Седрик Вилани

„Често ме питат как изглежда животът на един математик, в какво се състои ежедневието ни, как се пишат нашите творения. Настоящата творба се опитва да отговори именно на този въпрос.

Разказът следва генезиса на един пробив в областта на математиката от началния миг, в който човек се решава да се впусне в това приключение, до крайния, когато статията, оповестяваща новия резултат – новата теорема – е приета за публикуване в едно международно научно списание. Между тези два мига пътят на изследователите далеч не следва някаква права траектория, а се вие и отскача насам-натам така, както често се случва и в самия живот.

Като изключим няколко незначителни нагаждания, свързани с нуждите на жанра, всичко в този разказ съответства на реалността, или поне както го почувствах самият аз.“  (Вилани, Париж, декември, 2011 г.)

Седрик Вилани е роден на 5 октомври 1973 г. След завършване на лицея Louis-льо-Grand, е приет в École normale supérieure в Париж и учи там от 1992 г. до 1996 г. По-късно е назначен за асистент в същото училище. Взима докторат в университета Paris Dauphine през 1998 г., под ръководството на Пиер-Луи Лионс и става професор в École supérieure в Лион през 2000 г. Бил е директор на Института Анри Поанкаре в Париж от 2009 г. насам.

„Свикнал съм да гледам хора, които са смутени или объркани от костюма или паяка ми. Обикновено се отнасям към тях със засмяна благосклонност. Само че този път аз съм най-малкото също толкова притеснен, колкото и човека, който ме наблюдава. Това е Джон Наш, може би най-великият аналитик на века, моят математически герой, роден през 1928 г. Той не е получил медала „Фийлдс” и е предъвквал горчиво този провал в продължение на десетилетия. Да, получил е Нобеловата награда за икономика заради младежките си трудове върху „равновесията на Наш”, които го превърнаха в знаменитост в теорията на игрите, икономиката, биологията. Но за познавачите онова, което е направил после, е много по-необикновено и то заслужава един, два, три медала „Фийлдс”.“

Самият Джон Наш, който се бори с шизофренията, почина на 86 години, на 23 май 2015 г. в катастрофа (заедно със съпругата си). Първокласният математик Седрик Вилани сподели в медиите, че три дни преди смъртта си Наш е обяснил същността на работата си върху теорията на Айнщайн. Сега обаче стана ясно, че Наш е бил на прага на грандиозно откритие.

Вилани каза за The Times: „Той ми обясни. Смяташе, че е намерил замяна на уравненията на Айнщайн“. И допълни, че Наш е казал, че тази замяна ще помогне за обяснение на феномена квантова гравитация.

Произведения:

„Живата теорема“

Франсоа Вейерганс

Роден е на 2 август 1941 г. в Етербек, Брюксел. Преди триумфално да заеме фотьойл № 32 във Френската академия през 2009 г., Франсоа Вейерганс, белгиец по баща, но французин по майка и по самосъзнание, вече има 9 филма като режисьор и множество прозаични творби. Сред тях се открояват първият му роман „Шутът“ (1971 г.), сатиричен разказ за сблъсъка му с психоанализата, който му донася наградата „Роже Нимие“. Най-нашумелите му творби несъмнено са „Франц и Франсоа“ и „Три дни при майка ми“, донесъл на автора си „Гонкур“ за 2005 г.

От 1960 г. сътрудничи на култовото през 50-те и 60-те години списание Кайе дю синема и става част от неговия авторски кръг, където се сприятелява с Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл – създателите на Новата вълна във френското и европейско кино. Заснема пет игрални филма по собствени сценарии, в които участват някои от най-големите звезди на европейското и световно кино като Денис Хопър, Бианка Джагър, Пиер Клосовски, Лоран Терзиеф и др.

Франсоа Вейерганс е приеман във френската литература за гений, чиято легендарна непредсказуемост няма равна по стил. Единственият автор, който е носител едновременно на наградите „Рьонодо” и „Гонкур”. Наричан е от пресата „френският Уди Алън” – определение, което той лично никак не одобрява.

За първи път в историята на френската издателска дейност, известен автор публикува приживе първото си произведение, което е написал на 27-годишна възраст. Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пази ревниво в чекмеджето си цели 38 години, донякъде от страх да разкрие себе си твърде много пред читателите, донякъде от нежелание да се конфронтира приживе с баща си – ревностен католик и писател теолог. Това е „Саломе“.
В края на четирийсетте години на миналия век Франц, ревностен католик и автор на бестселъри за любовта и семейната вярност, възпитава в християнски ценности сина си Франсоа, който впоследствие ще стане безбожник, еротоман, агорафоб…. и писател. Двайсет години след смъртта на Франц, Франсоа започва с него задочен диалог – със синовна привързаност, но и с известно озлобление. Ще успее ли да излезе невредим от тази конфронтация? Това пък е романът „Франц и Франсоа”.

