Седрик Вилани

„Често ме питат как изглежда животът на един математик, в какво се състои ежедневието ни, как се пишат нашите творения. Настоящата творба се опитва да отговори именно на този въпрос.

Разказът следва генезиса на един пробив в областта на математиката от началния миг, в който човек се решава да се впусне в това приключение, до крайния, когато статията, оповестяваща новия резултат – новата теорема – е приета за публикуване в едно международно научно списание. Между тези два мига пътят на изследователите далеч не следва някаква права траектория, а се вие и отскача насам-натам така, както често се случва и в самия живот.

Като изключим няколко незначителни нагаждания, свързани с нуждите на жанра, всичко в този разказ съответства на реалността, или поне както го почувствах самият аз.“  (Вилани, Париж, декември, 2011 г.)

Седрик Вилани е роден на 5 октомври 1973 г. След завършване на лицея Louis-льо-Grand, е приет в École normale supérieure в Париж и учи там от 1992 г. до 1996 г. По-късно е назначен за асистент в същото училище. Взима докторат в университета Paris Dauphine през 1998 г., под ръководството на Пиер-Луи Лионс и става професор в École supérieure в Лион през 2000 г. Бил е директор на Института Анри Поанкаре в Париж от 2009 г. насам.

„Свикнал съм да гледам хора, които са смутени или объркани от костюма или паяка ми. Обикновено се отнасям към тях със засмяна благосклонност. Само че този път аз съм най-малкото също толкова притеснен, колкото и човека, който ме наблюдава. Това е Джон Наш, може би най-великият аналитик на века, моят математически герой, роден през 1928 г. Той не е получил медала „Фийлдс” и е предъвквал горчиво този провал в продължение на десетилетия. Да, получил е Нобеловата награда за икономика заради младежките си трудове върху „равновесията на Наш”, които го превърнаха в знаменитост в теорията на игрите, икономиката, биологията. Но за познавачите онова, което е направил после, е много по-необикновено и то заслужава един, два, три медала „Фийлдс”.“

Самият Джон Наш, който се бори с шизофренията, почина на 86 години, на 23 май 2015 г. в катастрофа (заедно със съпругата си). Първокласният математик Седрик Вилани сподели в медиите, че три дни преди смъртта си Наш е обяснил същността на работата си върху теорията на Айнщайн. Сега обаче стана ясно, че Наш е бил на прага на грандиозно откритие.

Вилани каза за The Times: „Той ми обясни. Смяташе, че е намерил замяна на уравненията на Айнщайн“. И допълни, че Наш е казал, че тази замяна ще помогне за обяснение на феномена квантова гравитация.

Произведения:

„Живата теорема“