Ян Моа

„От годината на раждането си, 1952-а, притежавам нула точка нула спомени. Това е година без памет – и това е нещо, спестена ми е болка. 1952 година изгоря завинаги.
От 1955 г. започвам да имам спомени. Лопатка, кофичка, плаж. Меланомиално слънце, пльоснало се на голите ми рамене. Някъде във вашите гадни, яркочервени албуми има снимки, които ме показват обезумял пред безкрайни сини вълни. Окичен съм с хидроцефален каскет – бих искал да разбера (но това вече няма абсолютно никакво значение) дали сте се погрижили да ме намажете със слънчев крем, преди да ме изложите на цялата тази смърт. Ако не е такъв случаят, пак щях да си замина; точно в този миг, аз, бедният глупак, щях да чакам да ме удари ракът, и то без да имам никаква представа за това.

Ян Моа е роден на 31 март 1968 г. През 1996 г. получава Гонкур за първи роман („Ликуване до небето“). Писател, сценарист, режисьор, той не се появява в културните среди със сребърна лъжичка в ръка. Дебютът му в киното (книгата и филма „Подиум“ с уч.на Жюли Депардийо, Беноа Полвоорт, Оливие Маг; 2004 г.) отбелязва фиаско. Но следващият („Киноман“, 2008 г.) вече печели зрителите и шумен успех. Моа пише и във „Фигаро литерер“ (собствена колонка). Романът „Раждане“ е пуснат от изд.“Грасе“ (2013 г.) и представлява тежка килограм и триста грама тухла с 1143 страници…

Ян Моа повдига въпроса, който предхожда всички други – този за раждането и родството. Според него, ние не се раждаме само веднъж, а животът е по-скоро вечно прераждане. Тук виждаме, всичко, което прави Ян Моа такъв талант – темите, които обича и които преплита в работата си: детството, лудостта, провинцията, мистиката, юдеизма и християнството. „Раждане“ е преклонение пред литературата. То включва глави , в които авторът се опитва да пародира стилилистиката на класици като Стендал, Уилям Фокнър, Андре Жид, Жорж Батай, Шарл Пеги и Брайън Джоунс.

„Страхувах се животът ми да не се противопостави на живота. Не можеше да се каже, че съществувам. Но също така не можеше да се каже, че не съществувам. Намирах се между живота и живота си.“

Произведения:

„Раждане“