Категория: Aвтори

Чезар Паул-Бадеску (роден 1968 г.) вече е сред най-обичаните и най-жестоко оспорвани млади писатели в румънската литература. След дипломирането си в Букурещкия университет през 1994 г. той работи като журналист в различни списания за култура и изкуство, както и в радио „Свободна Европа“. Става главен редактор на седмичното приложение „Медия & Култура“ на румънския ежедневник „Котидианул”, а също и редактор в „Дилема Веке” – най-високотиражния румънски седмичник за култура.
Дебютира през 1995 г. с колективния сборник с разкази „Семейна снимка”, който получава наградата за дебют на списание „Томис”. Съставител е на антологията с публицистични статии „Случаят Еминеску” (1999).
След два успешни романа Бадеску мечтае да зареже всякаква друга работа, за да пише отново. Умерен оптимист и цар на автопародията Бадеску заявява, че основното му занимание е геройски да устоява на „нещата, които ни правят луди“. Засега.

Чезар Паул-Бадеску е между най-известните имена на днешната румънска литература. „Младостта на Даниело Наниста“ е определян като своеобразен билдунгсроман, носталгично-ироничен разказ за „формирането на личността“ на своя герой във времената на социализма. „Светлина, моя любов“ е своеобразно продължение на житейската история на героя. Две наистина добри романови истории, подриващи границата между функционалното и автобиографичното.

Цветан Тодоров е световно известен теоретик на литературата и историк на идеите. От 1963 г. живее във Франция. Автор е на повече от трийсет книги, писани на френски и превеждани на много езици. Сред последните му трудове, публикувани в превод на български, са: Несъвършената градина (изд. „Нов български университет”, София, 2004), Страхът от варварите (изд. „Изток-Запад”, София, 2009), Духът на Просвещението (Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2009).

Роден през 1952 г. в София. През 1978 г. Завършва Художествената академия в София, специалност „Илюстрация и оформяне на книгата“.
До 1982 работи в областта на илюстрацията и оформянето на книгата. През 1978г. участва в основаването на първото в България списание за комикси – “ДЪГА”. От 1982 г. работи предимно в областта на графиката, акварела, рисунката и живописта. Участва в почти всички издания на графични биеналета в света и е получил много награди от най-престижните сред тях.

Награди:
2006 – Награда за рисунка, София
2001 – Първа награда на III Международно биенале на графиката – София
1997 – Голямата награда на IX Международно биенале на графиката – Варна 98
1995 – Първа награда на VIII Международно биенале на графиката – Варна 95
1993 – втора награда на II Международно биенале на графиката – Дьор, Унгария
1993 – награда за графика, Кюстендил
1991 – награда на асоциацията “Арт Диалог”, Париж, на VI Международно биенале на графиката – Варна 91
1990 – награда на журито на XVII салон – Вил дьо Вилньов ла Гарен, Франция
1989 – награда за графика, София
1988 – награда за илюстрация, София
1988 – награда за графика, София
1985 – награда за сатирична графика на Международното биенале на хумора и сатирата, Габрово 85
1985 – награда за графика, София
1984 – награда за илюстрация, София.

Филип Гримбер (роден през 1948 г.) първоначално придобива известност като психоаналитик. Завършил психология, той изучава и психоанализа при Лакан в продължение на почти цяло десетилетие. И до днес е практикуващ психоаналитик – един от най-реномираните, който посвещава времето си най-вече на работа с деца-аутисти. Страстен привърженик на музиката и танца, Филип Гримбер е автор и на няколко книги с есета като Psychanalyse de la chanson („Психоанализа на песента“), Pas de fumee sans Freud („Няма дим без… Фройд“) и др.
За себе си авторът казва: „Много фантоми витаят из живота ми. Моят начин да им дам отпор е като пиша книги.“ И добавя: „Не можеш да напишеш една книга, докато не почука на вратата ти. А зад вратата е чакалнята… Идеите се блъскат в главата ми, докато някоя сутрин проектът е узрял. Но въпреки всичко се старая възможно най-дълго да отлагам писането, защото се страхувам, че това може да е „кьор фишек“, че може да се разочаровам или пък, че историята ми не е достатъчно дистанцирана от личното…“
И това не е случайно. Защото личната семейната история на писателя се превръща и в история на главния герой (който също носи името Филип) в романа „Тайна”. Очевидно тайната, която е почукала на вратата на автора през юношеските му години, си е заслужавала „престоя в чакалнята“, за да се превърне през 2004 г. в литература.
С романа си „Тайна“ Филип Гримбер влиза – по думите на френската преса – в затворения клуб на „седмоцифрениците“ (над 1 000 000 продадени екземпляра).

