Автор: Издателство "Парадокс"

Шерко Фатах беше гост в предаването на ТВ Европа „Свободна зона“ с водещ Георги Коритаров във вторник, за да коментира засега единствения си преведен на български роман „Като бяло петно на картата“, мултикултурализма и своите бъдещи проекти. Той беше в студиото заедно с Милен Милев, редактор в издателство „Парадокс“ и съпреводач на романа.

Разговорът започна с темите, които се засягат в книгата „Като бяло петно на картата“. Георги Коритаров определи сюжета като впечатляващ и помоли автора да направи паралел между действителността днес и тази от романа, чието действие се развива през 30-те години на ХХ в. в Багдад. Според Фатах светът преди е бил по-склонен към насилие. Но приликите са очевидни – и в съвремието виждаме как политиката и реториката не само създават конфликти, а дори разрушават градове. Той даде пример с Багдад и невъзможността хората от различни религии и етноси да съжителстват мирно именно заради насадени националистически настроения.

„В сравнение с периодите, описани в книгата обаче, днес имаме един допълнителен проблем – освен националистическите настроения, има и религиозен екстремизъм“.

Темата за мултикултурализма е актуална за Фатах не само заради книгите, в които я включва като тема, а и по лични причини. Той е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г. емигрира през Виена в Западен Берлин заедно с родителите си. В студиото на „Свободна зона“ писателят сподели, че детството си е прекарал между ГДР и Ирак и отбеляза, че и двете държави вече не съществуват в същата форма като тогава.

Шерко Фатах каза, че се определя като немски писател, защото немският език е негов медиум. Но що се отнася до идентичността му, ситуацията е малко по-сложна. Според него за различията в културите трябва да се говори и пише. В предаването той каза още:

 „Потоците от мигранти предизвикват политически дебат. Но всеки разумен човек е убеден в това, че проблемът би могъл да бъде решен. Освен онези, които твърдят, че товаще доведе до залеза на идентичността на съответната националност. Идеята за един чист народ е фикция. И в сърцевината на книгата ми героите използват тази идея, за да предизвикат война. Емигрантство винаги е имало и ще има, но трябвада обърнем внимание на реакцията към него“.

Фатах сподели, че романите му се приемат добре от тези, които обичат смесицата между политическото и разказвателното. Такъв е и новият му роман, за чийто сюжет той разкри малко подробности. Книгата все още не е преведена на български, но ще носи заглавието „Черен септември“. Тя проследява историята на израелско-палестинския конфликт, като по този начин се явява продължение на „Като бяло петно накартата“ в исторически план. Действието се развива в периода 70-80-те години на ХХ век.

„Основните ми търсения в книгата са посветени натова как от един секуларизиран светски терор се получава свещен терор“ – каза Фатах

По-късно във вторник Шерко Фатах взе участие в дискусия от програмата на Софийския международен литературен фестивал, който се провежда в Национален дворец на културата, паралелно с 46-я Софийски международен панаир на книгата. Темата на разговора беше „Социалната травма: преди и след словото“. В него се включиха и Марин Бодаков и друг автор на „Парадокс“ – преподавателят по социални науки в Нов български университет Румен Петров.

Видео от гостуването на Шерко Фатах в студиото на „Свободна зона“ може да гледате във видеата:

Като бяло петно на картата

„Цинковите момчета“ от носителката на Нобеловата награда за литература Светлана Алексиевич ще бъде по книжарниците и на щанда на издателство „Парадокс“ (Б10, полуетаж „Запад“ в НДК) на Панаира на книгата от 14 декември, петък.

След огромния успех на „Време секънд хенд“, „Войната не е слице на жена“/ “Последните свидетели“ и „Чернобилска молитва“, с издаването на „Цинковите момчета“ издателство „Парадокс“ завършва прословутото литературно Петокнижие „Гласовете на утопията“.

Книгата е издадена за първи път през 1989 г., а през 2013 г. излиза ново, допълнено издание, по което е направен и настоящият български превод. Без „Цинковите момчета“, произведение отдавна превърнало се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното десетилетие на съветската власт, окончателно подкопана от тази ненужна и несправедлива инвазия.

Неизличима е мъката на майките на „цинковите момчета“, разбираемо е желанието им да проумеят как и защо са воювали и загивали синовете им в Афганистан. Но научавайки истината, много от тях не могат да я понесат и се отричат от нея.

