Категория: Aвтори

Джевад Карахасан е роден в Томиславград, Босна, през 1953 година. Завършва сравнителна литература и театрология във Философския факултет в Сараево, а докторската си степен защитава в Загреб. Работил е като драматург в Народния театър в Зеница и Сараево, като редактор в списанията „Одjек“ и „Израз“, бил е преподавател в Академията за сценични изкуства в Сараево, лектор в университета в Гьотинген, гост-преподавател в университетите в Залцбург и Инсбурк. „Среднощно събрание” е втората книга след Писма от тъмния вилает”, с която Джеват Карахасан се представя на българския читател.
Книгите му са преведени на български, немски, френски, италиански, испански, английски, чешки, полски, словенски и холандски. Носител е на много международни литературни награди. Живее в Сараево и Грац. Преподава във Философския факултет в Сараево.

Владимир Тонев Сунгарски е роден на 5 май 1977 г. Завършва средното си образование в Националната гимназия за древни езици и култури през 1996 г. с дипломна работа – превод на писма на Цицерон от сборника “До близките”. Завършва специалност “Френска филология” в СУ “Свети Климент Охридски” (дипломна работа със заглавие “Референции към Античността в средновековното произведение Романът на розата”) и след шестмесечна военна служба в пехотата се занимава предимно с преподавателска дейност. Към момента работи като асистент по френски език в катедра “Романистика” в СУ (от 2004 година). Сунгарски е автор няколко научни и не съвсем научни публикации относно средновековни рицарски романи, Толкин и филмите на Джеймс Камерън. Превел от френски “Славата на Империята” на Жан д`Ормесон, която се очаква да излезе до края на 2011 г.
Пише разкази и романи още от 1991 година.
Една от амбициите на Владимир Сунгарски е творбите от античния цикъл да са максимално автентични, в тях да няма измишльотини, свързани с историята, бита и доколкото е възможно нравите на хората от края на втори, началото на трети век след Христа.

Доц. д-р Венцеслав Бондиков завършва философия със специализация социология в СУ „Св. Кл. Охридски”. От 1992 г. е преподавател във ФЖМК на СУ. В катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” преподава дисциплините „Методи за изследване на масовата комуникация” и „Маркетинг”. Научните му интереси са в областта на емпиричните социологически изследвания и манипулациите в комуникацията. Автор е на монографиите ”Кандидат-студентите пред вратите на университета” (1994), „Съпоставимост на емпирични изследвания” (1997), „Новини и сондажи. Представяне на проучвания на обществменото мнение в печата.” (в съавторство с М. Златева, 1999), „Манипулации в комуникацията” (2007), „Манипулация и социална комуникация” (2009).

Гениалният руски (по негови думи – съветски) писател Венедикт Ерофеев е роден през 1938 г. отвъд Полярния кръг, на Колския полуостров. Най-големите му заслуги към човечеството (като изключим класическите му литературни произведения) са неговият принос към митологизирането на водката, иновативният му подход към коктейлите и превръщането на Курската гара в Москва на култово място за поклонение, което и до днес приютява тълпите от пияни читатели и други ексцентрици, объркали се по пътя за Кремъл.

Антоанета Бачурова е журналистка, натрупала опит в няколко културни редакции на радиото и телевизията. Тя е съавтор на филмовата поредица „Умно село”, заедно със съпруга си Владимир Люцканов. С апостолски ентусиазъм вече над 10 години те двамата съхраняват културната история на времето, в което живеем и влизат без изключение в Златния фонд на БНТ.

Анджей Сташук е роден във Варшава през 1960 г. Автор е на над 17 книги (белетристика, драматургия, есета и поезия). Преиздавани многократно в Полша, творбите му са преведени на немски, английски, френски, холандски, чешки и фински език.
Изключван от много училища, Сташук не завършва средно образование. Сътрудничи на нелегални опозиционни издания. Практикува много професии, включително уличен музикант и санитар в лудница. Тъй като определя себе си като пацифист, той лежи година и половина в затвора (за дезертьорство от армията), в който по собствените му думите придобива жизнен опит, без да е имало нужда да убива някого.
Днес той живее в усамотен район на планините Ниски Бескиди край границата със Словакия, където, освен че отглежда кози и лами, намира време да ръководи собственото си издателство “Чарне” (в превод на български – „Черно издателство”). Сташук е признат за най-големия съвременен полски писател и днес безспорно е най-известният полски автор в Европа и Северна Америка.