Сияна Захариева
Родена през 1982 г. в Перник, България. Завършва специалност „Илюстрация” в Националната художествена академия, София. Работи в областта на илюстрацията за деца. Има участия в национални и международни изложби за илюстрация. Носител на наградата „Млад автор“ от национална изложба “ Изкуството на българската книга“, 2006

Родената през знаковата 1968 година в Анкара Сибел К. Тюркер добива по-широка популярност, след като сборниците й с разкази “Луд по разказите” и “Агула, колко животи крием в себе си, колко животи премълчаваме?” получават две от най-“апетитните” литературни награди в Турция – “Юнус Нади” (2005) и “Халдун Танер” (2006). Веднага след това тя издава и първия си роман – “Смъртта на поетесата”, на който е писано да бъде и първа нейна книга, издадена в България. Възможно е този неин дебют на българския книжен пазар да бъде последван от превода и на някой от следващите й два романа – “Единственият живот на Мерйем” (2008) и “Всички мои грехове” (2010). С тях авторката продължава да печели награди и да разширява читателската си аудитория както в Турция, така и зад пределите на югоизточната ни съседка, при това в условията на невероятния бум на турската романистика от първото десетилетие на XXI в., довел до небивала конкуренция на автори и текстове, част от които, подобно на “Смъртта на поетесата”, успява да се пребори за душите и на българските читатели.

Нора Юга е родена на 4 януари 1931 г. в Букурещ. През 1953 г. завършва немска филология в Букурещкия Университет. Учител по немски език, (1954-1955), библиограф в Румънската държавна централна библиотека (1955-1969), редактор в издателство „Encilopedica” (1969-1977), журналист в списание „Volk und kultur” (1977-1986).
Автор е на повече от десет стихосбирки, четири романа и на множество статии, публикувани в румънски и чуждестранни периодични издания. Един от най-добрите преводачи на немска литература в Румъния (Гюнтер Грас, Ернст Юнгер, Херта Мюлер, Е.Т.А. Хофман, Ф. Ницше и др.)
Носителка е на множество награди, четири от които на Съюза на румънските писатели: 1981-„Становища за болката”, стихове; 1994-„Сапунът на Леополд Блум”, роман; 1998-награда за превод на „Тенекиеният барабан” на Гюнтер Грас; 2005 – „Шейсетгодишната и младежът”, роман.

Нанси Хюстън е родена през 1953 г. Семейството £ се премества в Бостън (САЩ), когато Нанси е на 15 години. Следва в университета „Сара Лорънс“ в Ню Йорк, а през 1973 г. заминава да продължи образованието в Париж. Днес Нанси Хюстън живее в Париж със съпруга си Цветан Тодоров и с двете си деца. Хюстън е автор на 15 романа и на много есета. В България е позната с книгите си „Целувката на ангела“, „Надгробен камък за Ромен Гари“ и „Дневник на сътворението“.
През 1996 г. във Франция Хюстън получава наградата „Гонкур на лицеистите“. През 1993 г. е лауреат на литературната награда на канадския генерал-губернатор за „Песента на равнините“, а за „Разломи” £ е присъдена наградата „Фемина“ за 2006 г.

Маурицио Маджани (роден в Кастелнуово Магра през 1951г.) е автор на следните творби, публикувани от издателство „Фелтринели”: Едно време си мечтаех за всички вас (1990 г.), Щастлив на война (1992 г.), Мàури, Мàури (1996 г.), Смелостта на червеношийката (1995 г., лит.награди „Виареджо Рапачи” и „Кампиело” за 1995 г.), Кралица без накити (1998 г., лит.награди „Аласио” и „Стреза” за белетристика през 1999 г.), Зави ми се свят (2002 г., лит.награда „Любов към писането” за 2003 г., финалист в конкурса за лит.награда „Киара”). Среднощен пътник спечели литературните награди „Ърнест Хемингуей”, „Парко дела Маиела” и „Стрега” за 2005 г.

