Етикет: Европейска награда за литература

Носителят на Европейската награда за литература за 2017 г. Уалид Набхан се срещна с българските читатели по повод излизането на романа “Изселване на щъркели” (изд. “Парадокс”) – трогателен разказ за идентичността и изгнанието, за любовта и съхраняването на семейството във времена, в които личният дълг и достойнство по-скоро предизвикват неговото унищожение. Разговорът води Цветан Цветанов, а видната арабистка Мая Ценова бе преводач.

“Какво е отечество, какво е родина? Камъни, пръст или някакви забележителности? Или онова което се случва с теб, на теб, на тази земя. За мен родината не е точното място, а онова, което ти се е случило. Моята родина не е мястото, където са погребани предците ми, а мястото, където децата ми биха играли щастливи”, заяви Уалид Набхан.

Водещият Цветан Цветанов разказа, че книгата го е разтърсила дълбоко с проникновеното описание на това, какво е да си палестинец по света и чужденец в Малта. 

“Едно от най-силните неща в тази книга е диалогът на човек с Бог – не мюсюлмански, не християнски или езически бог, а един по-всеобхватен бог”, допълни той.

Сред гостите беше и писателят Калин Терзийски, чиято първа книга – стихосбирката “Сол”, е издадена от “Парадокс”.

“Уалид е моят нов герой благодарение на своя роман. Това е една изключителна и странна (поне по отношение на българската литература), чудесна културологично, психологически, философски и политически изградена книга, в тъканта на която е вплетена много поезия. Само човек преживявал мъките на бежанец, който знае къде са корените му, може да напише такава книга. Ние, европейците, често говорим лошо за родините си (в днешния свят трябва да можем да използваме тази дума в множествено число), а толкова много хора ги приемат като спасителен остров, на който те ще попаднат за да тъгуват и да изпитват вина и угризение за изоставената родина”, сподели писателят.

Срещата завърши с разказа на издателката Доротея Монова за решението “Изселване на щъркели” да попадне в портфолиото на “Парадокс”.

“На това, което правим в издателство “Парадокс”, пасва много един цитат от Дубравка Угрешич, че в наши дни писателите са толкова отговорни, колкото са и политиците. Ето защо книги като тази са толкова важни – независимо какво си говорят дипломатите и политиците, писателите са си извоювали правото на един по-свободен изказ. В “Изселване на щъркели” се сблъскваме с един много сложен наратив, който тече в първо лице, но в три различни пласта. На първо място имаме силно автобиографичната история на едно семейство. Във втория пласт, отново в аз-форма, е описан политическият конфликт в арабския свят. От сблъсъка между тези две линии се ражда и чисто философският трети пласт на романа. Това, което проличава в тази книга и което ни вълнува като издатели е голямата история през историята на обикновения човек.”

Снимки: Литературен клуб „Перото“

Изселване на щъркели

За пресечната точка на реализма и фантастичното в литературата разговаряха естонският писател Пааво Мацин, автор на романа „Дискотека „Гогол“, и българският автор Калин Терзийски по време на срещата си в Литературен клуб „Перото“ с модератор Гриша Атанасов. Събитието беше част от „Дни на Европейската награда за литература“, организирани от издателство „Парадокс“ с подкрепата на програма „Творческа Европа“ в рамките на Пролетния базар на книгата.

Доротея Монова, основателка на издателство „Парадокс“, представи двамата носители на европейската награда и заяви, че инициативата цели да обори критиците на приза в България и да помогне на хората да разберат по-добре неговата функция.

Авторите обсъдиха взаимно подхода си към литературата, като Калин Терзийски се изказа особено ласкаво за стила на събеседника си и призна, че го е вдъхновил. Мацин обясни влечението си към фантастичното с убеждението си, че не съществува строг реализъм или обективен свят, а само субективни сънища, страхове и притеснения. Терзийски го подкрепи и изтъкна, че светът не е това, което виждаме, а онова, което преживяваме, смесица от видения и фантазии.

Разговорът обхвана още парадоксите на историческите романи, нуждата от повече истории за бъдещето за сметка на трагичните сюжети от миналото, влиянието на руската култура и дилемата може ли да тя бъде отделена от „заплахата от империята“, както и въпроса как малките литератури могат да подобрят общуването помежду си, вместо да се интересуват само от големите.

Накрая публиката се включи с въпроси, изкушена от обещаните от Мацин шишенца с водка за престрашилите се. Естонският писател разкри, че вече работи върху продължение на „Дисотека „Гогол“, в което обаче Естония ще се намира не под руска, а под финландска окупация. Той изпрати гостите, като сподели своята творческа философия:

Ако пишеш така, както го изисква аудиторията, много ще сбъркаш. Трябва да пишеш така, както се смееш или плачеш, а не, все едно не изпитваш никакви чувства.

Терзийски пък заключи:

Когато видиш някого да прави нещо изключително добре, си казваш, че нямаш право да се офлянкваш. Ако човек няма блестящи примери, заприличва на сивкав грунд. Ако обаче ги вижда пред себе си, си припомня, че и той е блестящ.

