сравнение със съвременната палитра на континента, като каза:

„В днешно време имаме много различни, хубави цветове, които по някакъв начин се борят помежду си и не могат да се смесят така добре. […] В днешно време си представям всяка от страните от Европа в различен цвят“.

Писателката коментира и избора на заглавие на книгата си. Романът е „черно-бял“ заради силните контрасти в местното общество. Белотата на снега се противопоставя на чернотата на металургичния комбинат в града. На този фон жителите губят своята индивидуалност и според Пошман това е един от най-големите проблеми на тоталитарния режим. Като личност, възпитана и отраснала в западния свят, тя намира живота на хората от онова време изключително изтощаващо и тежко.

Водещият Георги Коритаров коментира тенденцията в България да се издават съвременни германски автори. Според Пошман за дълго време литературата е имало предимно лява насоченост, след това капиталистическа, а днес поп-културата привлича нови читатели. Книгите днес имат и развлекателна цел, което разширява аудиторията.

В края наразговора се засегна и темата за разделението в Европа по етнически принципи – повод да се пише все повече по нея. Пошман изказа мнение, че конфликтите, които наблюдаваме, са опасни, но е оптимист, че екстремизмът няма да продължи дълго. Тя добави:

„Иска ми се да мога да кажа, че днес нямаме повод да се страхуваме от завръщане на тоталитарни модели, форми на расизъм и ксенофобия.“

Видео с целия разговор в студиото на „Свободна зона“ може да гледате тук:

Черно-бял роман