Светлана Алексиевич е официално осъдена за клевета за написването на „Цинковите момчета“. В процеса участват прокурори, обществени обвинители, а също и „групи за подкрепа“ на властта в пресата. Материалите от този позорен процес авторката за първи път включва в последното издание на книгата.

Светлана Алексиевич е родена през 1948 г. в украинския град Ивано-Франкивск, родителите ѝ са белорусец и украинка. След края на военната служба на бащата семейството се мести в Беларус. Светлана учи в гимназията, после завършва журналистика в университетав Минск (1967-72 г.). Алексиевич работи като учител и журналист. Всеки от трудовете ѝ е плод на мащабни проучвания – интервюта с между 500 и 700 души, преглед на хиляди документи, посещения на терен. Наричана е „археоложката накомунизма“.

Алексиевич е Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Отличието се присъжда на белоруската писателка за нейните „полифонични творби, монумент на страданието и смелостта в нашето време“. Онова, което тя прави, отбелязват от Шведската академия, е да задълбочи разбиранията ни за цяла епоха – чрез своя изключителен подход грижливо да създава колажи от човешки гласове.

Тя стана и една от носителките на тазгодишната награда на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская. Отличието бе присъдено за 12-а поредна година, на 7 октомври, от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War) с цел да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот вимето на справедливостта.

Издателство „Парадокс“ ще представи двама от най-популярните съвременни писатели в Германия – Шерко Фатах и Марион Пошман –  по време на Софийския международен литературен фестивал. Тази година събитието е посветено на немскоезичната литература и се провежда паралелно с 46-я Софийски международен панаир на книгата, от 11 до 16 декември в Национален дворец на културата.

Шерко Фатах ще вземе участие в разговор на тема „Социалната травма: преди и след словото“ заедно с друг автор на „Парадокс“ – преподавателят по социални науки в Нов български университет Румен Петров – на 12 декември от 19:00 ч.

Марион Пошман ще се включи в дискусията „Между поезията и прозата: посоки и граници“ заедно с Мирела Иванова и модератор Амелия Личева. Събитието ще започне в 19:00 ч. на 13 декември. А преди това, от 15:00 ч. Пошман ще има кратко участие в панела на Къщата за литература и превод „Прозрачният преводач“. Основни участници ще бъдат Виолета Вичева, Ева Пацовска и Росица Петракиева. Писателката ще представи и своя нов „Черно-бял роман“, издаден от “Парадокс”.

Наред с книгите на гостуващите писатели, на щанда на „Парадокс“ (Б10, полуетаж „Запад“ на НДК) посетителите на Панаира на книгата ще намерят и още хитови заглавия на издателството. Сред тях са новите: „Цинковите момчета“ – финалната частот петокнижието на Светлана Алексиевич и „Седмата функция на езика“ от Лоран Бине. Някои от останалите са: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине и „Empire V” от Виктор Пелевин (екранизацията на романа ще видим през 2019 г.).

Шерко Фатах е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г. емигрира през Виена в Западен Берлин заедно с родителите си. Следва философия и история на изкуството. За прозата си е получил многобройни отличия, сред които Голямата награда за изкуство на Берлинската академия на изкуствата. Номиниран е многократно за наградата на Лайпцигския панаир на книгата, а през 2008 г. получава номинация за Германската награда за книга на годината.

Писателят е познат в България с романа си „Като бяло петно на картата“. Издателство „Парадокс“ подготвя и ново заглавие на Фатах, което скоро ще представи на българските читатели.

Марион Пошман (15 декември 1969 г.) е немска писателка и поетеса. Израства в родния си град Есен и в Мюлхайм ан дер Рур. Между 1989 и 1995 г. следва немска филология, философия и славянска филология (в Бон и  Берлин), през 1994 г. също и драматургично писане в Университета по изкуствата в Берлин. Прави своя прозаичен и лирически дебют през 2002 г., когато почти едновременно излизат романът „Къпане при буря“ и стихосбирката „Затворени камери“.

От 11 до 16 декември в София ще се проведе 46-ото издание на Софийския международен панаир на книгата – събитие, на което издателство „Парадокс“ ще представи дългоочаквани заглавия и щедри промоционални предложения. Ще ви очакваме на щанд Б10, полуетаж „Запад“, НДК. Ще можете да се подготвите и с книжни подаръци за предстоящите празници с промоцията „3 книги за 20 лева“, както и отстъпка от 20% на редица от най-добрите ни издания.