Ленард Коен (р. 1934 г.) е канадски поет, писател, певец и музикант от еврейски произход. През 1956 г. издава първата си книга, сборника със стихове “Да сравняваме митологии”. Следват “Цветя за Хитлер” (1964), “Райските паразити” (1966), “Книга на милосърдието” (1984) и др. Коен е автор на два романа: “Любимата игра” (1963) и “Красиви загубеняци” (1966). Последната му книга е поетичната сбирка “Книга на копнежа” (2006). Като музикант е издал 12 албума с авторски песни, наред с различни компилации и концертни изпълнения. Последният му албум е “Скъпа Хедър” (2004). През 2008 г. Ленард Коен е удостоен с място в “Рокендрол залата на славата” в Кливланд, САЩ.
Трудно е да се каже дали роденият през 1934 г. канадец Ленард Коен е по-популярен и обичан като музикант или като писател. Зад гърба си той има над 17 албума със забележителни песни, оказали сериозно влияние върху популярната музика, но също и 12 книги с поезия и проза, отдавна осигурили му заслужено място в антологиите. При Коен се размиват границите между музицирането с китара в ръка и това над белия лист. И двете са горчиво-сладки, слели в себе си неистова болка и неудържима обич, бавни и меланхолични, но изпепеляващо емоционални. Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а първият му музикален албум, вдъхновен от посещенията в легендария нюйоркски клуб на Анди Уорхол, се появява в самия край на 1967 г.

Произведения:

„Красиви неудачници“

ПРАВОСЪДИЕТО ОТВЪТРЕ
Илко Петров
Цена: 16,00 лв
Мека корица
326 стр.

Илко Петров е роден през 1955 г. в град София. Магистър по физика и доктор по философия. През 1998 г. попада за 167 дни в столичния следствен арест. След което още 10 години е обвиняем и подсъдим. Накрая, през 2009 г. получава условна присъда. С аналитичен стил и тънка наблюдателност авторът представя сразяваща картина на съвременното българско правосъдие.

Това е първото у нас, основано на личен опит, цялостно изследване на наказателния процес – от ареста до съдебната зала.

Книгата е много повече от описание на авторовата съдба и предоставя богат материал за всички, които имат отношение към реформата на съдебната система. С разобличителната си титла „Правосъдието отвътре“ е истински бестселър.

Илия Ангъчев (Личо) е роден през 1938 г. в г. Лясковец. Още в детството си се включва в оркестъра на баща си като барабанчик, за да се издигне до пулта на диригент на военен духов оркестър. Композира маршове, хора, друга музика. По-късно, след като завършва Централния институтза усъвършенстване на учители, работи като учител по музика.
Ангъчев е автор на книгите „Из живота на лясковските музиканти”- 2003, „Кратка морфология на циганския диалект на Лясковец” – 2008 г. и „Българско-цигански речник”, издаден през 2010 година и „Циганско български речник”, 2011 г., издание на „Парадокс”.

“Флобер казвал: “Мадам Бовари – това съм аз. Аз мога да кажа: “Жан Д’Ормесон – това съм аз.”

На пръв поглед животът на Жан Д’Ормесон (или Жан д’О, както с обич го наричат в родната му Франция) е предопределена още преди раждането му. Потекло и възпитание като неговите са се оказвали прекалено тежко бреме за мнозина. Роден през 1925 г. от сродяването на две стари, благороднически фамилии, той прекарва детството си в семейния замък на майка си, докато баща му, Андре Льофевр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър в Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист. Но в съдбата на всеки човек има малка вратичка и парченце от пъзела на живота е оставено в ръцете на Призванието.
Жан Д’Ормесон не се бои да следва призванието си. Философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Романи като “Историята на скитника евреин”, публикуван за пръв път на български от издателство “Парадокс”, не са философски трудове, но не са и просто развитие на даден сюжет. В книгите му множество различни мотиви се преплитат – исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Д’Ормесон е малко тъжен като всеки аристократ, носещ върху плещите си товара на историята и по рождение осъден (или благословен) да осъзнава неуловимостта на всичко, което съществува в оковите на времето. В тъгата му по парадоксален начин се прокрадва един особен оптимизъм. Не всичко е загубено, щом човек тъгува, обича, радва се, страда, но помни. Това че писателят е удостоен с членство във Френската Академия и Почетния легион, списва колонка във в. “Фигаро” и е един от най-обичаните съвременни френски интелектуалци, се дължи на неспокойния му дух, а не толкова на огромната му начетеност и социалния му статус.

