„Пропуснати страници“ # 1: Юрий Андрухович, любов с продължение

Това беше любов от пръв поглед.

Щом видя Юрий Андрухович, „Парадокс“ веднага се влюби лудо в него. Както странно често се случва, нашият път към Изтока (за по-пряко) мина през Запада, в конкретния случай – Германия, в още по-конкретния – Франкфурт. Летото Господне 2008-мо беше отминало, Есента Господна 2008-ма бе в разгара си, както и Франкфуртският панаир на книгата – традиционно съпътстван от гадко време, когато съдбата и няколко предварителни мейла ни срещнаха с издателство „Зуркамп“, и в частност – с г-жа Клаудия Брандес (днес част от екипа на „С. Фишер“), която изслуша с какво се занимаваме, извади „Московиада“ на Андрухович и каза „Вижте това, може да ви заинтригува.“. Ние го видяхме и отвърнахме „Мислим, че това е началото на едно прекрасно приятелство.“. Така си и стана. От дистанцията на времето (след като съвместната ни работа даде на българския читател автори като Сташук, Карахасан, Чосич, Петровская и др.) можем да кажем, че тази среща със „Зуркамп“ и Андрухович (задочно) промени курса на издателските ни търсения – от презокеанските пиянки и дрОгари, белязали култовата колекция „Америка ХХ“ през 90-те години на миналия век, обърнахме поглед към източноевропейските такива – и едните, и другите носещи и бунта, и литературата в душата си, вторите (в голямата си част) – преводачи на първите (на родните си езици), въобще – хора от една кръвна група – нашата, Rh Paradox+. А всичко започна с Юрката: голям пич, страхотен писател и real rocknrolla, чиито четения и поетически рок-рецитали се провеждат пред пръскащи се по шевовете зали, може би една идея по-препълнени от тези на духовно подопечния му литературен следвоник Сергий Жадан – който пък е новото гордо попълнение на „Парадокс“-алното съзвездие.

И тази любов не свършва дотук – още преди края на годината (да не ни мине котка път) ще ви срещнем с най-новия роман на Юрий Андрухович, „Любовниците на Темида“, и с поетическия му сборник „Писма до Украйна“.

А дотогава да си припомним вече познатото!

Книгата „Московиада“ ще намерите тук, а „Дванайсетте обръча“ – тук.

Повече за Юрий Андрухович ще намерите на този линк.

Бунтарство и носталгия по 90-те в романа „Депеш Мод“ от Сергий Жадан

„Депеш Мод“ от Сергий Жадан – култов роман за поколението от 90-те години на ХХ век – излиза по книжарниците във вторник, 2 април. Най-новото попълнение в каталога на издателство „Парадокс“ пренася читателите на географските ширини на Украйна в една уникална епоха на пробуждане. Времена на осъзнаване, бунт и идеи за промяна,  намиращи отражение в музикалните течения, литературата и по-освободеното поведение – неслучайно се издигат в култ дори от поколенията, които само са чували за тях.

Книгата „Депеш Мод“ е образец на ъндърграунд литературата и е неделима част от музиката и посланията на 90-те. Романът разказва за студентския живот от този период в Харков, Украйна, за живота в общежитията, за приятелството, изградено на безусловната подкрепа, за взаимоотношенията, които се създават само и единствено по време на следването.

„Депеш Мод“ достига българския книжен пазар благодарение на прекрасния превод от украински на Райна Камберова. Той би се харесал на тези, които са изживели своите студентски години през 90-те, на тези, които само са чували носталгични истории от своите близки, както и на всички останали, любопитни да надникнат в една коренно различна от съвремието епоха, ако и от нея да ни делят само три десетилетия.

Сергий Жадан е наричан Черния романтик на съвременната украинска литература и култура. Роден е през 1974 г. в Старобилск, Луганска област, а днес живее и работи в Харков. Поет, прозаик, есеист и, не на последно място, рок музикант. Тази взривоопасна смес от таланти вдига във въздуха младите хора не само в днешна Украйна, а и навсякъде по света, откъдето минат „Жадан и кучетата“ – така на галено феновете наричат собствената му ска-пънк група „Собаки в космосi“ („Кучета в космоса“).

Като фронтмен Жадан е секси, а като публична личност, след ареста му през 2014 г. на харковския Евромайдан, е съвременен бунтовник (само че с кауза!) в стил Джеймс Дийн – поне според сп. „Ню Йоркър“. Пак според същото издание музиката на Жадан е пост-пролетарски пънк, поезията му е лирична, а романите му напомнят на Уилям Бъроуз и бийт поколението с леки спорадични повеи на магически реализъм в латиноамерикански стил. Критиката обявява романите му за „манифест на цяло едно поколение“, а той самият е сред шепата украински автори широко превеждани по света.

Жадан напълно съзнава ролята си на неофициален бард от Източна Украйна и моралната отговорност, която носи за думите си. Не са много хора от неговата част на „географията“, чиито думи достигат отвъд нейните граници (сп. „Ню Йоркър“).

Депеш Мод