Ще ви представим за първи път едно легендарно заглавие – финалната част от петокнижието на Светлана Алексиевич – „Цинковите момчета“, чиято прекрасна корица, дело на Живко Петров, вече ви показахме.

„Седмата функция на езика“ от Лоран Бине също ще е на първа линия на нашия щанд. Наред до нея ще видите най-новите ни издания, съвместен труд с клуб „Бохемия“ – сборника с избрани творби на Карел Маха и „Чешки съновник“ от Лудвик Вацулик. Няма да пропуснем и най-обичаните и винаги търсени от вас книги на издателството: „Славата на империята“ от Жан Д‘Ормесон, „Направи си рай“ от Мариуш Шчигел, „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ от Лоран Бине, „Empire V” от Виктор Пелевин (екранизацията на романа ще видим през 2019 г.).

Едно забележително събитие, което ще се проведе паралелно с Панаира, е „Софийският международен литературен фестивал“, който тази година е посветен на тенденциите на немскоезичната литература. Основната програма на Фестивала ще се проведе в Мраморно фоайе на НДК. „Парадокс“ е издателство с традиция в превеждането на най-добрите немскоезични автори и се вълнуваме, че някои от тях ще пристигнат в София, за да се включат в дискусиите на фестивала и да раздадат автографи на феновете си.

На 12 декември от 19 ч. ще можете да се срещнете с Шерко Фатах, когото познавате с романа „Като бяло петно на картата“. Заедно с друг наш автор, Румен Петров, Фатах ще вземе участие в разговор на тема „Социалната травма: преди и след словото“. Германският писател е роден в Източен Берлин в семейството на иракски кюрд и германка. Израства в ГДР, а през 1975 г., заедно с родителите си, емигрира през Виена в Западен Берлин. Следва философия и история на изкуството. За прозата си е получил многобройни отличия, сред които Голямата награда за изкуство на Берлинската академия на изкуствата. Номиниран е многократно за наградата на Лайпцигския панаир на книгата, а през 2008 г. получава номинация за Германската награда за книга на годината. Добрата новина е, че работим усилено по ново заглавие на Фатах! Подробности ще ви споделим съвсем скоро.

Друго събитие от фестивала с участието на автор на „Парадокс“ е представянето на Марион Пошман и нейният „Черно-бял роман“. Тя ще се включи в дискусията на Къщата за литература и превод „Прозрачният преводач“ на 13 декември (четвъртък) от 15 ч., където участие ще вземат и Виолета Вичева, Ева Пацовска и Росица Петракиева. Пошман е родена в Германия, завършила е германистика и славистика. Награждавана е многократно за прозата и поезията си, включително е носителка на литературната награда „Вилхелм Раабе“ за 2013 г.

Не забравяйте – от 11 до 16 декември, Национален дворец на културата, щанд Б12 на полуетаж „Запад“: Панаир на книгата с „Парадокс“. Очакваме ви!

Издателство „Парадокс“ пуска на книжния пазар две нови книги – „Чешки съновник“ от Лудвик Вацулик и сборника с избрани творби (поезия и проза) от Карел Хинек Маха. Заглавията са част от „Малка чешка библиотека“ и достигат читателите благодарение на сътрудничеството ни с академичното сдружение „Бохемия клуб“. Те ще бъдат представени по време на честването на 25-годишния юбилей на клуба на чехофилите в сряда, 21 ноември, от 18:00 ч. в Чешки център (София, ул. „Георги Сава Раковски“ 100).

Романът „Чешки съновник“ от Лудвик Вацулик е средищно за чешката проза от втората половина на XX в. произведение. За първи път е публикуван в нелегално самиздатско издание през 1981 г., през 1983 г. излиза в знаменитото емигрантско издателство 68´ Publishers в Торонто, а първото официално издание в родината му се осъществява през 1990 г. Написана под формата на дневник, книгата проследява една година от живота на своя герой, чийто прототип е самият автор, и пресъздава обществената ситуация в Чехословакия от края на 70-те години на миналия век, както и атмосферата в дисидентската литературна общност. Макар да съдържа множество реални факти, а героите му да са действителни личности, „Чешки съновник“ не е документална книга, а многопластов художествен разказ за опита на личността и обществото с тоталитарната власт. Съчетавайки автобиографизъм и художествена измислица, достоверност и въображение, фактология и фикция, Лудвик Вацулик създава един от най-оригиналните опити с жанра на романа в родната си литература от последните десетилетия на миналия век.

