„В градините с лалета сянката ми броди“ преплита историческата истина с майсторското въображение на Гюл Ирепоглу

От днес по в книжарниците ви очаква книгата „В градините с лалета сянката ми броди“ от проф. д-р Гюл Ирепоглу. Изданието с цветни илюстрации е истинска естетическа наслада за ценителите както на историческата, така и на художествената литература.

Действието се развива през ХVIII век в Истанбул по време на период, известен като Епохата на лалетата. Пищният дворец Топкапъ сарай е място, където човешка слабост, любов, похот и най-вече алчност ръководят живота на султан, художник, велик везир, а и също и на най-красивите жени в света. Романът проследява отблизо зараждащото се приятелство между талантливия художник Левни и султан Ахмед III, както и интимните взаимоотношения на владетеля в харема. Слуховете за византийско съкровище на един от островите само обогатяват основната сюжетна линия и подсилват мистерията, породена от множеството неизвестни. Като какъв ще остане султан Ахмед III в историята? Като хедонист, естет или реформатор? Какво ще се случи с потомците му? Прочутият Левни почти не помни семейството, което го е отгледало, преди да го вземат като кръвен данък. Кой обаче е той в действителност? „В градините с лалета сянката ми броди“ се уповава на историческата истина, в която майсторски е втъкана нишката на въображението.

В историята на Османската империя имаше твърде много творци, които бяха споменавани с подобни прозвища, а и множество владетели, пишещи стихове, използваха псевдоними. Но нито едно име не се беше сраснало дотолкова с притежателя си…

 

Гюл Ирепоглу е доктор по история на изкуството, чиято академична кариера започва в Катедрата по литература на Истанбулския университет. Освен лектор тя е архитект, говорител и писател. Гюл Ирепоглу е подготвяла и представяла няколко програми за култура и изкуство. Била е президент на Фондацията за опазване на туристическите ценности на Турция и член на Националната комисия за ЮНЕСКО на Турция. Романите й са превеждани на множество езици.

За книгата:

„В градините с лалета сянката ми броди“

Автор: Гюл Ирепоглу

Обем: 308 стр., с цветни илюстрации

Цена: 17,95 лв.

Превод: Айтян Делихюсеинова, Азиз Шакир-Таш

ISBN: 978-954-553-206-1

Турският съд отмени забраната на Аслъ Ердоган да напуска родината си

Една от водещите съвременни турски писателки Аслъ Ердоган вече ще може да пътува извън родината си. Забраната за напускане на страната от 2016 г. е отменена от съда в Истанбул след дело на 22 юни и Ердоган вече ще има възможност да получи присъдените ѝ награди, които не е имала възможност да прибере заради забраната.

Въпреки всичко обаче остава в сила обвинението в „терористична пропаганда“ в полза на незаконната Работническа партия на Кюрдистан (ПКК), което ще бъде разгледано в съда на 31 октомври, според думите на адвоката ѝ Ердал Доган.

50-годишната Ердоган беше арестувана миналото лято и затворена за 132 дни по обвинение в терористична пропаганда, докато се водеше разследване срещу вече закрития в. „Йозгюр Гюндем“ (Özgür Gündem). Медията бе забранена от турското правителство, след като бе окачествявен като трибуна на ПКК. Писателката бе освободена през декември 2016 г., но обвиненията не бяха свалени и забраната да пътува оставаше в сила до този момент.

Ерен Кескин
Ерен Кескин

Беше вдигната и забраната да напуска страната, наложена на признатата преводачка Неджмие Алпай (70 г.), която е подсъдима по същото дело. Срещу Алпай са отправени обвинения заради три статии, които е написала за „Йозгюр Гюндем“ миналата година във връзка със ситуацията в югоизточните райони, където турските въоръжени сили се сражават с ПКК.

Бившият главен редактор на „Йозгюр Гюндем“, Ерен Кескин, също е подсъдима във въпросното дело. Съдът я освободи от задължението да се подписва в участъка веднъж седмично.

„Все още се подписвам всяка неделя. Имам трудности заради работата си. Настоявам мярката за неотклонение да бъде отменена“, каза Кескин по време на изслушването си в съда.

Аслъ Ердоган има издадени няколко успешни романа, сред които и „Градът в алена пелерина“. Тя беше и сред лауреатите за наградата „Принсес Маргрит“ за култура през 2017 г., но заради наложената ѝ забрана нямаше възможност да присъства на церемонията в Амстердам на 9 май („Хюриет Дейли Нюз“). У нас е известна с книгата си „Мъжът Рапан и други произведения“.

Още за Аслъ Ердоган можете да прочетете тук.