Етикет: премиера

Носителят на Европейската награда за литература за 2017 г. Уалид Набхан се срещна с българските читатели по повод излизането на романа “Изселване на щъркели” (изд. “Парадокс”) – трогателен разказ за идентичността и изгнанието, за любовта и съхраняването на семейството във времена, в които личният дълг и достойнство по-скоро предизвикват неговото унищожение. Разговорът води Цветан Цветанов, а видната арабистка Мая Ценова бе преводач.

“Какво е отечество, какво е родина? Камъни, пръст или някакви забележителности? Или онова което се случва с теб, на теб, на тази земя. За мен родината не е точното място, а онова, което ти се е случило. Моята родина не е мястото, където са погребани предците ми, а мястото, където децата ми биха играли щастливи”, заяви Уалид Набхан.

Водещият Цветан Цветанов разказа, че книгата го е разтърсила дълбоко с проникновеното описание на това, какво е да си палестинец по света и чужденец в Малта. 

“Едно от най-силните неща в тази книга е диалогът на човек с Бог – не мюсюлмански, не християнски или езически бог, а един по-всеобхватен бог”, допълни той.

Сред гостите беше и писателят Калин Терзийски, чиято първа книга – стихосбирката “Сол”, е издадена от “Парадокс”.

“Уалид е моят нов герой благодарение на своя роман. Това е една изключителна и странна (поне по отношение на българската литература), чудесна културологично, психологически, философски и политически изградена книга, в тъканта на която е вплетена много поезия. Само човек преживявал мъките на бежанец, който знае къде са корените му, може да напише такава книга. Ние, европейците, често говорим лошо за родините си (в днешния свят трябва да можем да използваме тази дума в множествено число), а толкова много хора ги приемат като спасителен остров, на който те ще попаднат за да тъгуват и да изпитват вина и угризение за изоставената родина”, сподели писателят.

Срещата завърши с разказа на издателката Доротея Монова за решението “Изселване на щъркели” да попадне в портфолиото на “Парадокс”.

“На това, което правим в издателство “Парадокс”, пасва много един цитат от Дубравка Угрешич, че в наши дни писателите са толкова отговорни, колкото са и политиците. Ето защо книги като тази са толкова важни – независимо какво си говорят дипломатите и политиците, писателите са си извоювали правото на един по-свободен изказ. В “Изселване на щъркели” се сблъскваме с един много сложен наратив, който тече в първо лице, но в три различни пласта. На първо място имаме силно автобиографичната история на едно семейство. Във втория пласт, отново в аз-форма, е описан политическият конфликт в арабския свят. От сблъсъка между тези две линии се ражда и чисто философският трети пласт на романа. Това, което проличава в тази книга и което ни вълнува като издатели е голямата история през историята на обикновения човек.”

Снимки: Литературен клуб „Перото“

Изселване на щъркели

„Докато на този свят съществуват самотни хора, ще съществуват и книгите“, сподели румънският писател и политик Варужан Восганян по време на столичната премиера на последния си преведен у нас роман „Децата на войната“. Изтъкнатият автор гостува в България, за да се включи в проекта „Мислещата литература: преплитане на факт и фикция в съвременната европейска проза“, организиран от издателство „Парадокс“ и съфинансиран от програма „Творческа Европа“. Събитието се проведе в „Литературен клуб „Перото“ с водещ журналистът Цветан Цветанов и превод от Ванина Божикова, която е преводач и на книгата. Официален гост беше посланикът на Армения Н. Пр. Армен Саргасян.

Восганян се изяви като изключително сладкодумен и сърдечен гост. Той с удоволствие представи размислите си за литературата, историята, комунизма, собствената си политическа кариера и куп други разнообразни теми, засегнати в творчеството му, пред запленената родна публика. Авторът призна, че в „Децата на войната“ са описани негови лични преживявания, например престоят му в килиите на „Секуритате“, но се е стремял да не застава на ничия страна:

„Изкуството никога не бива да поставя заключения. В момента, в който се намесиш, то се превръща в памфлет, политическа реч, но не и изкуство. Единственият, който може да го съди, е неговият приемник. Ти, като писател, само свидетелстваш.„

Восганян отдели особено внимание и на арменските си корени. Именно на съдбата на този изстрадал народ с дълга и богата история е посветен друг негов роман – „Прошепната книга“.

„Ние сме най-лутащият се, най-скитащият, но същевременно най-обединеният народ на този свят.“

Публиката слушаше с голям интерес разказите на писателя от времето на комунизма. Восганян разкри, че промените в Румъния са настъпили точно тогава, когато хората всъщност са били свикнали напълно със системата и са приели, че тя никога няма да се промени. Писателят допълни:

„Холокостът и арменският геноцид са обща травма съответно за евреите и за арменците. Когото и да попиташ на този свят за тези две събития, ще ти говори по един и същи начин за тях. Но, скъпи мои, комунизмът не е обща травма за българския и румънския народ, тъй като той има своите възползващи се и своите губещи. Има своите палачи и жертви. Нещо повече, след 1989 г. понякога жертвите са били осъждани несправедливо, а палачите са се прокрадвали между жертвите.“

Снимка: Литературен клуб „Перото“

Според Восганян неговото поколение е най-късметлийското в световната история, защото никое друго преди това не е прекосявало границата между два века, между две хилядолетия и два съвсем различни обществено-политически строя, нито пък е получавало „дара на шестото чувство“.

