Франсоа Вейерганс

Роден е на 2 август 1941 г. в Етербек, Брюксел. Преди триумфално да заеме фотьойл № 32 във Френската академия през 2009 г., Франсоа Вейерганс, белгиец по баща, но французин по майка и по самосъзнание, вече има 9 филма като режисьор и множество прозаични творби. Сред тях се открояват първият му роман „Шутът“ (1971 г.), сатиричен разказ за сблъсъка му с психоанализата, който му донася наградата „Роже Нимие“. Най-нашумелите му творби несъмнено са „Франц и Франсоа“ и „Три дни при майка ми“, донесъл на автора си „Гонкур“ за 2005 г.

От 1960 г. сътрудничи на култовото през 50-те и 60-те години списание Кайе дю синема и става част от неговия авторски кръг, където се сприятелява с Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар, Клод Шаброл – създателите на Новата вълна във френското и европейско кино. Заснема пет игрални филма по собствени сценарии, в които участват някои от най-големите звезди на европейското и световно кино като Денис Хопър, Бианка Джагър, Пиер Клосовски, Лоран Терзиеф и др.

Франсоа Вейерганс е приеман във френската литература за гений, чиято легендарна непредсказуемост няма равна по стил. Единственият автор, който е носител едновременно на наградите „Рьонодо” и „Гонкур”. Наричан е от пресата „френският Уди Алън” – определение, което той лично никак не одобрява.

За първи път в историята на френската издателска дейност, известен автор публикува приживе първото си произведение, което е написал на 27-годишна възраст. Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пази ревниво в чекмеджето си цели 38 години, донякъде от страх да разкрие себе си твърде много пред читателите, донякъде от нежелание да се конфронтира приживе с баща си – ревностен католик и писател теолог. Това е „Саломе“.
В края на четирийсетте години на миналия век Франц, ревностен католик и автор на бестселъри за любовта и семейната вярност, възпитава в християнски ценности сина си Франсоа, който впоследствие ще стане безбожник, еротоман, агорафоб…. и писател. Двайсет години след смъртта на Франц, Франсоа започва с него задочен диалог – със синовна привързаност, но и с известно озлобление. Ще успее ли да излезе невредим от тази конфронтация? Това пък е романът „Франц и Франсоа”.

„This is to certify that Eileen has crossed the Arctic Circle, да, и тя, също като Саломе, а онова, което исках да кажа на доктор Ж, защо внезапно започнах да говоря за Ейлиин, една фраза щеше е достатъчна, защото държа да разкрия определени факти пред някои хора, изпращайки им известие под формата на отпечатано томче, изтерзан от умора в избора на определена дума, пунктуация и точно определена дължина на дадено изречение, точно тези и различни от други изречения или думи, накратко, да пиша, а дали съм на път да сътворя роман? Дали съм на път да стана писател? Аз съм светец, луд, аскет, плейбой, еротоман, болен, палячо, продавач на билети, шарлатанин, хамелеон, морски еднорог, гибон, гущер, lacerta viridis. Нека върви тогава по дяволите!“

Произведения:

„Саломе“