Етикет: Жан Д’Ормесон

Издателство „Парадокс“ на Алея на книгата 2018 в София

От 11 до 16 септември атмосферата в София ще бъде предимно книжна и предразполагаща любителите на четенето да открият своите нови любими книги на поредното столично издание на най-голямото пътуващо книжно изложение у нас „Алея на книгата“. Издателство „Парадокс“ ще откриете на шатра 11, между улиците „Парчевич“ и „Неофит Рилски“. Очаква Ви познатата и привлекателна промоция „3 книги за 20 лева“, в която тази година сме включили над 50 от най-вълнуващите ни заглавия.

Приготвили сме за вас и най-новите заглавия на издателството: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „В градините с лалетата сянката ми броди“ от Гюл Ирепоглу, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине. Разбира се, не можем да си позволим да лишим читателите и от доказалите се вече като любими заглавия – „Крематорът“ от Ладислав Фукс, „Като бяло петно на картата“ от Шерко Фатах, „Даниел Щайн, преводач“ от Людмила Улицкая, „Лека нощ, сладки сънища“ от Иржи Кратохвил, „Може би Естер“ от Катя Петровская, както и новото допълнено издание на „Чичо Весо Облия отново“ от Юри Лазаров.

Приготвили сме ви и една игра! Тя привлече интереса на десетките посетители на „Мога Фест“ в Етрополе, провел се в края на август, и затова решихме да зарадваме и софийската публика с нея. В „Игра на членове“ ще можете да откриете десет изречения от книги на „Парадокс“, в които липсват членовете, пълни или кратки. Всеки участник трябва да ги попълни, като при над 8 верни има награди:

  • 8 верни отговора – книга по наш избор;
  • 9 верни отговора – книга по избор на участника;
  • 10 верни отговора – една по негов и една по наш.

Заповядайте на шатра 11, за да си поговорим за книги, четене, писане, издаване и каквото пожелаете. Съвсем не е изключено да си тръгнете с куп книги, които ще запълнят спокойните моменти на предстоящия есенен сезон.

Империята на Жан Д’Ормесон в пълния й блясък и слава [карта]

Работата ни по превода на „Славата на империята“ е вече на финалната права, а книгата крив толкова много тайни и съкровища в себе си, че просто не можем да изчакаме излизането й на пазара. Едно от тях е картата на Империята на Жан Д’Ормесон.

Да, по своя генезис тя много прилича на Римската империя, а самата карта ще ви напомни много за Толкиновата Средна земя. Но това е просто Империята на Д’Ормесон.

Ето я в пълния й блясък:

Карта на империята на Д'Ормесон, както ще я видите в книгата му "Славата на империята"

Вижте как самият Жан Д’Ормесон описва своята Империя:

На североизток от Империята се простирали големи гори. На юг те се разтваряли към равнините с изкласило жито, сред които се намирала Аквилея и които се разпростирали докъдето поглед стига, набраздени с всякакви реки, привлечени в по-голямата си част от Амфиз или пък от Нефта, та чак до пустините на киргизите или на татарите.

Горите на север и изток, високите планини на юг не успявали да възпрат нападенията и нашествията. Хиляди са били избивани из обширните плодородни равнини в подножията на вулканите. И морето от запад носело много опасности – оттам внезапно се появявали застрашителни кораби, пирати, нападения призори. По границите на Империята нощта все така водела със себе си легиони страхове и смърт.

От Арсаф до Василий Велики, за над сто и петдесет години, едва ли е имало повече от три или четири години без война, гражданска или срещу външни врагове. А и не само хората били източник на опасности. Необузданата природа вземала своите жертви с все така младата си мощ, с почти ненакърнените си сили. Пожарите, глутниците вълци, изригванията на вулкана Кора-Кора, циклоните по бреговете, земетресенията, наводненията, предизвикани от преливането на река Амфиз, били оставили своя отпечатък от ужаси в паметта на редица поколения. Разказвало се, че по високите заснежени планински плата гигантски бойни орли нападали жени и отвличали деца, а в знойните южни равнини оттатък планините тигри, изскочили внезапно сякаш от никъде, разкъсвали бойците.

От Града до Аквилея, после от Града до нос Гилдор, от Града до Амфибол, от Амфибол до Аквилея се разгръщат и се множат проходими и зиме, и лете пътища за волски коли, но и за пешеходци и конници. Широки по няколко метра, понякога шест, че и десетина, те променят пейзажа и условията на живот. Дори през ХІХ век Шатобриан, лорд Байрон, Теофил Готие и даже Барес в началото на ХХ век не успяват да стигнат от нос Гилдор до Амфибол или Аквилея по-бързо от войниците на Богомил…

Не пропускайте и другите две книги на български от Жан Д’Ормесон – „Бог: неговият живот и творчество“ и „Докладът на Гавриил“.