Книгите на „Парадокс“ ви очакват на първа шатра на Пролетния базар на книгата!

Базарът започва с „Парадокс“…

Дългоочакваният Пролетен базар на книгата е вече факт и ще продължи да радва книжните ентусиасти в продължение на шест дни до неделя, 3 юни. В отвореното пространство на Парка на НДК ще намерите специално изградена сцена за събития, а около нея – множество малки и големи шатри, пълни с най-ценното съкровище – книгите!

Поглед към щанда на издатество „Парадокс“ на Пролетния базар на книгата 2018

Издателство „Парадокс“ ще очаква посетители на Първа шатра, на входа на импровизирания изложбен комплекс откъм бул.Фритьоф Нансен. Там екипът ни ще е насреща за препоръки, приятелски разговор за предлаганите книги и събиране на мнения от верни читатели.

Разнообразна селекция от най-добрите ни книги от последните години ще бъде достъпна в специалната промоция „3 за 20“ – три заглавия за 20 лева.

Сред най-обичаните издания, които ще намерите на щанда ни, ще бъдат тези, посветени на Втората световна война: „Крематорът“ от Ладислав Фукс, „Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах, „Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая, „Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил, „Може би Естер“ от Катя Петровская и съвсем новата „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине.

Разбира се, не можем да минем без изключителните книги на Светлана АлексиевичЛюдмила Улицкая, Михал Вивег, Владимир Бартол, Миро Гавран, Анджей Сташук, Кшищоф Варга и Седрик Вилани.

Не пропускайте и възможността да се срещнете на живо с Мариуш Шчигел, който ще гостува в България на 31 май (повече информация ще намерите тук). Новото издание на книгата му „Направи си рай“ ще ви очаква на Първа малка шатра!

А на 1 юни Румен Петров ще представи книгата си „Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност“. Информация за събитието ще намерите тук.

Да ви разкажем за… “Приятелят на Кафка”

В интервю за Lira.bg преводачката и преподавател по южнославянски литератури и езици Валентина Седефчева споделя интересни факти от живота и творчеството на хърватския писател Миро Гавран. Романът му „Приятелят на Кафка“ предизвика бурен интерес сред българската публика и неслучайно е част от рубриката на издателство „Парадокс“ – „Мислещата литература“.

Предлагаме ви любопитни акценти от интервюто на Людмила Еленкова:

В книгата Макс Брод е главен персонаж и разказвачът, който тъче сюжетната нишка, а основната тема е неговото безрезервно и безкористно приятелство към Кафка, описано в не една драматична сцена. Силно разтърсваща е моралната дилема, пред която Кафка изправя Брод, с предсмъртното си желание, приятелят му да изгори всички негови ръкописи. Тук говорим и за реален факт, известен ни от биографията на Кафка. Гавран много живо и емоционално, с опита си на драматург, предава този момент и душевното състояние на Брод. Читателят като на сцена може да си представи и преживее дадения епизод.

[…] ще преживеем еротичните мигове на Кафка и Брод с невъзможните им любови, една от които е с чешката писателка и журналистка Милена Йесенска. Ще станем свидетели на страстните и чувствени сцени между майката на Кафка и Брод. Ще видим взаимоотношенията в семейството на Кафка. Ще потънем в атмосферата на интелектуална Европа. Ще се срещнем с автентични и завършени в своя психологически портрет герои. И всичко това е разгърнато в един много ограничен обем. Обикновено, когато сме в съприкосновение с хубава книга, ни се иска, тя да не свършва. И „Приятелят на Кафка“ наистина не свършва с последната страница, понеже, докато я четем на един дъх, нямаме време да осмислим моралните казуси, пред които са изправени действащите лица и начина, по-който те избират да се преборят с тях. Това става едва когато затворим романа. Тогава ние продължаваме да го четем в себе си. Ето, в това е силата на кратката форма у Гавран и това го прави ценен писател.

