Втора световна война Архиви

Владимир Бартол (1903 – 1967 г.) е изтъкнат писател, драматург, есеист и критик. Роден в Триест, той е сред водещите словенски интелектуалци, признат за един от големите класици в словенската литература.

През 20-те години на миналия век Бартол следва философия, теология, биология и психология в Париж и Любляна. Нарежда се сред първите, популяризирали идеите на Фройд в бивша Югославия. По време на Втората световна война Бартол взима участие в съпротивата срещу нацистката окупация на Югославия.

„Аламут“, вторият от двата романа на Бартол, представлява еманацията на неговите идеи и опит по въпросите на тоталитаризма, събран преди и по време на Втората световна война. Писателят не дочаква огромния успех на творбата си, но го очаква и предвижда – при това с плашеща точност.

На 24 юли 1938 г., половин век преди френското издание на творбата (1988), белязало началото на западноевропейския ѝ пробив, Владимир Бартол пише в дневника си:

„Имах усещането, че пиша за публика, която ще живее след петдесет години…
Завърших „Аламут“ в 5:45 сутринта. Доволен. В тези последни дни постоянно треперех да не би някой да ми я открадне, да избухне пожар или да се случи нещо друго. Към края си въобразявах, че дори някой може да ме убие или да претърпя злополука, но „Аламут“ бе почти готов. При все това не можах да се отпусна докато не написах и последната буква. Нека някой ме убие – в „Аламут“ аз съм безсмъртен.“

Иржи Кратохвил, едно от най-ярките имена на съвременната чешка проза, есеистика и драматургия, е роден през 1940 г. в Бърно. Има едновременно типичната и екстремната съдба на мнозина чешки интелектуалци от втората половина на ХХ век. През 1952 г. баща му и чичо му, известни интелектуалци, избират пътя на политическата емиграция, като чичото става и активен сътрудник на радиостанциите „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“. Последиците за останалите в Чехословакия членове на семейството са тежки и след 1968 година Иржи Кратохвил е принуден да упражнява неквалифициран физически труд (бил е кранист, нощен пазач в птицеферма, телефонист). До 1989 г. творбите му излизат изключително в самиздат и емигрантски издателства. След Нежната революция едновременно се издават както по-рано написани романи, драми и сборници разкази, така и новите му произведения. Днес Кратохвил е наричан „крал на сюжетите“, творчеството му е предмет на монографии и дисертации, носител е на голям брой престижни литературни награди, превеждан е в много страни.

Произведения:

Лека нощ, сладки сънища