Етикет: Седмата функция на езика

Георги Коритаров за „Седмата функция на езика”: “Една изключителна интелектуална провокация!”

Доротея Монова от издателство „Парадокс“ и преводачът Владимир Сунгарски гостуваха в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с Георги Коритаров в сряда, за да представят книгата „Седмата функция на езика“ от френския писател Лоран Бине. Водещият призова зрителите да не пропускат да се запознаят и с предишния роман на автора – „HHhH Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих“, а в разговора тримата очертаха основните теми на двете произведения и приликите и разликите помежду  им, като  подчертаха тяхната актуалност..

В началото на разговора Георги Коритаров нарече „Седмата функция на езика” „изключителна интелектуална провокация, но едновременно с това, с много изисканото си чувство за хумор и закодирани послания, четиво, на което си струва да се обърне внимание“. Той изрази възхищението си от Лоран Бине, който в две последователни книги успява да разгърне писателския си талант по изключително разнообразен начин.

Доротея Монова потвърди, че именно напълно различното естество на двете книги свидетелства за способностите на автора. Тя изреди няколко компонента, които свързват всички издания на „Парадокс“ – взаимоотношенията литература-история; журналистика-литература или т.нар. жанр „литература на факта“.

Монова разясни, че в „Седмата функция на езика“ авторът опровергава сам себе си, защото за разлика от  „HHhH“, в която се придържа към историческите извори, тук той залага на съвършено измислен сюжет, но с герои реални личности, част от които все още сред нас: Бине „фикционализира“ велики действително съществуващи хора и техните характеристики.

Владимир Сунгарски сподели, че преводът на втория роман на Бине не го е затруднил и разказа за интересните интервюта, на които е попаднал, докато еработел по романа. В едно от тях Лоран Бине споделя за личната си среща с един от централните персонажи, Умберто Еко, който бил във възторг от ролята си в книгата.

„Лоран Бине определя „Седмата функция на езика“ по-скоро като игра. Той тръгва от едно фиктивно предположение, което започва да попълва с исторически сюжет. Той самият определя писането с английската дума fun.”

Според Доротея Монова, читателят няма нужда от предварителна подготовка, за да се наслади на романа – макар той да представлява високоинтелектуален труд, историята е разказана напълно достъпно. Умелото вплитане на сложната материя в своеобразна игра с криминален сюжет спомага за възприятието на книгата от широк кръг читатели..

„Категорично този роман следва една много сериозна литературна европейска тенденция, ясно очертана в последните 20-25 години, изцяло позиционирана върху взаимоотношенията между факт и фикция и разглеждането им по различни начини, в различни контексти. Това е така наречената литература на факта в цялото разнообразие на понятието“, допълни Монова.

Към края на разговора като тема както в „Седмата функция на езика“, такаи в съвременното ни общество, бе засегнато и политическото говорене. Тъкмо в този винаги актуален контекст намира най-важното си приложение прилага и въпросната седма функция на езика,  възможността за пряко въздействие върху хората със силата на словото.

Видео с целия разговор в студиото на „Свободна зона“ може да гледате тук:

Седмата функция на езика

Световноизвестните германски писатели Шерко Фатах и Марион Пошман пристигат в България за „Софийски международен литературен фестивал“

Издателство „Парадокс“ ще представи двама от най-популярните съвременни писатели в Германия – Шерко Фатах и Марион Пошман –  по време на Софийския международен литературен фестивал. Тази година събитието е посветено на немскоезичната литература и се провежда паралелно с 46-я Софийски международен панаир на книгата, от 11 до 16 декември в Национален дворец на културата.

Шерко Фатах ще вземе участие в разговор на тема „Социалната травма: преди и след словото“ заедно с друг автор на „Парадокс“ – преподавателят по социални науки в Нов български университет Румен Петров – на 12 декември от 19:00 ч.

Марион Пошман ще се включи в дискусията „Между поезията и прозата: посоки и граници“ заедно с Мирела Иванова и модератор Амелия Личева. Събитието ще започне в 19:00 ч. на 13 декември. А преди това, от 15:00 ч. Пошман ще има кратко участие в панела на Къщата за литература и превод „Прозрачният преводач“. Основни участници ще бъдат Виолета Вичева, Ева Пацовска и Росица Петракиева. Писателката ще представи и своя нов „Черно-бял роман“, издаден от “Парадокс”.

Наред с книгите на гостуващите писатели, на щанда на „Парадокс“ (Б10, полуетаж „Запад“ на НДК) посетителите на Панаира на книгата ще намерят и още хитови заглавия на издателството. Сред тях са новите: „Цинковите момчета“ – финалната частот петокнижието на Светлана Алексиевич и „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине. Някои от останалите са: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине и „Empire V” от Виктор Пелевин (екранизацията на романа ще видим през 2019 г.).

