Етикет: Сергий Жадан

Звучи ли ви познато заглавието на новата книга на Сергий Жадан – „Химн на демократичната младеж“? То съвпада с името на популярен съветски марш от времето на Студената война, към който още Венечка Ерофеев ни препраща с гениалните си коктейли в „Москва – Петушки“. Черният романтик на съвременната украинска литература и култура се завръща с нов, още по-провокативен роман, който (за добро или зло) ще резонира особено добре с българската публика. Той е (неофициално) продължение на „Депеш Мод“, излязла наскоро с логото на “Парадокс”.

В „Химн на демократичната младеж“ Сергий Жадан представя шест истории за развитието на „средния бизнес“ в Източна Украйна по време на първоначалното натрупване на капитала от 90-те години на миналия век, като всеки има свое разбиране за този термин и то рядко съответства на икономическите дефиниции. Например според Пелевин (друг велик автор от каталога на „Парадокс“) това посткомунистическо натрупване „се оказва същевременно и окончателно“.
 
Героите донякъде напомнят за познатите ни от предходния роман на Жадан „Депеш Мод“ вечно пияни и напушени студентчета, които вече са пораснали и работят. И то не какво да е. Те са бизнесмени, на които хич не им се иска да се преработват, но и не им стиска да крадат мащабно. Те се възползват от остатъците от стария режим и ги трансформират в своя полза в новото демократично време.
 
Идеологемата за средната класа като гръбнак на съвременното капиталистическо общество се разбива в посткомунистическата икономическа действителност. В това пространство на рекет, корупция, кражби, далаверки и данъчни измами действат (или по-скоро въобще не действат) странни закони. Те са неразбираеми за другите народи от Европа, понякога са неразбираеми и за славянските народи, а се случва и самите украинци да не ги разбират.
 
На българската публика е добре позната картинката на раждането и развитието на средния бизнес, но Жадан я пресъздава с изключително чувство за хумор, а усещането, което оставя книгата не е тягостно и можем спокойно да приемем твърдението на известния украински писател Юрий Андрухович, че „Сергий Жадан отново е написал най-добрата си книга“. Но ако перифразираме Ерофеев – това вече не е книга, а химн. Химн на демократичната младеж. Точно така, защото в изпилия този литературен коктейл назряват вулгарност и тъмни сили. А за да се предотврати поне донякъде назряването на тези тъмни сили, има два начина. Първо, да не се чете въобще „Химн на демократичната младеж“, а второ, да се чете вместо него „Депеш Мод“.
 

Сергий Жадан е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“). Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Ако тези определения могат да се оспорват, то безспорни са две неща – критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света. Благодарение на усилията на пресата, на феновете и на литературните ултраси, той се превръща в „много вървежен“, в медийна звезда, по думите на критика Иван Дзюба, а мястото му в антологията на украинската поезия е гарантирано. Преди него е само собственият му духовен учител и неформален ментор Юрий Андрухович.
 
Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“, чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).

Жадан превежда поезия от немски (Паул Целан), английски (Чарлс Буковски), белоруски, руски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове са преведени на немски, английски, полски, сръбски, хърватски, литовски, беларуски, руски и арменски и т.н., и са отличени с много национални и международни награди. Романът му “Ворошиловград” печели наградата за литература „Ян Михалски” в Швейцария. През 2017 г. е удостоен с държавната награда „Василий Стус“ за особен принос към украинската култура и активна гражданска позиция.

Химн на демократичната младеж

Това беше любов от пръв поглед.

Щом видя Юрий Андрухович, „Парадокс“ веднага се влюби лудо в него. Както странно често се случва, нашият път към Изтока (за по-пряко) мина през Запада, в конкретния случай – Германия, в още по-конкретния – Франкфурт. Летото Господне 2008-мо беше отминало, Есента Господна 2008-ма бе в разгара си, както и Франкфуртският панаир на книгата – традиционно съпътстван от гадко време, когато съдбата и няколко предварителни мейла ни срещнаха с издателство „Зуркамп“, и в частност – с г-жа Клаудия Брандес (днес част от екипа на „С. Фишер“), която изслуша с какво се занимаваме, извади „Московиада“ на Андрухович и каза „Вижте това, може да ви заинтригува.“. Ние го видяхме и отвърнахме „Мислим, че това е началото на едно прекрасно приятелство.“. Така си и стана. От дистанцията на времето (след като съвместната ни работа даде на българския читател автори като Сташук, Карахасан, Чосич, Петровская и др.) можем да кажем, че тази среща със „Зуркамп“ и Андрухович (задочно) промени курса на издателските ни търсения – от презокеанските пиянки и дрОгари, белязали култовата колекция „Америка ХХ“ през 90-те години на миналия век, обърнахме поглед към източноевропейските такива – и едните, и другите носещи и бунта, и литературата в душата си, вторите (в голямата си част) – преводачи на първите (на родните си езици), въобще – хора от една кръвна група – нашата, Rh Paradox+. А всичко започна с Юрката: голям пич, страхотен писател и real rocknrolla, чиито четения и поетически рок-рецитали се провеждат пред пръскащи се по шевовете зали, може би една идея по-препълнени от тези на духовно подопечния му литературен следвоник Сергий Жадан – който пък е новото гордо попълнение на „Парадокс“-алното съзвездие.

И тази любов не свършва дотук – още преди края на годината (да не ни мине котка път) ще ви срещнем с най-новия роман на Юрий Андрухович, „Любовниците на Темида“, и с поетическия му сборник „Писма до Украйна“.

А дотогава да си припомним вече познатото!

Книгата „Московиада“ ще намерите тук, а „Дванайсетте обръча“ – тук.

Повече за Юрий Андрухович ще намерите на този линк.

„Депеш Мод“ от Сергий Жадан – култов роман за поколението от 90-те години на ХХ век – излиза по книжарниците във вторник, 2 април. Най-новото попълнение в каталога на издателство „Парадокс“ пренася читателите на географските ширини на Украйна в една уникална епоха на пробуждане. Времена на осъзнаване, бунт и идеи за промяна,  намиращи отражение в музикалните течения, литературата и по-освободеното поведение – неслучайно се издигат в култ дори от поколенията, които само са чували за тях.

Книгата „Депеш Мод“ е образец на ъндърграунд литературата и е неделима част от музиката и посланията на 90-те. Романът разказва за студентския живот от този период в Харков, Украйна, за живота в общежитията, за приятелството, изградено на безусловната подкрепа, за взаимоотношенията, които се създават само и единствено по време на следването.

„Депеш Мод“ достига българския книжен пазар благодарение на прекрасния превод от украински на Райна Камберова. Той би се харесал на тези, които са изживели своите студентски години през 90-те, на тези, които само са чували носталгични истории от своите близки, както и на всички останали, любопитни да надникнат в една коренно различна от съвремието епоха, ако и от нея да ни делят само три десетилетия.

Сергий Жадан е наричан Черния романтик на съвременната украинска литература и култура. Роден е през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“).

Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света.

Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“, чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).

Депеш Мод