“Дъщеря ми беше на шест години и веднъж я попитаха: “Какво прави баща ти?” А тя отговори: “Когато пише много бързо с химикалка, пише статия, а когато нищо не прави” – вижте гения на децата! – “когато нищо не прави с молив в ръка, пише книга.”
Жан Д’Ормесон

 

Произведения:

„Бог: неговият живот и творчество“

Ерик Богосян (1953) е американски драматург и актьор, автор на пиесите „Радиошоу” (номинирана за Пулицър), „Предградие” и „Griller”, наградените с приза Оби моноспектакли „Drinking in America”, „Pounding Nails in the Floor with My Forehead” и добре познатият у нас „Секс, наркотици & рокендрол”. Играе в десетки филми и телевизионни сериали, сред които „Закон и ред”. Богосян е носител на Сребърна мечка от Берлинския кинофестивал за ролята на Бари Шамплейн в „Радиошоу” – филмът на Оливър Стоун по едноименната му пиеса. Живее в Ню Йорк.

“Немалко от героите ми са млади хора, които се стремят да се измъкнат от ограниченията на малките си градчета, но на практика нямат информацията, която им е нужна, за да го сторят. Работя с градски хлапета и виждам момчета на по 20, току-що излезли от затвора. Питаш ги какво ще правят с живота си и те ти отговарят, че ще станат хип-хоп звезди. Няма как всеки да стане хип-хоп звезда. Всъщност, малцина могат. Тогава, докъде стигаш?”
Ерик Богосян

Енис Батур (р. 1952, Ескишехир – в сърцето на Мала Азия), класифициран в турските справочници като поет, есеист и издател, ни се представя тук с „опит за роман”. При това определението принадлежи на самия Енис Батур, чието име стои на кориците на не по-малко от 75 книги, а отделно от това в неговата биография има няколко години начело на Дирекция „Издателска дейност” в Министерството на националното образование на Република Турция и от 1988 г. досега – работа в престижното издателство „Япъ креди”, известно с високите изисквания, които поставя пред своите издания.

Дончо Иванов е роден на 22.12.1960 г. в гр. Карнобат. Служил във ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров”- Варна, Завършил е журналистика в СУ „Кл. Охридски”. Член на НД ”Екогласност” и Профсъюз „Подкрепа”. През 1989 г. е вицепрезидент на КТ „Подкрепа” и член на Национален координационен съвет на СДС през 1990 г. Работил е като журналист в БНТ, БТА, вестник „Демокрация”. Издател и главен редактор на парламентарен седмичник „Дебати”, изпълнителен директор на Информационна агенция „Балкан”. Автор на монографии „Минало като в роман” (с Марко Семов) и „Полемики за Захари Стоянов”. Основател и пръв председател на Съюз на журналистите „Подкрепа”. Хоноруван преподавател в УНСС, магистърска програма „Национална сигурност”. Основател и главен секретар на екологични организации – Движение „Зелена България”, Български зелен кръст, Алианс на неправителствените природозащитни организации „Витоша 2002”. Ръководител и изпълнител на проекти – виртуален бизнес инкубатор, подпомагане на малък и средн бизнес, устойчиво развитие на български общини, гражданско общество и администрация, модерният град и националната идентичност. Член на Българска асоциация по водите, Съвет за обществени консултации към 41-то НС, Висш експертен екологичен съвет, Национален консултативен съвет по горите, Комитет по наблюдение и постоянни работни групи към Оперативна програма Околна среда и Програма за развитие на селските райони. Председател на гражданско сдружение „Хармония”.