Шерко Фатах

Шерко Фатах е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г. емигрира през Виена в Западен Берлин заедно с родителите си. Следва философия и история на изкуството. За прозата си е получил многобройни отличия, сред които Голямата награда за изкуство на Берлинската академия на изкуствата. Номиниран е многократно за наградата на Лайпцигския панаир на книгата, а през 2008 г. получава номинация за Германската награда за книга на годината.

Писателят е познат в България с романа си „Като бяло петно на картата“. Издателство „Парадокс“ подготвя и ново заглавие на Фатах, което скоро ще представи на българските читатели.

Марион Пошман

Марион Пошман (15 декември 1969 г.) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есен и в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 г. следва немска филология, философия и славянска филология (в Бон и  Берлин), през 1994 г. също и драматургично писане в Университета по изкуствата в Берлин. Прави своя прозаичен и лирически дебют през 2002 г., когато почти едновременно излизат романът „Къпане при буря“ и стихосбирката „Затворени камери“.

Лоран Бине включен в дългия списък за международната награда Man Booker със „Седмата функция на езика“

Френският автор Лоран Бине получи първата си номинация за международната награда Man Booker. Той бе включен в публикувания в понеделник дълъг списък за тазгодишното издание на приза с превода на английски на книгата „Седмата функция на езика“, част от портфолиото на изд. „Парадокс“.

Отличието се връчва на преводни заглавия, публикувани на английски през изминалата година. На 12 април организаторите ще обявят и краткия списък с номинирани, а кой победителят ще разберем на специална церемония в музея „Виктория и Албърт“ в Лондон на 22 април. Наградата на обща стойност 50 хил. паунда се разделя поравно между автора и неговия преводач.

„Седмата функция на езика“ ни отвежда от кафенетата на Сен Жермен до коридорите на университета „Корнел“ и на дуелите и оргиите на „Логос клуб“, тайно философско общество, датиращо от времето на Римската империя. В книгата има и българска следа – през 1980 г. в Париж литературният критик и философ Ролан Барт умира, ударен от българска камионетка с пране, след обяд с кандидата за президент Франсоа Митеран. Книжният свят жалее след трагичното произшествие. Но какво, ако изобщо не се касае за злополука? Ами ако Барт е… убит?

Бине създава „Седмата функция на езика“ едновременно като пародия и пищен празник на френската интелектуална традиция. В нея той завърта луда тайна история на френската интелигенция, в която взимат участие знакови фигури като Жак Дерида, Умберто Еко, Жил Дельоз, Цветан Тодоров, Мишел Фуко, Джудит Бътлър и Юлия Кръстева; освен това и нещастният полицейски детектив Жак Байар, чийто нов случай ще го потопи в дълбините на литературната теория (започвайки с френската версия на „Ролан Барт forDummies“) и младият преподавател по семиотика Симон Херцог. Скоро двамата се озовават в търсене на изгубен ръкопис от лингвиста Роман Якобсон за тайнствената седма функция на езика.

Лоран Бине е роден в Париж на 19 юли 1972 г. Завършва образованието си в Сорбоната с магистърска степен по литература. В младежките си години се изявява като музикант, пише текстове за песни, композира и е фронтмен на група Сталинград.

Прочетете откъси от „Седмата функция на езика“ в сайтовете „Аз чета“, e-Vestnik и „Под моста“.

Вижте и кои са всички автори и преводачи, включени в дългия списък за международната награда Man Booker за 2018 г.:

  1. „Седмата функция на езика“ (изд. „Парадокс“) от Лоран Бине (Франция), преводач Сам Тейлър
  2. The Impostor от Хавиер Серкас (Испания), преводач Франк Уайн
  3. Vernon Subutex 1 от Виржини Депант (Франция), преводач Франк Уайн
  4. Go, Went, Gone от Джени Ерпенбек (Германия), преводач Сюзан Бернофски
  5. The White Book от Хан Канг (Южна Корея), преводач Дебора Смит
  6. Die, My Love от Ариана Харвиц (Аржентина), преводач Сара Моузес и Каролина Орлоф
  7. The World Goes On от Ласло Краснахоркай (Унгария), преводач Джон Батки, Отили Мюлзе и Джордж Сиртеш
  8. Like a Fading Shadow от Антонио Муньос Молина (Испания), преводач Камило А. Рамирес
  9. The Flying Mountain от Кристоф Рансмайр (Австрия), преводач Саймън Пер
  10. Frankenstein in Baghdad от Ахмед Саадауи (Ирак), преводач Джоната Райт
  11. Flights от Олга Токарчук (Полша), преводач Дженифър Крофт
  12. The Stolen Bicycle от Ву Минг-И (Тайван), преводач Дарил Стърк
  13. The Dinner Guest от Габриела Ибара (Испания), преводач Наташа Уимър