Изреченията са съвсем кратки, в повечето случаи прости, нещо което не е необичайно за текстовете на писателя. От друга страна, обемът на самия роман също е сведен до минимални размери, това вече не е характерно за останалите романи на Гавран. Той сякаш, воден от принципа на минимализма, че по-малкото е повече, изгражда пълноценен сюжет, в който отделните действия не галопират през страниците, бързайки да стигнат близкия финал, а се развиват с темпото, което изисква описваният епизод.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

Снимка: Lira.bg

Миро Гавран със „Златен знак за заслуги към Република Австрия“

Най-популярният съвременен хърватски драматург и писател Миро Гавран получи поредното признание за значимостта на своите романи. На 20 март лично австрийският президент Александер Ван дер Белен ще му връчи „Златен знак за заслуги към Република Австрия“. През декември авторът бе отличен във Виена и с наградата „Алоис Мок“ за утвърждаване на европейските ценности в своите творби.

С течение на времето Гавран успява да изгради дълготрайна и неразривна връзка с австрийското културно пространство. Четири негови романа, сред които и „Кръстителят“, са публикувани от водещ австрийски издател. Дванадесет от пиесите му гастролират във Виена през последните 20 години, като три от тях са селектирани в сборник с творби най-добрите световни драматурзи, публикуван от Института за театрални изследвания на Виенския университет. Освен това, действието в две от пиесите му се развива във Виена, а сюжетът в два от романите му, включително и публикуваният наскоро на български език „Приятелят на Кафка“, е ситуиран поне отчасти в Австрия. Гавран има девет театрални премиери в Австрия и Германия.

Гавран с наградата "Алоис Мок"
Гавран с наградата „Алоис Мок“

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романите си „Кръстителят“ и „Приятелят на Кафка“, които „Парадокс“ издаде през последните няколко години. Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран е и единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал – „Гавранфест“, провеждащ се от 2003 г. насам.

В творбите си той често се занимава с универсални теми, които излизат извън границите на Хърватия и популяризират идеите на хуманизма. Неговите герои, както и самият автор, имат много позитивно отношение към живота.

Когато Франц срещна Макс. Или кой е „Приятелят на Кафка“

През 2012 г. издателство „Парадокс“ публикува интригуващия роман на Миро Гавран „Кръстителят“ – силно емоционална, страстна книга, която имаше истински успех сред българските читатели. Те вероятно са очаквали с нетърпение следващата книга на български от този майстор на словото, затова издателството пусна на пазара и един от последните му романи „Приятелят на Кафка“.

Макс Брод. Снимка: Kafka.ru
Макс Брод. Снимка: Kafka.ru

Книгата разказва силно емоционална история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им. Любовта и европейската литература са постоянно преплетени в живота на чувствителните герои. Началото на 20-ти век е описано повече от убедително, а биографиите на най-известните герои представят интерпретацията на Гавран. Според критиците „Приятелят на Кафка“ увенчава творчеството на Гавран към днешна дата, силно произведение на изкуството под формата на кратък роман, внимателно проектиран за модерния читател. Факти от биографиите на двама изключителни европейски интелектуалци от 20 век са дават основата за обсъждане на вечните литературни въпроси като приятелството и любовта, и изобразяват значим период от историята.

„Приятелят на Кафка“ бе отличен през 2012 г. с наградата на Хърватската академия на науките и изкуствата за литература и номиниран за Международната награда за литература IMPAC Dublin за 2013 г.

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романа Кръстителят („Парадокс“). Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран е и единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал – „Гавранфест“, провеждащ се от 2003 г. насам.

Още за биографията на Гавран можете да видите тук, а откъси от „Приятелят на Кафка“ можете да прочетете в блога ни„Жената днес“„Аз чета“ и „Е-вестник“.

Случи се в сряда. Из „Приятелят на Кафка“ от Миро Гавран

Миро Гавран (1961), един от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, е вече достатъчно известен и в България с пиесите си, както и с романа Кръстителят („Парадокс“). Неговите творби са преведени на 38 езика и са отличени с над 20 литературни награди. Гавран отново се завърна сред българските си читатели с „Приятелят на Кафка“, която разказва силно емоционалната история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им – Юлия Кафка, Милена Йесенска. Вижте откъс от изданието, което можете да намерите на пазара с логото на издателство „Парадокс“.