„Избрано“ от Карел Хинек Маха съдържа най-известните творби на автора и за първи път предлага на българската публика представителен подбор от негови произведения. Авторът, роден през 1810 г. и живял само 26 години е една от най-значимите личности на чешката литература. Въпреки трагично краткия си живот, той създава богато лирическо и прозаическо творчество, от което води началото си цялата по-нататъшна традиция на чешката поезия.

Събитието във Facebook ще намерите тук.

Романът “Рулетка” на Лада Жиго повежда читателя на мрачно пътешествие в следвоенна Хърватия и го изправя пред една грозна истина. Обикновените хора са се превърнали  в топчета в игра на рулетка, в която само най-могъщите крупиета залагат на печелившите числа.

Основният персонаж в този екзистенциален роман е войник, който е изгубил всички илюзии от миналото. Той започва да играе хазарт, след като открива истината за съвместното участие на могъщи сръбски и хърватски лидери в ужасно престъпление. 

Многобройните второстепенни персонажи също разказват за трагедиите в собствения си живот, определящи единственото място в обществото, което могат да заемат – дъното.

Същевременно, американизирането на културата и езика отнема допълнително от суверенитета на тази „малка страна” – Хърватия. Работата, шансовете и надеждите на хората потъват в заобикалящия ги либерален капитализъм. Разочарованият и обезсърчен главен персонаж се впуска в игра на рулетка, в която може да спечели или загуби всичко.

Книгата разчупва стереотипа, оформял представите на европейските читатели в продължение на повече от двадесет години. Художественото се преплита със суровата действителност и тази комбинация е стряскаща. Милиони куни се харчат всяка година за хазарт, а в Хърватия живеят над 50 000 зависими от хазарта хора. Страната има население от едва 4,5 милиона жители, а по неофициална статистика броят на казината надвишава този в мегаполиса Лондон. Продажбата на хърватските банки, бизнеси и фирми на чуждестранни инвеститори и компании е само един от аспектите на бруталния капитализъм, който експлоатира населението на всички нива и е последван от увеличаваща се безработица с тежки последствия и крайна бедност за голяма част от населението.

Книгата “Рулетка” е динамична, мрачна и изпълнена с приключения. Усещането да се докоснеш до майсторски описания свят на героите обаче не е тягостно. Светлина в тунела, колкото и да е дълъг и тъмен той, има. Стига да имаш куража да се отлепиш от дъното. Тъкмо за този кураж, за биохимията на зависимостта и за книгата на Лада Жиго разговаряхме с писателя и лекар психиатър Калин Терзийски:

Лада Жиго е родена в Загреб през 1970 г. Завършва висше образование в Университета в Загреб със специалност „Сравнителна литература и философия”. През годините пише литературни ревюта за различни вестници, културни и литературни списания. Ръководи литературен отдел към Асоциацията на писателите в Хърватия.

Първата ѝ книга „Хора и новинари“ е публикувана през 2007 г. и получава номинация за две престижни литературни награди – „Ксавер Шандор Гялски“ и „Киклоп“. Основна тема в дебютната ѝ творба е проблемът със  сензациите в пресата и тяхното влияние както върху ежедневието, така и върху самата истина, която често остава неразкрита.

Вторият ѝ роман „Кучки“ е своеобразна критика срещу популярната по онова време тенденция за „женско писане”.

През 2010 г. Лада Жиго издава „Рулетка“. Книгата изследва развитието на хазарта, превърнал се в единствената надежда на хората в общество, което в периода на прехода е изгубило всякакви други възможности.

Рулетка

Светлана Алексиевич е една от носителките на тазгодишната награда на името на опозиционната руска журналистка Анна Политковская, споделя „Дневник“. Отличието бе присъдено за 12-а поредна година, на 7 октомври, от международната неправителствена организация RAW in War (Reach All Women in War). То цели да окуражи смелите личности, които с работата си рискуват своя живот в името на справедливостта. Церемонията по връчването на наградата ще се състои през февруари 2019 г. в Лондон.

