Автор: Издателство "Парадокс"

Маурицио Маджани (роден в Кастелнуово Магра през 1951г.) е автор на следните творби, публикувани от издателство „Фелтринели”: Едно време си мечтаех за всички вас (1990 г.), Щастлив на война (1992 г.), Мàури, Мàури (1996 г.), Смелостта на червеношийката (1995 г., лит.награди „Виареджо Рапачи” и „Кампиело” за 1995 г.), Кралица без накити (1998 г., лит.награди „Аласио” и „Стреза” за белетристика през 1999 г.), Зави ми се свят (2002 г., лит.награда „Любов към писането” за 2003 г., финалист в конкурса за лит.награда „Киара”). Среднощен пътник спечели литературните награди „Ърнест Хемингуей”, „Парко дела Маиела” и „Стрега” за 2005 г.

Ленард Коен (р. 1934 г.) е канадски поет, писател, певец и музикант от еврейски произход. През 1956 г. издава първата си книга, сборника със стихове “Да сравняваме митологии”. Следват “Цветя за Хитлер” (1964), “Райските паразити” (1966), “Книга на милосърдието” (1984) и др. Коен е автор на два романа: “Любимата игра” (1963) и “Красиви загубеняци” (1966). Последната му книга е поетичната сбирка “Книга на копнежа” (2006). Като музикант е издал 12 албума с авторски песни, наред с различни компилации и концертни изпълнения. Последният му албум е “Скъпа Хедър” (2004). През 2008 г. Ленард Коен е удостоен с място в “Рокендрол залата на славата” в Кливланд, САЩ.
Трудно е да се каже дали роденият през 1934 г. канадец Ленард Коен е по-популярен и обичан като музикант или като писател. Зад гърба си той има над 17 албума със забележителни песни, оказали сериозно влияние върху популярната музика, но също и 12 книги с поезия и проза, отдавна осигурили му заслужено място в антологиите. При Коен се размиват границите между музицирането с китара в ръка и това над белия лист. И двете са горчиво-сладки, слели в себе си неистова болка и неудържима обич, бавни и меланхолични, но изпепеляващо емоционални. Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а първият му музикален албум, вдъхновен от посещенията в легендария нюйоркски клуб на Анди Уорхол, се появява в самия край на 1967 г.

Произведения:

„Красиви неудачници“

ПРАВОСЪДИЕТО ОТВЪТРЕ
Илко Петров
Цена: 16,00 лв
Мека корица
326 стр.

Илко Петров е роден през 1955 г. в град София. Магистър по физика и доктор по философия. През 1998 г. попада за 167 дни в столичния следствен арест. След което още 10 години е обвиняем и подсъдим. Накрая, през 2009 г. получава условна присъда. С аналитичен стил и тънка наблюдателност авторът представя сразяваща картина на съвременното българско правосъдие.

Това е първото у нас, основано на личен опит, цялостно изследване на наказателния процес – от ареста до съдебната зала.

Книгата е много повече от описание на авторовата съдба и предоставя богат материал за всички, които имат отношение към реформата на съдебната система. С разобличителната си титла „Правосъдието отвътре“ е истински бестселър.

Илия Ангъчев (Личо) е роден през 1938 г. в г. Лясковец. Още в детството си се включва в оркестъра на баща си като барабанчик, за да се издигне до пулта на диригент на военен духов оркестър. Композира маршове, хора, друга музика. По-късно, след като завършва Централния институтза усъвършенстване на учители, работи като учител по музика.
Ангъчев е автор на книгите „Из живота на лясковските музиканти”- 2003, „Кратка морфология на циганския диалект на Лясковец” – 2008 г. и „Българско-цигански речник”, издаден през 2010 година и „Циганско български речник”, 2011 г., издание на „Парадокс”.

“Флобер казвал: “Мадам Бовари – това съм аз. Аз мога да кажа: “Жан Д’Ормесон – това съм аз.”