Случи се в сряда.

В стерилно обзаведената канцелария, пълна с документи, разговаряха за това колко добре би било за Франц по време на зимните празници да отиде за няколко дни във Виена.

Юлия смяташе за необходимо и Макс да замине с него. Съгласи се. В мига, когато и двамата замълчаха, без нещо да го е провокирало, Макс каза:

– Непрекъснато в спомените ми изниква рожденият ден на Отил. Забавлявах се по време на съвместното ни изпълнение. Гласът ви беше толкова хубав. Същевременно толкова мек и звънък. Пеехте с лекота, сякаш говорите. Искаше ми се да спра да свиря, та и звукът от пианото да не ви заглушава. От този ден в сънищата ми се явява вашият глас, същата песен, същата картина…

Настъпи тишина. Едва завършил последното изречение, осъзна какво беше казал. Стресна се, че ще му се присмее или грубо ще го наругае заради дързостта му. Звучеше като че ли е обсебен от нея, като че ли ѝ признава любовта си.

Помисли си, че трябва да се извини, инак цял живот щеше да се чувства неудобно от необмислените си думи. Търсеше в ума си подходящите слова за изкупление, слова, които да смекчат проявената дързост.

Преди да произнесе спасителното извинение, Юлия отвърна:

– И аз често си спомням онази вечер. И за мен тя е хубав спомен благодарение на теб. Песента ме понесе както никога дотогава.

Усмихна му се.

– Иска ми се още веднъж заедно… – промълви той.

– И на мен ми се иска – отговори Юлия.

Приближи се и нежно го погали с ръка по лицето.

– Толкова си мил – каза.

Изненадващо докосна с устни неговите. Беше смутен. Сърцето му се разтуптя. Неумело отвърна на първата целувка в своя живот. Колкото и неопитен да беше, почувства, че пред него стои жена, жадуваща нежност. Жена, от която дни наред беше обсебен.

Отговори на целувките ѝ, на докосванията ѝ. Бързо се притиснаха в силна прегръдка. Усещаше как по зрялото ѝ тяло преминават конвулсии, които се предаваха и на него.

За миг тя се отдръпна, отиде до вратата и завъртя ключа в ключалката.

После се върна, взе ръцете му и ги положи на големите си гърди.

Пръстите му затрепериха.

Започна нежно да милва гръдта ѝ, страхувайки се да не я нарани. Юлия дишаше дълбоко, показвайки му, че се наслаждава.

Отново го хвана за ръцете и ги отстрани. Откопча горната част на роклята си и я смъкна до кръста. После свали и блузата си. Големите ѝ чувствени гърди блеснаха пред очите на Макс. Върху тях изпъкваха огромните тъмни зърна.

Отново положи ръцете му на гърдите си и каза:

– Моля те, бъди нежен. Милвай ме леко, само леко.

Не трябваше да го убеждава.

Като съвестен изследовател се впусна внимателно да изучава тези големи гърди.

По дишането ѝ Макс разбра, че най-много я възбужда докосването на втвърдените ѝ зърна. Докато я галеше, тя го засипваше с все по-горещи целувки.

В един момент го хвана за главата и я притегли към лявата си гърда. Разбра какво иска. Отвори треперещи устни. Зърното ѝ беше в устата му.

Когато се осмели да го помилва с език, Юлия издаде приглушен стон.
В първия момент Макс се изплаши, че я е наранил. Малко след това разбра, че я беше довел до екстаз.

Дишането на Юлия постепенно се успокояваше. Макс събра смелост и плъзна ръка към корема ѝ с намерение да ѝ помогне да свали долната част на роклята си.

Юлия се отскубна от прегръдката му и здраво го хвана за ръката:

– Не! Само горе! Можеш да ме докосваш само горе.

После нежно го придърпа върху буйната си гръд.

