Светлана Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейното „многозвучно писане, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен метод грижливо да създава колажи от човешки гласове.
Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университета в Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката на комунизма“.
„Я долго искала жанр, который бы отвечал тому, как я вижу мир. И выбрала жанр человеческих голосов… Свои книги я высматриваю и выслушиваю на улицах. За окном.“ Както самата Алексиевич пише в сайта си, за свой писателски жанр е избрала гласовете човешки: на хората от улицата, зад стъклото на прозорците… Острата и откровено човешка лична позиция на писателката за случващото се в родината и и в Русия изобщо среща обществен отглас по-често в чужбина. А там, където е родена и отрасла, вече я хулят и официалната позиция на институции и критика не е изпълнена с любов.
По повод литературния Нобел на Запад се появиха подготвени колажи от изказвания на Светлана Алексиевич (ето един по публикации в „Нойе Цюрхер Цайтунг”, „Ди Цайт” и „Дойче Веле“):
Войната на Русия срещу Запада вече започна. Не искат да го повярват нито в Русия, нито на Запад, но страната вече е съвсем друга. Откъде изпълзяха този примитивен милитаризъм, тази ретроградност, това помрачение? Ние се питаме това всеки ден. В Европа навярно също се питат. Защото хората на Запад искат просто да живеят нормално и в мир, докато руснаците са готови да умрат за героичната идея. Разликата е фундаментална. /…/ Постепенно си припомняме, че ние сме хора на войната – просто защото друго не знаем. Ние винаги или сме водили война, или сме се готвели за следващата. У нас войната е издигната в култ.
Ден след получаването на наградата, в Берлин писателката се срещна с германски журналисти. Алексиевич сподели, че „не вярва, че Нобеловата награда за литература на практика ще промени отношението на властите към нея. Същите тези власти години наред не разрешаваха публикуването на нейните книги. „Аз имам много международни отличия, но това никога не е оказвало влияние върху нашата власт“, казва Светлана Алексиевич. Реакциите на обикновените хора са ѝ по-скъпи от поздравленията на чиновниците. „Те излизаха на улицата, плачеха, прегръщаха се. Някои бяха успели да купят и цветя. Бях разтърсена. Разбрах, че тази унизена и забравена страна, която живее във вечен страх, е имала нужда от някакъв символ, от някакво чудо“, казва тя.“
Предстои издателство „Парадокс“ да представи три нейни книги – „Време секънд хенд“ вече е в каталога ни. Очаквайте и „Войната не е с лице на жена“ и „Последните свидетели“, които ще излязат в един том.
Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва своите/техните разкази – на жените фронтовачки, на децата на Великата Отечествена, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр – „жанра на човешките гласове“.
„Историк на емоциите и душата” я нарича Сара Даниус, постоянен секретар на Шведската академия: „Тя е необикновен, изключителен автор (…) През последните 30-40 години тя сканира съветския и пост-съветския човек. Това обаче не е история на събития, а история на емоциите и душата. Тя сътвори нов жанр в литературата.”
* * *
OFFNews | 28 април 2016 в 21:14
Прокремълски активисти нападнаха днес в Москва руската писателка Людмила Улицка, която е критик на президента Владимир Путин, съобщават АФП и Радио Свобода.
Нападнати са и ученици, които са взели участие в конкурс, организиран от правозащитната организация „Мемориал“. В центъра на руската столица активисти на Движението за национално освобождение замеряха с яйца и със зелена течност за дезинфекция Улицкая и учениците. По данни на правозащитници полицаите са гледали отстрани, но не са направили нищо.
Произведения:
You must be logged in to post a comment.