Пааво Мацин и Калин Терзийски за пресечната точка между реализма и фантастичното

За пресечната точка на реализма и фантастичното в литературата разговаряха естонският писател Пааво Мацин, автор на романа „Дискотека „Гогол“, и българският автор Калин Терзийски по време на срещата си в Литературен клуб „Перото“ с модератор Гриша Атанасов. Събитието беше част от „Дни на Европейската награда за литература“, организирани от издателство „Парадокс“ с подкрепата на програма „Творческа Европа“ в рамките на Пролетния базар на книгата.

Доротея Монова, основателка на издателство „Парадокс“, представи двамата носители на европейската награда и заяви, че инициативата цели да обори критиците на приза в България и да помогне на хората да разберат по-добре неговата функция.

Авторите обсъдиха взаимно подхода си към литературата, като Калин Терзийски се изказа особено ласкаво за стила на събеседника си и призна, че го е вдъхновил. Мацин обясни влечението си към фантастичното с убеждението си, че не съществува строг реализъм или обективен свят, а само субективни сънища, страхове и притеснения. Терзийски го подкрепи и изтъкна, че светът не е това, което виждаме, а онова, което преживяваме, смесица от видения и фантазии.

Разговорът обхвана още парадоксите на историческите романи, нуждата от повече истории за бъдещето за сметка на трагичните сюжети от миналото, влиянието на руската култура и дилемата може ли да тя бъде отделена от „заплахата от империята“, както и въпроса как малките литератури могат да подобрят общуването помежду си, вместо да се интересуват само от големите.

Накрая публиката се включи с въпроси, изкушена от обещаните от Мацин шишенца с водка за престрашилите се. Естонският писател разкри, че вече работи върху продължение на „Дисотека „Гогол“, в което обаче Естония ще се намира не под руска, а под финландска окупация. Той изпрати гостите, като сподели своята творческа философия:

Ако пишеш така, както го изисква аудиторията, много ще сбъркаш. Трябва да пишеш така, както се смееш или плачеш, а не, все едно не изпитваш никакви чувства.

Терзийски пък заключи:

Когато видиш някого да прави нещо изключително добре, си казваш, че нямаш право да се офлянкваш. Ако човек няма блестящи примери, заприличва на сивкав грунд. Ако обаче ги вижда пред себе си, си припомня, че и той е блестящ.

Вижте видео от дискусията тук:

Не пропускайте да посетите и втората среща от „Дни на Европейската награда за литература“ с участието на латвийския писател Освалдс Зебрис, българската авторка Ина Вълчанова и модератор преводачът и журналист Георги Ангелов. Тя ще се проведе тази вече от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“, а тема на разговора ще бъде човечността.

Дискотека „Гогол“