„Целият ни живот преминаваше между стени, било то физически или въображаеми, но ние се научихме да гледаме през тях и да виждаме един прекрасен, светъл свят. Колкото по-дебела и висока беше стената, толкова по-красив ставаше светът, който провиждахме отвъд нея. Всеки си имаше своето парченце стена, зад което криеше своето парченце идеал. Но, когато срутихме с ярост всички тези стени, не намерихме този прекрасен, светъл свят, колкото и да го търсихме сред руините. Моето поколение е поколението на изгубените илюзии.„

Восганян не пропусна да предупреди колко е важно днешните родители да учат децата си каква е истинската цена на свободата, за да не бъдат те толкова уязвими срещу различните фанатизиращи, контролиращи и уеднаквяващи форми на заплаха в съвремието. Восганян настоя, че книгите винаги са били и ще бъдат най-доброто оръжие в тази борба.

Проследете цялата вълнуваща среща с Варужан Восганян тук:

През 2019 г. Френският институт в България провежда второто издание на Избора за Гонкур в България. Но що е то „Гонкур“ (при положение, че явно има почва у нас)?

Какво представлява наградата „Гонкур“?

„Гонкур“ е най-престижната френска литeратурна награда. Учредена е през 1903 г. от Академията „Гонкур“, която пък е  основана през 1900 г. по волята и завещанието на братята Едмон и Жул дьо Гонкур, френски писатели-натуралисти от 19 в. Първоначално отличието е единствено за най-добър френскоезичен роман на годината, а по-късно са въведени четири допълнителни категории – за кратък разказ (от 1977 г.), биография (от 1980 г.), поезия (от 1985 г.) и дебютен роман (от 1991 г.)

Всяка година десетчленното жури – „Десетте“, които по регламент нямат право да бъдат членове и на Френската академия – подбира петнадесет романа в дългия списък за наградата, които минават още две селекции (съответно до осем и четири заглавия), преди да бъде избран окончателният победител.

Износът на „Гонкур“ – „Изборът за „Гонкур“

През 1998 г. призът се превръща в експортен продукт – по инициатива на Френския институт в Краков е учредена първата чуждестранна версия на наградата, под името „Списъкът за „Гонкур“ : полският избор“, а целта е „популяризирането на френския език, съвременната френска литература и френската писменост в страната“. Според регламента, няколко групи от ученици, изучаващи френски език, и студенти по френска филология четат и дискутират четирите романа от краткия списък за отличието, подбран от „Десетте“. Във втората фаза представителите на различните читателски екипи се срещат на общ дебат, в който се определя победителят.

Впоследствие форматът на „Полския избор“ бива възприет и адаптиран и в други държави – Сърбия (2012), Ливан (2012, под името „Изборът за „Гонкур“ на Ориента“), Италия и Румъния (2013), Швейцария и Тунис (2015), Белгия (2016), Словения и Испания (2017), България и Китай (2018) и Алжир (2019).

Традиционно, първото издание на финалния дебат и изборът се председателстват от носител на оригиналния „Гонкур“, а следващите – от съответния „национален“ победител от предходната година.

Българският „Гонкур“…

… е адаптиран от Френския институт под формата „Изборът за „Гонкур“ в България“. Първото издание се проведе през 2018 г. и събра жури от четири читателски екипа, три от които от ученици (от 9-та ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“ , 18-та гимназия „Уилям Гладстон“ и Френския лицей „Виктор Юго“ ), а четвъртият от студенти от Софийския университет. Председател на журито бе Жером Ферари – носител на наградата „Гонкур“ 2012 за своя роман „Проповeд за падането на Рим“.  С три срещу два гласа, с първия „Гонкур“ в България“ бе отличен романът на Яник Енел „Дръж здраво венеца си“ заради неговото „завладяващо начало“, за „герой, който се интегрира в свят, налагащ норми и ценности“ и, не на последно място, заради факта, че „се чете леко и с удоволствие до последната страница“.

Яник Енел ще оглави журито на „Гонкур“ в България 2019“, което ще заседава на Международния ден на Франкофонията, 20 март, а по-късно на същия ден авторът ще представи българското издание на „Дръж здраво венеца си“ (изд. „Парадокс“). Премиерата ще се състои от 18:30 ч. в зала „Славейков“ на Френския институт в България.
Литературната вечер ще бъде модерирана от журналиста Андрей Захариев, а преводачът на книгата Тома Георгиев ще бъде специален гост.

Събитието във Facebook ще намерите тук.

Дръж здраво венеца си

Издателство „Парадокс“ има удоволствието да ви покани на премиерата на книгата „Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност“ от Румен Петров.

Изданието ще бъде представено на 1 юни от 18,30 ч. в зала „Арена“ на хотел „Арена ди Сердика“ (ул. „Будапеща“ №2) от съдия Владислава Цариградска и проф. д-р Татяна Коцева. Модератор ще бъде Юлиана Методиева, главен редактор на онлайн изданието „Маргиналия“.

„Тази книга е за моята лична реабилитация (но и рехабилитация) на понятието „социална работа“, чрез поставянето му в много по-широк контекст. Опитвам се да защитя необходимостта да се излезе от идеята за социално подпомагане като тя се подложи на критика от определени ценностни позиции, така както това се случва от много време в света“, казва за „Объркани в болката“ нейният автор.

Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научните му интереси са в областта на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Объркани в болката