Заедно с нобеловия лауреат бе наградена и индийката Биналакшми Непрам, която се бори за правата на жените в продължаващ над 70 години въоръжен конфликт в родината ѝ. Тя е основател на организацията Manipur Women Gun Survivors Network, с която е помогнала на над 20 000 жени, пострадали от сблъсъците в конфликтни райони на Индия.

Алексиевич бе принудена да напусне Беларус през 2000 г. заради репресии и заплахи от режима на президента Александър Лукашенко. Писателката си навлича гнева на властимащите с книгите си, в които описва провалената утопия на комунистическия режим.

Преди повече от три десетилетия с пет хиляди рубли, взети назаем, Алексиевич си купува ролков магнетофон и тръгва по градове и паланки из Съветския съюз. Записва разказите на жените фронтовачки, на децата на Великата отечествена война, на жертвите от Чернобил, на момчетата от Афганистан и сътворява нов литературен жанр – „жанра на човешките гласове“.

Не само в книгите си, а и в редица обществени изявления тя говори срещу несправедливостта към жертвите на минали и настоящи конфликти в постсъветското пространство, критикува анексирането на Крим, потъпкването на човешките права в и добиващия популярност национализъм в Украйна.

В традиционното писмо, което наградените от RAW in War символично посвещават до Анна Политковская, Светлана Алексиевич пише:

„[…] Анна, тръгна си от живота с вярата, че сме победили опита за преврат. А времето, което живяхме без теб, показа, че пучът само временно е притихнал, приел е други форми и днес победи. През 90-те години положението беше такова, че всеки с тениска със Сталин и надпис „СССР“ би предизвикал присмех, сега това е нормално.

На рафтовете в книжарниците има десетки книги за Сталин: за жените на Сталин, за великия генералисимус по време на войната, за любимото вино на Сталин, за това какви цигари е пушил… По необясним за мен начин в хората едновременно съществуват плачът по невинно избитите роднини и любовта към Сталин. Носталгия по всичко съветско.

Руснакът иска да има шенгенска виза, чуждестранна марка кола – може и втора ръка, и вяра в Сталин […].” – превод на „Дневник“ от в. „Новая газета“

Решихме настоящият месец октомври да премине под знака на доброто сътрудничеството. Издателство „Парадокс“ ще гостува на Център за книгата към Нов български университет (НБУ) и избрани наши заглавия ще се продават с 10% отстъпка в книжарницата на корпус 1. Не пропускайте да я навестите, за да се потопите в уютна книжна атмосфера и да се сдобиете с някоя(и) от книгите, които участват в месечната промоционална оферта.

Един от нашите автори и преподавател в НБУ по социални науки (департамент „Здравеопазване и социална работа“) – Румен Петров – ще представи книгата си „Объркани в болката“ на 17 октомври в Център за книгата. Водещ на събитието ще бъде доц. д-р Морис Фадел, а дискутанти ще са гл. ас. д-р Румен Петров и доц. д-р Мартин Канушев.

Въпросът за смисъла, предмета, обхвата и дилемите на социалната работа е във фокуса на новата книга на гл. ас. д-р Румен Петров, публикувана от издателство „Парадокс“. Авторът следва разбирането за социалността на човека (Аристотел) като сложно, но изначално условие за отношенията между хората. В този план социалната работа, разбирана като работа по установяване и поддържане на социалната връзка, има нужда да познава многото начини, по които човешката социалност може да се нарани. Опитът от нараняването и трудностите пред неговото изразяване обикновено се пренебрегват (подлагат се на социална изолация) и водят до задълбочаване на десоциализиращата спирала на травма и отчуждение.

Авторът споделя:

„Смятам, че работата по справянето с последиците от това и за възстановяването на компрометираната социалност (възстановяването на връзката, особено на връзката със страдащия, защото страданието разрушава социалната връзка) е социална работа. Мисля, че книгата е за справедливостта“.

Центърът за книгата е създаден на 1 август 2016 г. и е част от Администрацията на Настоятелството. В структурата на Центъра влизат Библиотека, Издателство, Университетски архив и отдел „Книжарници и книгоразпространение“. Целта на структурата е да бъде модерен културен и информационен център, който да разпространява образователните, научните и творческите постижения на университета, обединявайки работата на доказани университетски звена.