„This is to certify that Eileen has crossed the Arctic Circle, да, и тя, също като Саломе, а онова, което исках да кажа на доктор Ж, защо внезапно започнах да говоря за Ейлиин, една фраза щеше е достатъчна, защото държа да разкрия определени факти пред някои хора, изпращайки им известие под формата на отпечатано томче, изтерзан от умора в избора на определена дума, пунктуация и точно определена дължина на дадено изречение, точно тези и различни от други изречения или думи, накратко, да пиша, а дали съм на път да сътворя роман? Дали съм на път да стана писател? Аз съм светец, луд, аскет, плейбой, еротоман, болен, палячо, продавач на билети, шарлатанин, хамелеон, морски еднорог, гибон, гущер, lacerta viridis. Нека върви тогава по дяволите!“

Произведения:

„Саломе“

8 РОМАНА (ОТГОВОРНОСТТА НА МИСЛЕЩАТА ЛИТЕРАТУРА)

За книгите на издателство „Парадокс“, които са част от проекта „Thinking: literature:  Social, cultural and human responsibility of writing„.

„Мислещата литература: социалната, културната и човешка отговорност на писането“, финансиран от програма Creative Europe на Европейската комисия.

Литературни трейлъри
(изпълн.прод., сц. и реж.: Райна Атанасова)

Живата теорема на живота (на Венетис?, или на Богините?) от раждането до чудовището…, заедно с приятеля на Кафка, Кронхард и Саломе:

Октавиан Совиани: Животът на Костас Венетис

Под влияние на Злото, героят се лашка в различни крайности, в които содомия и интертекстуална игра, насилие и изискан естетизъм, кабала и теория на конспирацията, художествена литература и исторически факт, убийство и Едипов комплекс, се преплитат, за да сформират разказ за сътворението, замаскиран като трилър.

Ралф Дорман: Кронхард

След войната във фабриката за машинно плетиво „Кронхад и синове“ машините си тракат, като че ли нищо не е било. Вилхелм, единствено дете на наследничката на фирмата, израства под строгия контрол на майка си и доведения си баща. Отрано се отчуждава и отдръпва от тях и търси свобода в дълги излети сред природата и срещи с най-различни хора. Във вълнуващи картини и с впечатляващ език този голям немски билдунгс роман разказва за около шейсет години живот във Федералната република.

Катержина Тучкова: Богините на Житкова

Сред висините на Белите Карпати, далеч от съвременния начин на живот, някои жени са съхранили загубени познания и интуиция. В продължение на векове, това знание се предава от поколение на поколение. Те са известни като „богини“, защото са отдадени на Бога и се молят милост и спасение. Но ако богините виждат бъдещето, защо не са спасили своето собствено?

Терезия Мора: Чудовището

„Чудовището“ е разказ за пътуването на човека през ничията земя на мъката. Дарий е обикновен човек, който обича жена си повече от всичко. След самоубийството й Дарий едва намира сили да продължи. Когато открива тайния дневник на Флора, той се качва в колата си и започва да пътува из цяла Европа, точно както по времето, когато Дарий и Флора са били млади и влюбени. По време на пътуването си, той научава от дневника колко чудовищно уязвима е била Флора винаги – и, че той не е имал представа за това.

Миро Гавран: Приятелят на Кафка

„Приятелят на Кафка“ разказва силно емоционална история за приятелството между Франц Кафка и Макс Брод и за жените, които определят съдбата им. Любовта и европейската литература са постоянно преплетени в живота на чувствителните герои. Началото на 20-ти век е описано повече от убедително, а биографиите на най-известните герои представят интерпретацията на Гавран.

Ян Моа: Раждане

Романът на Ян Моа е колосална книга, както по броя на своите страници така и по амбициозния си замисъл. Авторът ни разказва как е дошъл на бял свят в семейство, което не го иска. Героят му се ражда и веднага се превръща в изкупителна жертва. Той описва процеса, в който едно дете може да се превърне в писател, неговите наставници и неговите вдъхновения.

Франсоа Вейерганс: Саломе

Днес откриваме как тази книга заявява маниите завладели по-късно цялото творчество на Вейерганс: секса, психоанализата, операта, жените и киното. Европа през шейсетте години, млад режисьор пътува много и открива известната опера „Саломе“. От тогава той нарича Саломе всички жени – истински и измислени – в живота си. Едновременно чувствителен и ироничен свидетел на собствения си живот, авторът се завърта във вихъра на своите многобройни срещи от Венеция до Амстердам, в нощни влакове и по летища.

Седрик Вилани: Живата теорема 

Младият професор-математик тръгва срещу представата на много хора, за да докаже, че математиката не е само изчисление, тя се отнася за света, в който живеем. Въпреки това, „Живата теорема“ не е книга за „популяризиране на науката“. Тази книга следва автора си в ежедневните му преживявания като учен, който е на път да се справи с една от най-загадъчните теореми на всички времена, но и в ролята му на запален меломан, манга наркоман, човек, баща.

(Райна Йотова от „Дарик Радио“ в разговор с издателката Доротея Монова: за проекта, преводачите и изкушените читатели. Със съдействието на приятелите от „Арена ди Сердика“. Едно видео на Еленко Касалийски.)