На пръв поглед животът на Жан Д’Ормесон (или Жан д’О, както с обич го наричат в родната му Франция) е предопределена още преди раждането му. Потекло и възпитание като неговите са се оказвали прекалено тежко бреме за мнозина. Роден през 1925 г. от сродяването на две стари, благороднически фамилии, той прекарва детството си в семейния замък на майка си, докато баща му, Андре Льофевр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър в Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро. Младият благородник получава задължителното за произхода си добро образование и по всичко личи, че му е писано да продължи семейната традиция като по-големия си брат Анри, висш чиновник във френските колонии и финансист. Но в съдбата на всеки човек има малка вратичка и парченце от пъзела на живота е оставено в ръцете на Призванието.
Жан Д’Ормесон не се бои да следва призванието си. Философията и литературата стават негова стихия още в младостта му. Романи като “Историята на скитника евреин”, публикуван за пръв път на български от издателство “Парадокс”, не са философски трудове, но не са и просто развитие на даден сюжет. В книгите му множество различни мотиви се преплитат – исторически реалии, културни архетипи и лични спомени танцуват изящен кадрил. Д’Ормесон е малко тъжен като всеки аристократ, носещ върху плещите си товара на историята и по рождение осъден (или благословен) да осъзнава неуловимостта на всичко, което съществува в оковите на времето. В тъгата му по парадоксален начин се прокрадва един особен оптимизъм. Не всичко е загубено, щом човек тъгува, обича, радва се, страда, но помни. Това че писателят е удостоен с членство във Френската Академия и Почетния легион, списва колонка във в. “Фигаро” и е един от най-обичаните съвременни френски интелектуалци, се дължи на неспокойния му дух, а не толкова на огромната му начетеност и социалния му статус.

“Дъщеря ми беше на шест години и веднъж я попитаха: “Какво прави баща ти?” А тя отговори: “Когато пише много бързо с химикалка, пише статия, а когато нищо не прави” – вижте гения на децата! – “когато нищо не прави с молив в ръка, пише книга.”
Жан Д’Ормесон

Произведения:

„Бог: неговият живот и творчество“

Ерик Богосян (1953) е американски драматург и актьор, автор на пиесите „Радиошоу” (номинирана за Пулицър), „Предградие” и „Griller”, наградените с приза Оби моноспектакли „Drinking in America”, „Pounding Nails in the Floor with My Forehead” и добре познатият у нас „Секс, наркотици & рокендрол”. Играе в десетки филми и телевизионни сериали, сред които „Закон и ред”. Богосян е носител на Сребърна мечка от Берлинския кинофестивал за ролята на Бари Шамплейн в „Радиошоу” – филмът на Оливър Стоун по едноименната му пиеса. Живее в Ню Йорк.

“Немалко от героите ми са млади хора, които се стремят да се измъкнат от ограниченията на малките си градчета, но на практика нямат информацията, която им е нужна, за да го сторят. Работя с градски хлапета и виждам момчета на по 20, току-що излезли от затвора. Питаш ги какво ще правят с живота си и те ти отговарят, че ще станат хип-хоп звезди. Няма как всеки да стане хип-хоп звезда. Всъщност, малцина могат. Тогава, докъде стигаш?”
Ерик Богосян

Енис Батур (р. 1952, Ескишехир – в сърцето на Мала Азия), класифициран в турските справочници като поет, есеист и издател, ни се представя тук с „опит за роман”. При това определението принадлежи на самия Енис Батур, чието име стои на кориците на не по-малко от 75 книги, а отделно от това в неговата биография има няколко години начело на Дирекция „Издателска дейност” в Министерството на националното образование на Република Турция и от 1988 г. досега – работа в престижното издателство „Япъ креди”, известно с високите изисквания, които поставя пред своите издания.

Дончо Иванов е роден на 22.12.1960 г. в гр. Карнобат. Служил във ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров”- Варна, Завършил е журналистика в СУ „Кл. Охридски”. Член на НД ”Екогласност” и Профсъюз „Подкрепа”. През 1989 г. е вицепрезидент на КТ „Подкрепа” и член на Национален координационен съвет на СДС през 1990 г. Работил е като журналист в БНТ, БТА, вестник „Демокрация”. Издател и главен редактор на парламентарен седмичник „Дебати”, изпълнителен директор на Информационна агенция „Балкан”. Автор на монографии „Минало като в роман” (с Марко Семов) и „Полемики за Захари Стоянов”. Основател и пръв председател на Съюз на журналистите „Подкрепа”. Хоноруван преподавател в УНСС, магистърска програма „Национална сигурност”. Основател и главен секретар на екологични организации – Движение „Зелена България”, Български зелен кръст, Алианс на неправителствените природозащитни организации „Витоша 2002”. Ръководител и изпълнител на проекти – виртуален бизнес инкубатор, подпомагане на малък и средн бизнес, устойчиво развитие на български общини, гражданско общество и администрация, модерният град и националната идентичност. Член на Българска асоциация по водите, Съвет за обществени консултации към 41-то НС, Висш експертен екологичен съвет, Национален консултативен съвет по горите, Комитет по наблюдение и постоянни работни групи към Оперативна програма Околна среда и Програма за развитие на селските райони. Председател на гражданско сдружение „Хармония”.