Приятелят на Кафка

Миро Гавран

За творчеството на хърватския драматург, режисьор и писател Миро Гавран (1961) могат да се изкажат много ласкателства. Eдин от най-изтъкнатите съвременни хърватски автори, Гавран е вече достатъчно известен и в България с пиесите и романите си. Неговите творби са преведени на 38 езика, а книгите му имат 200 различни издания в родината му и зад граница. Премиерите на неговите драми и комедии са над 300 по целия свят, спектаклите са гледани от повече от 3 милиона зрители. Той е единственият жив драматург в Европа, на чието творчество е посветен самостоятелен театрален фестивал. „Гавранфест“ се заражда в Търнава, Словакия, през 2003 г., през 2013 се мести в Краков, Полша, а от 2016 г. се провежда в столицата на Чехия, Прага.

Авторът е носител на над 20 престижни литературни награди и държавни отличия от цяла Европа. Сред тях се открояват „Централно европейско време“ (за най-добър писател на годината от Централна Европа, 1999) и „Европейски кръг“ (за изключителни заслуги в налагането на европейските културни ценности).

Миро Гавран е член-кореспондент на Хърватската академия на науките и изкуствата (2014) и на Руската академия за литература в Москва.

„Парадокс“ със специална програма за литературата на Вишеградската четворка за Панаира на книгата

Кшищоф Варга идва отново в България за Софийския международен литературен фестивал

На литературите на Вишеградската четворка ще бъде посветена програмата на „Парадокс“ за предстоящия от 12 до 17 декември 2018 г. Софийски международен панаир на книгата в НДК. На щанда на издателството (№Б11, десен полуетаж) ще са представени близо 20 заглавия от страните на фокус на форума, а своята премиера ще има и дългоочакваният превод на „Чернобилска молитва“ на Светлана Алексиевич. Специален гост на Софийския международен литературен фестивал ще бъде един от най-популярните съвременни полски автори Кшищоф Варга, който ще посети България за втори път след 2013 г.

На 16 декември, събота, от 18 ч. Кшищоф Варга ще участва заедно с българския писател Захари Карабашлиев в разговор на тема „Литературният репортаж като жанр; историческа истина и фикция“, чийто модератор ще бъде журналистът и преводач Гриша Атанасов. Два дни по-рано, на 14 декември от 17 ч. полският писател ще се срещне със свои читатели в Orange Books Cafe за свободен разговор за пресечните точки между литературата и репортажната журналистика.

Кшищоф Варга е роден през емблематичната 1968 г. във Варшава и е редактор в отдела за култура на големия полски всекидневник „Газета виборча“. Автор е на 11 книги, две от които вече са издавани на български от „Парадокс“ – „Надгробна мозайка” (2013) и „Гулаш от Турул” (2013), а третата – „Талаш“, ще излезе специално за Панаира. Варга е отличен с кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша от президента на страната Бронислав Коморовски, а през 2009 г. литературният репортаж за Унгария „Гулаш от Турул” получава наградата „Nike” на публиката.

След успеха на „Време секънд хенд“ и „Войната не е с лице на жена“/„Последните свидетели“, българските читатели ще могат да се докоснат и до четвъртата голяма книга на нобеловия лауреат Светлана Алексиевич „Чернобилска молитва“. Изданието с разкази на очевидци и жертви на експлозията в атомната електроцентрала в украинския град ще бъде представено на 15 декември, петък, от 16 ч., когато ще бъде излъчен и документалният филм на Елдора Трайкова „Черната хроника“ (1990, 27 мин.). Освен режисьора, в дискусията ще се включат и сценаристът на лентата Димитър Дерелиев и проф. д-р Тотка Монова (ФЖМК).

Няколко премиерни заглавия ще очакват посетителите на Панаира на щанд Б11 в НДК. Освен „Чернобилска молитва“ на Алексиевич и „Талаш“ на Варга, читателите ще могат да разлистят за пръв път и „Приятелят на Кафка“ от хърватския писател и драматург Миро Гавран, както и „От Храда вее мраз“ на Михал Вивег, продължение на „Мафия в Прага“.

Всички книги на издателство „Парадокс“ ще се продават с отстъпка от 20% от коричната цена.