Вижте видео от дискусията тук:

Не пропускайте да посетите и втората среща от „Дни на Европейската награда за литература“ с участието на латвийския писател Освалдс Зебрис, българската авторка Ина Вълчанова и модератор преводачът и журналист Георги Ангелов. Тя ще се проведе тази вече от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“, а тема на разговора ще бъде човечността.

Дискотека „Гогол“

Европейската награда за литература вече има трима български носители, но все още не е достатъчно позната. Какво стои зад нея и какви (литературни) ценности и постижения се награждават всяка година? Как и кой предлага и избира лауреатите?

Издателство „Парадокс“ ви провокира да научите повече. С подкрепата на програма “Творческа Европа” ще съберем на едно място четирима носители на Европейската награда за литература – Пааво Мацин (Естония, 2016), Калин Терзийски (България, 2011), Освалдс Зебрис (Латвия, 2017) и Ина Вълчанова (България, 2017) и в две поредни вечери по време на Пролетния базар на книгата ще говорим за преплитането на литература и награди, история и идентичност, минало, настояще и бъдеще. 

29 май от 18:30 ч. в  Литературен клуб “Перото”

Калин Терзийски в диалог с Пааво Мацин за пресечната точка на историите. Има ли кой да ви обича в дискотека Гогол? Отговора ще потърсим заедно с модератора на дискусията Гриша Атанасов.

30 май от 18:30 ч. в Литературен клуб “Перото” 

Ина Вълчанова среща Освалдс Зебрис в диалог за човечността и идентичността. В сянката на Петльов връх ли е остров Крах? Модератор на дискусията е журналистът Георги Ангелов.

Издателство “Парадокс” е създадено в незапомнени времена, през обгърнатата в мистика 1991 година, когато пияно от демокрация свободното слово плахо надзърташе от убежището си, а свободата на словото напрягаше крехки мишци, за да отхвърли безсмислиците на ХХ век и да запази единствено смислиците му.

Събитието се осъществява и с подкрепата на Бюрото на “Творческа Европа” в България.

За гостуващите автори:

Освалдс Зебрис е представител на все още екзотичната за българската публика съвременна латвийска литература. Авторът е роден през 1975 г., завършва икономика и работи като експерт в областта на връзките с обществеността и комуникациите в няколко международни компании. Чувствителността му към социалните проблеми обаче променя посоката на професионалното му развитие и той започва да се занимава с журналистика, като в този период е автор и редактор в редица вестници и списания в Латвия.

Безспорният езиков талант и завладяващият стил, които открояват Зебрис в съвременната латвийска журналистика, го отвеждат още по-далеч и разгръщат пълния си потенциал, когато той започва да пише художествена литература. Още първият му литературен опит – сборник с кратки разкази – му носи неочаквана популярност сред латвийската публика, както и годишната литературна награда на Латвия за 2010 г. за дебютна книга. Успехът на Освалдс Зебрис като утвърждаващ се съвременен писател продължава и със следващата му книга – историческият роман „В сянката на Петльов връх”, който получава не само номинацията на литературната награда на Латвия за 2015 г., но е отличен и с Наградата на Европейския съюз за литература.

Пааво Мацин е роден през 1970 г. в Талин, а понастоящем живее в покрайнините на Вилянди – богат на история град, който вдъхновява неговото творчество и където се развива действието на настоящия роман.

След като завършва естонския Теологически институт, Пааво Мацин започва работа като учител, а усетът му към литературата го превръща в уважаван литературен критик.Прави първите си стъпки като писател в литературния кръг 14NÜ, а до 2004 г. е член и на естонския Съюз на писателите. Ранните си книги издава сам и в малък тираж. Те представляват своеобразен експеримент на форма и съдържание и въвеждат в естонския литературен живот нови или позабравени теми като алхимията, гаданието, мистиката и, разбира се, пародията с тях.

Една от тези теми, алхимията, представлява отдавнашен интерес за автора и заема важно място в творчеството му, още от първата му новела, „Доктор Шварц“. „Дванадесет ключа към алхимията“ (2011 г.) е номинирана за естонската Държавна награда за култура през 2012 г. Втората му новела, „Синият пазач“ (2013 г.), която пренася действието в Рига в условията на фантасмагорична гражданска война между жестоките обитатели на гетото Москова, превзели града, и храбрите отбранители, обединени в съпротивително движение, също е сред номинираните за наградата за културен принос за 2012 г.

Европейската награда за литература вече има трима български носители, но все още не е достатъчно позната. Какво стои зад нея и какви (литературни) ценности и постижения се награждават всяка година? Как и кой предлага и избира лауреатите? Научете повече по темата от Доротея Монова и Георги Ангелов:

Прочетете повече и за книгите на Освалдс Зебрис и Пааво Мацин – „В сянката на Петльов връх“ и „Дискотека „Гогол“.