Ладислав Фукс

„Авторът, сравняван с Франц Кафка, авторът, който създава свой неповторим стил и литературен свят, всъщност не е чел Кафка. С многоликя си и причудлив начин на живот Фукс се превръща в легенда, и в култова фигура на чешката културна сцена, но заедно с това и в обект на милосърдно съчувствие, и в мишена на немилосърдни подигравки.  Фукс завинаги си остава една велика загадка.“

Това е деликатният начин, който литературоведът Мартин Путна е избрал,за да говори за Фукс, без да стреля във фактите от упор.  Но в живота и творчеството на автора няма нищо деликатно.  Ако премълчим общоизвестния факт за сексуалната му различност няма да разберем голяма част от литературните му рефлексии и човешки страхове,  родени в една тоталитарна действителност  и интерпретирани в друга. И двете еднакво заклеймяващи всяка интелектуална и сексуална различност. Националсоциализъм VS социализъм.  Има ли избор обикновения човек и големия творец, попаднал  от едната злина на другата?

Ладислав Фукс, за когото и приятелите и изследователите твърдят, че винаги е бил извън времето и политиката, дава единствения отговор, който му е бил по силите. Съдбата си. И Литературата.

Завършил  философия, психология и история на изкуството в Карловия университет в Прага, Фукс започва да пише на 40-годишна възраст през 60-те години на ХХ в.-  „златното десетилетие“ на чешката литература. По онова време наистина не бил чел Кафка, бил запален от традиционни чешки автори като Божена Немцова и Алоис Ирасек, от Т. Ман и Хемингуей. Голямата тема на Фукс е пораженията, които насилието и страхът нанасят на личността. Силата на прозата му – абсурдна реалност, която чрез  разпознаваеми събития като Втората световна война и Холокоста, прераства в универсализирана метафора за човешката участ.

Произведения:

Крематорът

Едно мнение за “Ладислав Фукс”

Коментари са забранени.