А през 2017 г. Центърът за книгата откри и първия съвременен университетски Читателски клуб в България. Инициативата насърчава четенето и критичното мислене чрез организирането на ежемесечни срещи, на които се обсъжда предварително избрана Книга на месеца.

 

Приятели, след изключително позитивните отзиви от пилотното издание на нашата „Игра на членове“ (станало факт в Етрополе в рамките на „Мога Фест“ 2018) и по повод 8 септември, Международен ден на грамотността, решихме тя да се пренесе и във виртуалното пространство. Ето и подробности:

Какво?

Игра с награди, без хазартен елемент. Наградите са изцяло материални (книги на „Парадокс“), съответно с 20 % ДДС (вече е платено).

Как?

Анкетна карта с девет извадки от книги на издателство „Парадокс“, в които десет определителни члена (концентрирали сме се върху мъжки род, единствено число) – пълни или кратки – са оставени непопълнени. Участниците попълват липсите – ако смятат, че има такива.

Къде?

ТУК! 

Също и аналогово на щанда на „Парадокс“, Шатра 11 на „Алея на книгата“ – София (между ул. „Парчевич“ и ул. „Неофит Рилски“).

Колко?

За спечелването на награда са необходими поне осем правилни отговора. А наградите са в две групи.

За участници на щанда на „Парадокс“, Шатра 11 на „Алея на книгата“ – София:

• Осем верни отговора – книга по избор на издателството
• Девет верни отговора – книга по избор на участничката/участника*
• Десет верни отговора – една книга по избор на издателството и една по избор на участничката/участника*

За участници в онлайн варианта на „Игра на членове“:

• Осем верни отговора – код за 10% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg;
• Девет верни отговора – код за 15% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg;
• Десет верни отговора – код за 20% отстъпка при поръчка на книги от Paradox.bg.

Защо?

Защото ни боли от ширещата се малограмотност, боде ни в очите и ни дращи в ушите.  Въпреки присъщите на „Парадокс“ артистизъм и рокендрол-самосъзнание, ние от  издателството все пак си даваме сметка за (нескромно казано) книжовната мисия, на която сме се посветили. Днешната ситуация, в която културтрегери, преподаватели (прогимназиални, гимназиални и университетски), академици (настоящи и предстоящи), член-кореспонденти (срам им за името, un–член, кореспонденти!) имат крайно бегла представа за смисъла и употребата на определителен член в българския език, без преувеличение може да се определи като посткритична. От политиците и медиите отдавна вече никой нищо не очаква – макар че, честно казано, щяхме по-лесно да преглъщаме постистините, ако не ни ги сервираха постграмотни люде.

Наградите се получават на Шатра 11 или по куриер (за сметка на получателя).

* Измежду заглавията, включени в промоцията „Три книги за 20 лв.“

Събитието във Facebook за участието ни на Алеята на книгата в София може да намерите тук.

Родената в Унгария писателка Терезия Мора получи престижната литературна награда „Георг Бюхнер“, съобщи Германската академия за език и литература, цитирана от БТА. Според журито отличието е присъдено заради „забележителното присъствие и живо лингвистично изкуство, съчетаващо ежедневни идиоми и поезия“ на Терезия Мора.

Наградата е учредена през 1923 г. в чест на писателя Георг Бюхнер и се присъжда на автори, които с творчеството си имат заслуги за немската литература. Паричната премия в размер на 50 000 евро ще ѝ бъде връчена на официална церемония на 27 октомври в Дармщат.

Терезия Мора е наричана „немската литературна сензация на 2013 г.“ заради успеха на романа ѝ „Чудовището“ – едно от най-търсените европейски заглавия за годината. Той спечели Литературната награда на Германия за 2013 г. и е носител на наградата „Аделберт фон Шамисо“. Авторката е номинирана за още множество престижни литературни награди. От дебютния ѝ роман „Всеки ден“ са продадени над 50 000 екземпляра, а творбите на Мора са преведени на шеснайсет езика.

Терезия Мора е родена през 1971 г. в Шопрон, Унгария. От 1990 г. досега живее в Берлин и работи като преводач. Нейните творби са ѝ спечелили наградата за литература „Open Mike“, наградата „Ингеборг Бахман“ и наградата „Аделберт фон Шамисо“.