Джевад Карахасан е роден в Томиславград, Босна, през 1953 година. Завършва сравнителна литература и театрология във Философския факултет в Сараево, а докторската си степен защитава в Загреб. Работил е като драматург в Народния театър в Зеница и Сараево, като редактор в списанията „Одjек“ и „Израз“, бил е преподавател в Академията за сценични изкуства в Сараево, лектор в университета в Гьотинген, гост-преподавател в университетите в Залцбург и Инсбурк. „Среднощно събрание” е втората книга след Писма от тъмния вилает”, с която Джеват Карахасан се представя на българския читател.
Книгите му са преведени на български, немски, френски, италиански, испански, английски, чешки, полски, словенски и холандски. Носител е на много международни литературни награди. Живее в Сараево и Грац. Преподава във Философския факултет в Сараево.

Владимир Тонев Сунгарски е роден на 5 май 1977 г. Завършва средното си образование в Националната гимназия за древни езици и култури през 1996 г. с дипломна работа – превод на писма на Цицерон от сборника “До близките”. Завършва специалност “Френска филология” в СУ “Свети Климент Охридски” (дипломна работа със заглавие “Референции към Античността в средновековното произведение Романът на розата”) и след шестмесечна военна служба в пехотата се занимава предимно с преподавателска дейност. Към момента работи като асистент по френски език в катедра “Романистика” в СУ (от 2004 година). Сунгарски е автор няколко научни и не съвсем научни публикации относно средновековни рицарски романи, Толкин и филмите на Джеймс Камерън. Превел от френски “Славата на Империята” на Жан д`Ормесон, която се очаква да излезе до края на 2011 г.
Пише разкази и романи още от 1991 година.
Една от амбициите на Владимир Сунгарски е творбите от античния цикъл да са максимално автентични, в тях да няма измишльотини, свързани с историята, бита и доколкото е възможно нравите на хората от края на втори, началото на трети век след Христа.

Доц. д-р Венцеслав Бондиков завършва философия със специализация социология в СУ „Св. Кл. Охридски”. От 1992 г. е преподавател във ФЖМК на СУ. В катедрата на ЮНЕСКО „Комуникация и връзки с обществеността” преподава дисциплините „Методи за изследване на масовата комуникация” и „Маркетинг”. Научните му интереси са в областта на емпиричните социологически изследвания и манипулациите в комуникацията. Автор е на монографиите ”Кандидат-студентите пред вратите на университета” (1994), „Съпоставимост на емпирични изследвания” (1997), „Новини и сондажи. Представяне на проучвания на обществменото мнение в печата.” (в съавторство с М. Златева, 1999), „Манипулации в комуникацията” (2007), „Манипулация и социална комуникация” (2009).

Гениалният руски (по негови думи – съветски) писател Венедикт Ерофеев е роден през 1938 г. отвъд Полярния кръг, на Колския полуостров. Най-големите му заслуги към човечеството (като изключим класическите му литературни произведения) са неговият принос към митологизирането на водката, иновативният му подход към коктейлите и превръщането на Курската гара в Москва на култово място за поклонение, което и до днес приютява тълпите от пияни читатели и други ексцентрици, объркали се по пътя за Кремъл.

Антоанета Бачурова е журналистка, натрупала опит в няколко културни редакции на радиото и телевизията. Тя е съавтор на филмовата поредица „Умно село”, заедно със съпруга си Владимир Люцканов. С апостолски ентусиазъм вече над 10 години те двамата съхраняват културната история на времето, в което живеем и влизат без изключение в Златния фонд на БНТ.

Анджей Сташук е роден във Варшава през 1960 г. Автор е на над 17 книги (белетристика, драматургия, есета и поезия). Преиздавани многократно в Полша, творбите му са преведени на немски, английски, френски, холандски, чешки и фински език.
Изключван от много училища, Сташук не завършва средно образование. Сътрудничи на нелегални опозиционни издания. Практикува много професии, включително уличен музикант и санитар в лудница. Тъй като определя себе си като пацифист, той лежи година и половина в затвора (за дезертьорство от армията), в който по собствените му думите придобива жизнен опит, без да е имало нужда да убива някого.
Днес той живее в усамотен район на планините Ниски Бескиди край границата със Словакия, където, освен че отглежда кози и лами, намира време да ръководи собственото си издателство “Чарне” (в превод на български – „Черно издателство”). Сташук е признат за най-големия съвременен полски писател и днес безспорно е най-известният полски автор в Европа и Северна Америка.