Вашият прочит на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине

Читателските отзиви за последния роман на френския писател Лоран Бине буквално валят – от кратки коментари със снимки в социалните мрежи до задълбочени анализи в книжни блогове. Успехът на „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ не ни учудва, той далеч не е случаен. Темата е провокативна и важна от историческа и литературна гледна точка, а на характерния стил на писане на Бине трудно се устоява. Решихме да съберем в тази статия акценти от някои читателски отзиви, като сме сигурни, че в бъдеще ще добавяме нови!

Делиян Маринов за „Под моста“:

„Това, което трябва да знаят читателите преди да разгърнат страниците на книгата, е, че ги очаква един наистина запомнящ се сблъсък с най-зловещите факти, личности и събития от времето на Третия Райх. Въпреки това интересното за творбата е, че не се ограничава само до тях, но и представя поглед върху неща от още по-ранната история, детерминираща бъдещите процеси. Лоран Бине не просто пише за историята. Той успява да я пресъздаде чрез живо впускане във всеки неин аспект. Стилът му на писане е потапящ и провокиращ, с внимание към детайлите и грижа към обективността.“

Цветомила Димитрова за „Аз чета“:

„В крайна сметка бих определила „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ като въображаемо пътуване на писателя през историята. Докато Бине прави своите проучвания, историческите събития сякаш се разиграват в ума му под формата на роман и той ни позволява да станем част от него. Това чувство се засилва и от факта, че понякога авторът вижда и самия себе си в сцените като спътник на Кубиш и Габчик или като един от тях.

Освен с изключително детайлното проучване и нетипичния писателски подход, авторът ме впечатли и с опита си да отдаде заслуженото на всички онези обикновени хора, които са помагали на парашутистите и на борците срещу нацизма.“

Христо Блажев за „Книголандия“:

„HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)” е силен роман, който разчупва стереотипа и позволява да се погледне към едни от най-мрачните събития в човешката история по по-достъпен от обичайното начин – дори и с риск за известно иронизиране. Не мисля, че то е търсено, разбира се, и може би наистина пристрастието ми към “Доброжелателните” изкривява непредубедеността ми към тази книга.“

Георги Грънчаров за „Библиотеката“:

„Това не е просто романизирана биография на Хайдрих. Нито опит да се хвърли светлина върху едно от най-дръзките показни убийства през цялата война. Не е и художествена интерпретация в стил „Холивуд“ на една героична и трагично завършила мисия с ужасяващи последствия. Бине ни превежда през някои от най-ключовите моменти от историята на нацисткия терор в Европа – прилапването на Чехословакия, агресията срещу Полша, нападението над СССР и кошмарните вакханалии на айнзац отрядите, избили стотици хиляди евреи още преди да влезе в сила прословутото „Окончателно решение“. Стъпваме с уплаха по изравнената пръст в Бабий Яр, където само за два дни наведнъж са избити и заровени над 33 хил. души! И на всяка крачка виждаме него – ариеца с конско лице, студен поглед и непроницаемо хладнокръвие. Хайдрих.“

Лъчезар П. Томов за RayLight.blog.bg:

„Лоран Бине не просто пише една история, той се опитва да съживи миналото, да съшие частите и да покаже платното, дотолкова съпреживява всичко. Краят на този роман е толкова катарзис за него, колкото и за читателя – и оставя глад за щастието на съвременното безсмислие, далеч от героичните предизвикателства и борбата с трудностите на войната, така романтична в очите на младите момчета, на които не е предаден споменът за ужаса от четиридесетте години. Може би това цели и той, защото няма как човек да прочете тази книга и да остане безразличен, дори от чувство за вина, че тя се чете толкова леко, толкова гладко – приятно дори.“

HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)

Как прочетохте „Чернобилска молитва“ (досега)

Книгата „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич се оказа едно от най-очакваните издания тази есен. Именно заради това беше основен наш приоритет тя да бъде почти перфектна, а след края на процеса по издаването и достигането и до читателите й остана само да наблюдаваме реакциите. И те не закъсняха, а за екипа на „Парадокс“, като издатели, удовлетворението от прочетеното е наистина голямо.

Вижте какво написаха за „Чернобилска молитва“ журналисти и блогъри, които бяха сред първите читатели на книгата.

„Монолози, не интервюта, защото тези хора няма на кого да разкажат за постчернобилския свят, в който живеят. Те се чувстват сами, неразбрани. Това е неразказаната история за аварията. През цялото време, докато четях книгата, си представях хората с техните монолози на сцена, изнасящи може би едни от най-зашеметяващите моноспектакли в историята на театъра. Защото са истински преживяни и изречени с искрена молитва към Бог.“

Калоян Гуглев, „Под моста“

„Книгите на белоруската писателка винаги запазват човешкото достойнство, макар да разказват за кошмарите на самотни жени и отчаяни майки. В „Чернобилска молитва” Алексиевич тръгва по обратния път. Започва от себе си, от вътрешното преживяване на променените понятия. Времето вече е друго, има пред-чернобилско време и време след катастрофата. Има пред-чернобилски човек и хора след момента на аварията. За писателката Чернобил е моментът, в който умира старата военна култура на руския или по-точно на съветския човек. Какво може да направи армията, на какво е способен дисциплинираният, смел, самопожертвователен човек срещу невидимите лъчи на разрушението? Дори най-доброто обяснение на случилото се няма как да задоволи всички въпроси около Зоната. При това става дума за обикновени, човешки въпроси, на които сякаш не им личи, че имат и някакви други, абстрактни значения. Въпроси като „защо”.“

Манол Глишев,  „Площад „Славейков“

Снимка: Ралица Колева, RoseRed’s World Blog
Снимка: Ралица Колева, RoseRed’s World Blog

”Почти няма да срещнете в текста самата Алексиевич. Тя остава „зад кадър“, в ролята на обикновен вестоносец с магнетофон. Както във всичките й книги, думата имат обикновените хора. Макар че трудно можеш да наречеш обикновен някой, който е минал през ада на Чернобил. Тук са техните истории, спомени, размисли, философия дори. Не хронология на събитията, а опит да се осмислят чрез личната драма на интервюираните чернобилци.“

Георги Грънчаров, „Библиотеката“

„Чернобилска молитва“ е от тези книги, които те стискат за гърлото здраво с костеливата си ръка, карат ужасът в теб да се надига, ужасът от осъзнаването, че това е нещо реално, нещо което може да се случи отново. Искаш да спреш да четеш и не можеш. Защото, колкото приятно и комфортно да ти е зад розовите очила, свили света до твоето собствено пространство, реалността е отпред, грозна и тежка. Защо да е грозна и защо да е реалност, след като се е случило преди 31 години? Защото до ден днешен в Беларус, Русия и околните страни, включае и наша скромна България, последствията от аварията са осезаеми.“

Ралица Колева, RoseRed’s World Blog