Онлайн промоции от „Парадокс“ заедно с „Алея на книгата“ Варна 2018

Приятели, откакто започна „Алея на книгата“ във Варна, гореща тема за града неизменно са книгите. Бихме искали това да е феномен, важащ за цяла България, ето защо приготвихме за вас специални предложения, от които можете да се възползвате на сайта ни до 5 август от всяко едно кътче на страната.

С 20% намаление ще са следните заглавия:

На цена от 25 лв. можете да закупите всяко от следните три заглавия:

Приготвили сме ви и три чудесни колекции на любими европейски автори:

Колекция „Мариуш Шчигел“ на цена от 28 лв.

Колекция „Михал Вивег“ на цена от 28 лв.

Колекция „Жан Д’Ормесон“ на цена 33 лв.

Всички останали книги в онлайн магазина са предоставени за свободна
комбинация „3 книги за 20 лв.“ (Поради технически причини кампанията „3 книги за 20 лв.“ не се отразява в количката, но след завършване на поръчката ние потвърждаваме получаването й и реалната сума на поръчаните от вас книги.)

При покупка над 30 лв. доставката ще е за наша сметка.

Възходът и падението на Римската империя през погледа на Д‘Ормесон в „Славата на империята“

„Славата на империята“, най-важният труд на големия френски мислител Жан Д‘Ормесон, най-накрая идва при българските читатели, благодарение на издателство „Парадокс“. Впечатляваща по обем, зашеметяваща с изкусен литературен стил, съдържаща десетки карти, изображения и бележки, тя носи на автора си Голямата литературна награда на Френската академия през 1971 г. е всепризнат шедьовър и днес.

„Славата на империята“ е големият литературен пробив на Д’Ормесон, който по политически причини не е издаван у нас преди 1989 г. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен „под Купола“ на Френската академия, е първата от многото му последващи литературни мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), издадени от „Парадокс“ през годините. Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от ХIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя.  Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация.

Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: „Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. (Музей „Лувър”)„. Както и да създаде многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – убийство на Ганди; 1948-1949  победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – публикуване на „Славата на империята“.

 

Флобер казвал: „Мадам Бовари – това съм аз.“ Аз мога да кажа: „Жан Д’Ормесон – това съм аз.“

Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, наричан с умиление от публика и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и френски философ, той е любимият академик на французите, вероятно поради неистовото си чувство за ирония и самоирония. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си кръстосвайки между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льо Февр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър на Франция. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование – обучаван до 14 годишна възраст от майка си, на 19 г. той е приет в прословутото Ecole normale superieure и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист.  Но за жалост на френската дипломация, философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Все пак през 1950 г. той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 г. и негов Президент. През 1970 г. става директор на в. „Фигаро“ – основна трибуна на френската едра буржоазия, където в продължение на години е постоянен колумнист като активно подкрепя Никола Саркози при президентските избори през 2012 г. Заради ясно заявената му като журналист и политик дясна позиция (участва като постоянен съветник в няколко френски правителства), Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 г.

Но Съдбата знае как да се шегува. През 2012 г. Жан Д’Ормесон за пръв път се изявява като актьор, изпълнявайки ролята не на някой друг, а на самия президент-социалист Франсоа Митеран във филма на Кристиан Венсан Les Saveurs du Palais. Пак по същата ирония, писателят е последният човек, с когото Митеран официално се среща на четири очи в Елисейския дворец, буквално часове преди смъртта си – епизод, описан във вече издадения от „Парадокс” роман „Докладът на Гавриил”. В книгите на Д’Ормесон се преплитат множество различни мотиви; исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Той е малко тъжен като всеки аристократ, носещ върху плещите си товара на историята и по рождение осъден (или благословен) да осъзнава неуловимостта на всичко, което съществува в оковите на времето. В тъгата му по парадоксален начин се прокрадва един особен оптимизъм. Не всичко е загубено, щом човек тъгува, обича, радва се, страда, но помни!

Славата на империята

Империята на Жан Д’Ормесон в пълния й блясък и слава [карта]

Работата ни по превода на „Славата на империята“ е вече на финалната права, а книгата крив толкова много тайни и съкровища в себе си, че просто не можем да изчакаме излизането й на пазара. Едно от тях е картата на Империята на Жан Д’Ормесон.

Да, по своя генезис тя много прилича на Римската империя, а самата карта ще ви напомни много за Толкиновата Средна земя. Но това е просто Империята на Д’Ормесон.

Ето я в пълния й блясък:

Карта на империята на Д'Ормесон, както ще я видите в книгата му "Славата на империята"

Вижте как самият Жан Д’Ормесон описва своята Империя:

На североизток от Империята се простирали големи гори. На юг те се разтваряли към равнините с изкласило жито, сред които се намирала Аквилея и които се разпростирали докъдето поглед стига, набраздени с всякакви реки, привлечени в по-голямата си част от Амфиз или пък от Нефта, та чак до пустините на киргизите или на татарите.

Горите на север и изток, високите планини на юг не успявали да възпрат нападенията и нашествията. Хиляди са били избивани из обширните плодородни равнини в подножията на вулканите. И морето от запад носело много опасности – оттам внезапно се появявали застрашителни кораби, пирати, нападения призори. По границите на Империята нощта все така водела със себе си легиони страхове и смърт.

От Арсаф до Василий Велики, за над сто и петдесет години, едва ли е имало повече от три или четири години без война, гражданска или срещу външни врагове. А и не само хората били източник на опасности. Необузданата природа вземала своите жертви с все така младата си мощ, с почти ненакърнените си сили. Пожарите, глутниците вълци, изригванията на вулкана Кора-Кора, циклоните по бреговете, земетресенията, наводненията, предизвикани от преливането на река Амфиз, били оставили своя отпечатък от ужаси в паметта на редица поколения. Разказвало се, че по високите заснежени планински плата гигантски бойни орли нападали жени и отвличали деца, а в знойните южни равнини оттатък планините тигри, изскочили внезапно сякаш от никъде, разкъсвали бойците.

От Града до Аквилея, после от Града до нос Гилдор, от Града до Амфибол, от Амфибол до Аквилея се разгръщат и се множат проходими и зиме, и лете пътища за волски коли, но и за пешеходци и конници. Широки по няколко метра, понякога шест, че и десетина, те променят пейзажа и условията на живот. Дори през ХІХ век Шатобриан, лорд Байрон, Теофил Готие и даже Барес в началото на ХХ век не успяват да стигнат от нос Гилдор до Амфибол или Аквилея по-бързо от войниците на Богомил

Не пропускайте и другите две книги на български от Жан Д’Ормесон – „Бог: неговият живот и творчество“ и „Докладът на Гавриил“.